Легендарният боксьор Майк Тайсън разказва в автобиографията си за върховете и спадовете в живота си
Легендарният боксьор Майк Тайсън откровено разказва живота си в "Безпощадната истина", която излезе на пазара със знака на "Жануа '98". Той е бивш абсолютен световен шампион в тежка категория - най-младият световен шампион и първият боксьор, който някога е притежавал трите най-големи пояса в професионалния бокс по едно и също време: титлите в тежка категория на Световния боксов съвет, Световната боксова асоциация и Международната боксова федерация.
Дългогодишната притегателна сила на Тайсън му осигурява кариера в шоубизнеса. Той участва в хитовете "Последният ергенски запой" и "Последният ергенски запой II", а наскоро получи огромно признание за своя моноспектакъл "Тайсън - Безпощадната истина". Тайсън основа собствена компания за облекло и "Тайраник продакшън", която в момента развива няколко филмови проекта. През 2011-а Тайсън беше приет в Боксовата зала на славата. Той живее в Лас Вегас със своята съпруга Кики и техните деца. Книгата е посветена на изгнаниците - на всички, които са били нарочени, низвергнати, укротени, повалени, погрешно обвинени и лишени от любов.
... Понякога се будя и знам, че ще бъде лош ден. Мисля си, че никой не ме обича и че няма да живея по начина, по който планирах, когато започнах в началото. След това си мисля, че мога да нараня някого, и си пожелавам да съм на някое изолирано място. Нямам представа как да живея всеки ден. Опитвам се. Правя всичко, което мога, за да осуетя всяка една форма на насилие. Бих оставил някого да нарита моя задник, за да се спра и да не му отвърна. Смятах, че се предполага да ставаш по-зрял с възрастта, но аз ставам по-сприхав и кисел.
Въпреки че имам жена и деца, които ме обичат, има чувството, че съм захвърлил моя живот. Не ме разбирайте погрешно. Обичам моето семейство. Бих умрял или убил за тях. Това е част от проблема. Искам моите деца да имат по-добър живот, когато съм мъртъв, а не знам дали това ще се случи. Нямам представа дали те ще имат по-добър живот, отколкото моя в Браунсвил. Те могат да бъдат деца от средната класа. Тези дни карам джип "Кадилак Ескалейд". Някои хора може да си помислят, че това е готино, но за мен ескалейдът не е достатъчно добър дори за подарък на проститутка. Все още дължа пари на данъчните. Вероятно ще умра, преди да се разплатя с тях. В момента не правя много пари. Изглеждам добре, но не изкарвам нищо. Аз съм задник. Не мога да повярвам, че моята съпруга все още е с мен. Чувствам се като куче.
Просто нямам добро мнение за себе си. Понякога се мразя. Имам чувството, че не заслужавам нищо. Понякога си фантазирам как размазвам мозъка на някого просто за да вляза в затвора до края на дните ми. Работата по тази книга ме накара да се замисля, че целият ми живот е бил една шега. Аз съм мрачен и уморен шибаняк. Мразя да живея като селянин, както е в момента. Не знам дали ще оцелея до утрешния ден. Мога да кажа: "Да му го начукам", да скоча и да си отида. Понякога не мога да спя. Смятам, че причината да бъда толкова емоционален, са всичките наркотици, с които се ебавах в продължение на толкова години. Емоциите са резултат от състоянието. В мен има много болка, но не знам как да се отърва от нея. Бях свикнал да съм най-коравият човек на планетата, а сега плача при най-малката провокация. Не знам какво е сбъркано в мен. Понякога имам чувството, че се разпадам на парченца.
Аз съм боклук. Единственото, което правех, беше да се бия, да чукам и да правя деца. Бокс, кучки и бебета. Моята нормална отправна точка е да се саморазруша. А когато не се занимавам с това, си мисля, че трябва да бъда възнаграждаван. Моята пристрастеност е в най-чистата форма. Аз съм лайно, което смята, че светът се върти около него. Имам най-ниското самомнение на планетата, но и най-голямото его, което бог би могъл някога да създаде. За мен славата е като наркотик, така че трябва да умра пред публика. Не мога да умра в изолация. Казвах неща от сорта: "Колко хора има на планетата? Пет милиарда? Можех да победя всеки един от тях в честен двубой."
Първи аматьорски мач
Никога няма да забравя моя първи аматьорски мач. Беше в малка зала в Бронкс, собственост на бивш боксьор на Кас, който се казваше Нелсън Куевас. Залата беше една адска дупка. Намираше се на втория етаж на сграда, която беше точно до наземната линия на метрото. Релсите бяха толкова близо, че можеше почти да пипнеш влака, ако протегнеш ръка през прозореца. Наричаха тези мачове "Опушени", защото въздухът беше толкова наситен от цигарен дим, че трудно можеше да видиш човека пред теб. Това бяха нелегални мачове, което простичко означаваше, че бяха незаконни. Нямаше никакви медицински лица или линейки, които да чакат отвън. Ако зрителите не харесат твоето представяне, вместо да освиркват, започват да се бият един с друг, за да ти покажат как се прави. Всеки, който идваше, беше добре облечен, без значение дали беше гангстер или дилър на дрога. Те всички залагаха на мачовете.
