Художникът на експресивните съзерцания пътешества в пейзажите на подсъзнателното
През годините пластическите му видения стават все по-философско натоварени и интровертни
Изумително многообразни, а често пъти и предизвикателни са пластическите търсения на художника Греди Асса. Той е един от съвременните български творци, които постоянно провокират художествената критика и по-широката публика с внезапните и драстични проблясъци на естетическата си фантазия. Всяка поредна негова художествена експозиция прилича на пътуване в неизвестното. Приключенско-изследователският дух е обладал всецяло художника и ние виждаме, че тази страст към странствания в неизвестни духовни територии е присъща за Греди Асса още от ранните му рисунки, но получава истинското си разгръщане, когато той започва да навлиза в областта на пейзажа, безбройните съзерцания на голото тяло или абстрактно-експресионистичните фантазни видения.
Неслучайно една от важните свои експозиции Греди Асса нарече с емблематичното заглавие "През пустинята". Според нашия автор пустинята е "...едно скрито дихание, едно място с безброй опасности, но и с безмерна естетика, захранваща ме като художник, като откривател на неочаквана красота Тя тръгва от пясъчните навявания, избутва и малкото голи скали, напомня лунната повърхност, близка и разнолика. Ивиците като конвулсии на душата, са със стаено чувство за безтегловност. Събрала за компания безброй пясъчни дюни, сякаш полегнали нимфи - питам се дали съществувам? Усещам неземна тишина сред купища от пясък и това създава в мен чувство за неизвестност и безвъзвратност. Самота и дехидратация на въображението.
Кара ме да се чувствам песъчинка, една от многото, но песъчинка, със свой вътрешен свят, свят изпълнен със свобода, надежда, вдъхновение... И дори да изпитвам понякога чувството, че не съществувам отвъд нея, съзирам надежда, че съм успял да осъществя това мислено пътуване през пустинята, че моментната ми меланхолия е напълно изчезнала, че може би температурната инверсия ме е накарала да се надявам, че и утре ще посрещна с изненада видяното...
Какво ми остава, да повървя".
Досегашното творчество на Греди Асса е прекрасна илюстрация за постоянно усилие да се постигне полифония на изображението. В редките си интервюта самият автор споделя, че неговият собствен творчески път, който обхваща 40 години, е като библейското 40-годишно странстване на евреите из пустинята. Пустинята за Греди Асса е подготовката за истинското духовно прозрение и проглеждане. Затова през годините пластическите видения на Греди Асса стават все по-философско натоварени и интровертни.
Греди Асса се чувства еднакво добре и на територията на рисунката, и при извеждането и модулациите на една идея в по-малка или по-голяма серия от маслени платна. Със средствата на рисунката той сякаш възсъздава въздишките на човешката душа, тайнствените пулсации на сърцето и въображението, а платната му приличат на прозорци, през които наблюдаваме пластическите приключения на неконтролируеми емоционални експлозии, потока на свободно реещото се въображение ("Подводна археология", "Ден и нощ", "Лятна буря").
Когато човек разглежда експозиции на Греди Асса или отделни негови творби, се убеждава, че той е художник на пределната експресия, но и на абстрактното съзерцание, както е например в "Усещане за цвят" или "Птица", или "Игра", или "Самота". Но този автор никога не робува на самоцелни експерименти с формата. И зад най-абстрактните негови пластически визии стои конкретно послание. Ако търсим ключовите думи за творчеството на Греди Асса, ще кажем, че той е художник на експресивните съзерцания. Неговата философия предполага безпределната освободеност на човешкото въображение, могъщата енергия на вътрешното зрение, за което няма прегради и което преодолява пространства и време.
Този художник не се интересува толкова от портретната характеристика на персонажа (макар че има десетки портрети, издържани в най-различен маниер - от почти реалистичната зарисовка до пределната абстракция). По-скоро авторът иска да портретира духовни състояния, да натовари картината с особена вътрешна диалогичност, да прикани за разговор със себе си без начало и без край, да предразположи зрителя към размишления, които ще го отведат до усещането за постоянна многозначност, амбивалентност.
Греди Асса поетизира естеството в своите рисунки. Той прилича на виртуозен музикант, който вместо с тоновете си играе с цветовете, линиите, сенките, полутоновете, също както блестящ импровизатор на орган. Въобще музикалните инвенции са съществен елемент от композицията на отделната картина или конструкцията от серия картини за поредната изложба.
Пътешествията на Греди Асса в пейзажите на неведомото, подсъзнателното, ангелическите и сарафическите пространства, но понякога и в инферналните преизподни, катакомбите на страха и вледеняващият ужас, очевидно ще продължат докато самият автор се превърне в неуловим творчески импулс или реещ се безконтролно, безначално и безпосочно атом на първооткривателството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
