Д-р Николай Михайлов спасява диалога в политическата драма за ченгетата с вечните папки
"Досието Петров" се оказва най-истинският засега филм за нашенския преход, въпреки че историята е създадена от баш французина Жан-Клод Кариер и парижанина, роден в София, Георги Балабанов. В главните роли са Михаил Билалов, чиито дъщери са гражданки на Петата република, и Христо Шопов, който през последните петилетки снима повече по света, отколкото у нас.
Интригата започва през 1988-а - с вербуване, изнудване и последната новогодишна реч на Тодор Живков. Продължава през 1993-а - когато вече никой не се съмняваше, че ченгетата все така дърпат конците, а убийствата се случваха поне един път в месеца. Александър Петров е актьор, чиято съпруга е вкарана в психиатрията, а той е изхвърлен от Народния театър. Когато след падането на режима се връща на сцената, разбира, че директорът на трупата и любим професор всъщност е най-големият му враг. Тъкмо той е писал доноси срещу него под името Чехов.
Петров излиза пред публиката и отказва да вземе голямата награда и да бъде шеф на Народния. Диалогът е пипнат по международните стандарти - случва се като че ли за първи път в най-новото ни седмо изкуство. Неслучайно Кариер и Балабанов три пъти прекрояват историята, но накрая в извайването на репликите се включва прочутият д-р Николай Михайлов.
"Работил съм по темата и преди. Адаптирах за киното романа на Милан Кундера "Непосилната лекота на битието", който също ни пренася в разгара на комунизма. А с "Досието Петров" искаме да разкажем за разрива в обществото, което сме си мислили, че е добре организирано", коментира великият кинаджия Жан-Клод Кариер, който само преди два дни се подложи на сложна сърдечна операция, а на 22 февруари получи пореден "Оскар". Довечера на официалната премиера в зала номер едно на НДК ще прозвучи обръщението му към публиката. "Представи си, че в това разбъркано време заспиваш беден, а на другия ден си милионер. От неизвестен провинциален адвокат се превръщаш в политически лидер. Това е невероятна смяна на битието, на съдбите, подмяна на идеали. Какво е да си крал, а след време да си шут", допълва Георги Балабанов. Той е завършил "театрална режисура" във ВИТИЗ. На младини е откровен фен на окултната литература. През 86-та заминава да учи в Париж с персонална стипендия от мастития кинаджия Жан Руш, която съвсем по протокол пристига в тукашните институции и техните шефове се опитват да я "свият" за своите отрочета. До този момент Балабанов поне три пъти си мисли, че може да избере свободата по сложния начин, но все не успява да преодолее страха от етикета "предател на родината".
Сред най-известните му документални ленти с българска тематика е "Граница на мечтите" за братята Анани и Христо Явашеви. Има още дузина. Работи в прочутия театър "Слънце" на Ариан Мнушкин и за елитния тв канал ARTE. Творби на Балабанов са отличени на фестивалите в Оберхаузен, Венеция, Париж, Ню Йорк.
Режисьорът: Нямам досие - не съм герой
- Господин Балабанов, има ли случки от живота във вашия филм?
- Той е за рухването на капиталистическата мечта и на комунистическата утопия в раздробеното ни общество. Народът ни има шанса два пъти да преживее духовното просветление. "Досието" започна като руска сага - дори ходихме в Москва по време на международния фестивал. Никита Михалков постоянно канеше Кариер на тайни вечери със своите олигарси. Но тогава решихме, че те си имат достатъчно таланти и предостатъчно подобни истории. И преместихме всичко в България. Кариер познава комунизма от Чехия покрай Милош Форман и в Полша покрай Анджей Вайда. Използвах спомени на Руси Чанев за Лениниадите - ненавиждах ги и съм ги изтрил от съзнанието си, а той ги разказва много изразително. Познавам много добре битието в театъра - където се случват част от сцените. Ужасявах се, че всяка година трябваше да отбелязваме нещо или някой - Ленин се родил, Ленин умрял. Трудно се излизаше от пропагандата - от време на време като бонус се позволяваше на един от нас да направи някой и друг Шекспир.
Снимал съм това, което съм усещал. Кариер упорито търсеше театъра - защото нещо трябваше да ни дава сигурност, че сме верни. Защото
театърът и политиката ползват идентични принципи и средства
за въздействие. Вървят кастинги, избират актьори. Едно и също. А актьорите отдавна са влезли във властта - не блестим с оригиналност. Но не бива човек непрекъснато да се фиксира върху Държавна сигурност и досиетата - те не са на нивото на изкуството. Не са достойни за неговото внимание.
- Имали ли сте лични сблъсъци с представители на Държавна сигурност?
- Не. Но съм имал живот с Държавна сигурност - като всички останали. С Христо Бойчев искахме да разберем какво е писано за нас и отидохме на съответното място. Оказа се, че "няма данни за лицето да са събирани сведения". Тогава разбрах, че тук съм водил много безличен и плах живот. А аз си мислех, че съм бил поне малко героичен.
- Как определяте жанра?