"Ще ми купиш ли хот-дог, ако спечеля?" - помня, че попитах едно от момчетата.
Хората, които залагаха и печелеха пари от нас, обикновено ни купуваха някаква храна.
Точно преди моя мач бях толкова уплашен, че едва не си тръгнах. Мислех за цялата подготовка, която бях изкарал с Кас, но дори и след всичките спаринги се боях да се бия с някого на ринга. А ако се провалях и загубех? Бях участвал в милион улични битки в Бруклин, но това беше съвсем различно усещане. Не познаваш съперника, с когото се биеш. Не ти е причинил никаква болка. Бях там с моя треньор Теди Атлас и му казах, че отивам за секунда до магазина. Слязох долу и седнах на бордюра до стълбите, които водеха към метрото. За минутка си помислих, че би трябвало просто да се кача на проклетия влак и да се върна в Браунсвил. Но след това всичките уроци на Кас започнаха да се стичат в моята глава и започнах да се успокоявам. Моята гордост и егото ми започнаха да изскачат. Станах и се върнах в залата. Започна се.
Боксирах се срещу голям пуерториканец с огромна къдрава коса. Беше на осемнайсет, с четири години по-голям от мен. Бихме се здраво през първите два рунда, но в третия го свалих в най-долното въже и го намерих с още един удар, който в буквалния смисъл изби неговата гума и я прати на шестия ред в публиката. Той не мърдаше. Бях във възторг. Беше като любов от пръв поглед. Не знаех как да празнувам. Затова стъпих върху него. Вдигнах ръце във въздуха и стъпих върху проснатия шибаняк.
Най-младия световен шампион в тежка категория
"Движи главата, не забравяй левия прав - каза Кевин. - Ти търсиш главата. Атакувай първо тялото."
Десет секунди от началото на втория рунд го уцелих с десен, а Бърбик падна долу. Изправи се моментално и веднага тръгна към мен. Опита се да отвърне с удари, но не беше ефективен. Минута и половина преди края на рунда го намерих в тялото с десен вместо с ъперкът и след това изстрелях ъперкъта, но пропуснах. Но пуснах ляво кроше, което попадна в слепоочието. С малко закъснение той падна долу. Дори и не усетих удара, но беше много ефективен. Опита се да стане, но след това се срина. Забелязах, че глезенът му беше изцяло извит. Нямаше как да се изправи до края на отброяването, мислех си.
Бях прав. Той опита да стане за втори път, но залитна по ринга и се строполи отново долу. Най-сетне се изправи, но Милс Лейн го прегърна и помаха с ръка. Това беше всичко. Бях най-младият световен шампион в историята на тежка категория.
"Край, това е всичко, а ние имаме нова ера в бокса" - каза коментаторът на HBO Бари Уоткинс.
"Майк Тайсън направи това, което Майк Тайсън обикновено прави. И това е да се бие" - добави Шугър Рей Ленард.
"Да се бие с главно Б." - каза Уоткинс.
Бях вцепенен. Не можех да усетя нищо. Бях в съзнание на това, което се случваше около мен, но бях като вцепенен. Кевин ме прегърна. Хосе Торес също дойде.
Затвора
Беше трудно да запазя моята човечност на място като това. Видях неща, които не успях да разбера как едно човешко същество може да прави на друго. Виждах хора да се намушкват за цигари. Някой можеше да хвърли бензин в килията на друг човек и да се опита да го запали, за да го изгори. Друг хващаше жена охранител, затваряше я в банята и я изнасилваше. Видях как охранители бягат с нарязани от бръснач глави или защото някой ги беше пребил с телбод. На хората, които правеха тези неща, не им пукаше. Те вече бяха осъдени на четирийсет, петдесет, сто години. Не можеха да им дадат повече, отколкото вече имаха. Да се забъркаш с подобни психопати беше като ходене по тънко въже. Тези хора се нуждаеха повече от болнично лечение, отколкото от затвор.
През първите няколко месеца ме беше обзела параноя. Мислех, че някой затворник или надзирател щеше да ме натопи и да сложи наркотици в моята килия. Или ще ме провокират да ги ударя, за да получа допълнително удължаване на присъдата. Исках да оцелея. Затова стоях в килията през цялото време. Не желаех да виждам никого. Понякога отивах до офиса на началник Триг.
За България, Русия
Във всички тези страни - Украйна, Русия, България, най-важни бяха сексът и властта. Веднага, след като слязохме от самолета от Украйна до Москва, хората заприиждаха към мен. "Добре ли си? Имаш ли нужда от жена? Уморен ли си, трябва да искаш жена."