- Това е филм-изпитание, филм-страдание. Главният въпрос е не какво се случва, а защо се случва. И защо нищо не се променя. Затова "Досието" залага на атмосферата и на характерите - няма ли ги тях, нищо не става. Сюжетните линии са познати от времето на Аристотел - в Холивуд просто ги пресичат в няколко комбинации по познатия начин, описан в учебниците. Актьорите дават енергията. Дадох на Христо сценария и той ми каза: "Окей - но ще играя само тази роля". И се разделихме и изгубихме - за година. След това отново за запитах: "Още ли е окей" и той потвърди. Христо е затворен човек - тайна градина, в която е интересно да надникнеш. После започнахме да търсим човек за Александър - той и Виктор са двете лица на една монета, трагични персонажи, кармично свързани. Обречени да загубят. По време на голямата суматоха около гостуването на Едуард Олби за премиерата на "Козата или коя е Силвия" в Народния, седях в кабинета на тогавашния му шеф Павел Васев - мой близък приятел и състудент от Академията. Когато научих, че архитект от Париж ще играе главната роля, се зачудих каква е тази дивотия. Все пак слязох да видя как ще тръгне представлението. Оказа се, че архитектът не само си е научил текста, но се справя и отлично. Едва по-късно разбрах, че сме живели по едно и също време в един и същи град, че сме се возили в метрото в един и същи час. Но не сме се познавали с Мишо Билалов.
- Защо творбата ви се появява няколко години по-късно?
- След като времето и невидимите сили са го решили да е тук и сега, няма какво да коментирам. Многократните опити да преведем сценария на български не се получаваха - самият аз се изпробвах и не се одобрих. Диалогът в сегашния му вид го дължим на д-р Николай Михайлов, когото аз много обичам. Първо се обърнах към него, за да ме консултира за диагнозата на героинята - с Кариер бяхме решили, че не е луда, а има неуравновесеност и импусилност. И да го питам какво ще стане, ако я лекуват "форсирано". Бяхме написали термини и не искахме да звучат евтино. Доктора прочете сценария и каза: "Братче, преводът ти е много лош. Не ми харесва". Така първо променихме сцените в лудницата. След това преминахме на целия сценарий - той се оказа много добър в това. Заехме се с психосоматичната страна на героите - вкарахме ги в атмосферата на филма и времето. А Кариер пък е човек с огромна енциклопедична култура - с изключителна памет. В него няма нищо от поведението на типичния парижки интелектуалец, което е вид "претенция". Обичам го. Във Франция е жив паметник. Говори искрено и силно. Тези дни стоеше между живота и смъртта, но съм сигурен, че ще победи.
- Какво очаквате от България - дали е възможно нещо да се промени?
- Никога не съм имал амбиции на месия. Но будистите казват, че смисълът на живота е дори в правилното формулиране на въпроса.
- Кога и къде е следващата ви премиера?
- След две седмици в Париж. На фестивала, който е известен като Кан в документалистиката. Шумотевиците са големи. Филмът ми се казва "И балът продължава" - за разпада на света, в който живеем. Сниман е в София, но във Франция го гледат като "свой", като филма, който е трябвало да направят - за да говорят за себе си. А всъщност е съвсем универсален. Той е цялата тревожност пред неизвестното - заради отмирането на европейската цивилизация. Цяла София е на екрана - и според французите, жителите на столицата ни са много артистични и разкрепостени. Според тях българите са по-свободните
- могат да мислят и да приказват, каквото си искат. Тук няма коректно политическо говорене. Но понеже всичко е временно, е добре да преживеем тази свобода, колкото можем.
- За "Балът" ли ви одумваха, че Азис е на афиша?
- Не мога да попреча на публиката във Франция да го възприема като артистичен феномен.
Париж просто полудя по Азис
Обясних там какво е чалгата. В бразилска самба, например, също се говори за това как петелът гони кокошката и се качва върху нея. Невероятното е, че който в Париж мерне Азис, пита за него и се интересува дали ще го види отново. Значи има нещо в него. Едва ли той е посланието, което ние можем да изпратим на цивилизована Европа. Но явно и тя има нужда в тези скучни времена от определен тип забавления. Не бива да се изненадваме или възмущаваме от любопитството към Азис - да, това сме ние, по дяволите, защо трябва да ни е срам? Французите пък отричат Джони Холидей - за тях той е певецът на застаряващите гражданки. Само те се умиляват от него. Той е най-често в медиите с поредната си млада партньорка. Обаче е по-интересен като актьор - силно присъствие, донякъде подсилено от вероятни препарати. Виж, Силви Вартан се държи достойно - за разлика от бившия си съпруг. Силви се представя като българка, а това донякъде дразни арменската общност във Франция. Но при всички положения внушава сериозност, буди уважение. Патрисия Каас пък я приемат катовариететна актриса.
- Какви са спомените ви от Кристо Явашев?
- Когато ме изпращаше от неговото студио в Ню Йорк, ми каза: "Не трябва в България всичко да извиняват с комунизма. В Русия той беше по-жесток, но там се родиха много стойностни творби. В Чехия - също. България има един известен художник
- Жорж Папазов. Когато напуска България, той е съсипан от професорите в Академията". Усещането беше особено - аз от едната страна на вратата му, той - от другата, а по средата рамката. Но Кристо винаги знае какво говори и какво прави - човек на комуникацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