Можете ли да си представите хрътка като мен в Русия? Ако сте с правилните хора, те в буквалния смисъл ще издърпат момиче от улицата, ще го настанят в автомобила до вас и ще кажат: "Ти тръгваш с него." Тази работа беше истинска лудница там. Момчетата с водката ме настаниха в "Хаят" за 5000 долара на вечер в апартамент, който беше поне три хиляди квадратни метра. Ако звънецът звъннеше, докато стигна до вратата, вече беше прекалено късно. Човекът си беше тръгнал. Момчетата, които имаха големите кинти, бяха натрупали състояние от една или две генерации. Преди това техните родители или прародители бяха като цяло селяни. Затова тези хора харчеха парите си като луди. Имаше момчета, които изръсиха 300 000 долара за една вечер само за да ме забавляват. И това дори не беше да излезем и да се разкършим, а просто сумата, за да разпускаме. Поръчаха огромна тенекия с черен хайвер за шейсет бона. Големи бутилки от "Реми Мартен Луи XIII" - хиляди долари. Каквото и да поисках, го имах. Парите не бяха проблем за тях.
За Славата
Когато хвърля поглед назад към моя живот, е трудно да повярвам какво величие съм бил на върха на моята слава. Бях различен от останалите големи звезди, защото бях прекалено превзет. А бях просто едно незряло дете, което нямаше представа за действителността. Имах чувството, че съм част от някакво откачено шоу през по-голямата част от моята кариера. По-късно самият аз се усещах като една откачалка. Наистина съм благодарен, че вече няма нужда да живея по този начин. Преоткривам себе си, както е приказката. Сега вместо да пълня 75-хилядни стадиони, го правя на доста по-съкровени места. Може би бог ми предоставя това, с което мога да се справя.
По онова време всичко, което желаех, беше да съм бляскав и божествен. Точно затова пропилях всичките си пари. Исках слава, слава, слава. Единствената цел беше да печеля чест, но с течение на живота установих, че честта не може да бъде спечелена. Тя може да бъде само загубена.
За секса
Моите дни на въздържание бяха приключили. Бях краен във всичко, което вършех, включително и в секса. След като веднъж започнах да чукам жени, всички задръжки паднаха. Ниски, високи, отракани, грозни, елитни, уличници. Моят критерий беше да дишат. Но все още нямах схема на действие и в повечето случаи не знаех как да подхождам към жените. Когато отидох до Браунсвил, посетих приятел от детските години, който беше станал сводник. Седяхме в неговата чисто нова лимузина. Говорехме им, а изведнъж той спря и изскочи от автомобила.
"Отивай и направи шибаното прелъстяване - провикна се на едно от момичетата, които се бяха събрали на улицата. - Виждаш ли онзи шибаняк на ъгъла? Какви глупости говориш с тези кучки?"
След това се върна в колата.
"Тези кучки имат нужда от наставления, Айк - каза ми. - Доста бързо се разсейват. Трябва да взема едно куче за слепци, за да води тези кучки."
Веднъж отидох да го видя в четири сутринта. "Какво, мамка му, правиш тук, Майк?" - попита той.
Никога досега не му бях казал, че искам да чукам някое от неговите момичета, но той дори не ми позволи да спомена и дума по въпроса.
"По дяволите, махай се оттук, Майк, ясно ли е? Ти си Майк Тайсън. Недей да чукаш тези мръсни кучки и курви."
Купони
След всеки мой мач с Буги отивахме до Ел Ей и по цял ден пазарувахме на Родео Драйв. След това продължавахме с една хубава вечеря, вземахме няколко момичета и атакувахме клубовете. Все още минавам от време на време през магазина на "Версаче" в "Сийзърс Палас" и оставям по 100 000 долара там. Когато си тръгвахме, мястото изглеждаше като сцена от филма "Пристигане в Америка" с всичките хора, които носеха безброй торби, пълни с разни неща. Иронично звучи, но повечето от дрехите оставаха в гардеробите ми. Обикновено носех кецове, дънки или анцуг. Джани Версаче имаше навика да ми изпраща покани за всички негови купони, докато бях в затвора. Знаеше, че не мога да отида, но това беше неговият начин да ми съобщи, че мисли за мен. Беше невероятен човек.
Имах толкова много пари, че дори не можех да им хвана края. Веднъж асистентката на Рори - Латондия, се размотаваше из Ню Джърси в къщата на Рори. Нямаше време да си вземе сак. Затова, когато пристигна, отиде в стаята за гости. Там имаше един мъхест сак на "Луи Вюитон". Предположила, че е или мой, или на Рори. Решила, че може да намери вътре чиста тениска. Отворила сака и се шокирала. Имало един милион долара кеш в сака. Веднага отишла при Рори в стаята и му показала своето откритие.
"Човече, Майк забрави къде остави този сак - каза Рори. - Ще му се обадя веднага и ще го помоля да ми даде назаем двеста хиляди долара."
Епилог
Нямам намерение да изнасям проповед. Аз съм последният човек, който да обясни на някой друг как да живее своя живот. Не контролирам собствения си живот. Просто следвам план.
Разбирате ли ме? Следвам звука на една шибана флейта. Живея по правилата на живота. Мразя това изречение, но го използвам доста, за да се държа в шах. Понякога все още мисля, че контролирам нещата. Дори и след цялото това време, прекарано в лечение и пръскането на стотици милиони долари. Това е моята голяма заблуда. Мисля си, че съм невероятен отворко, но всъщност съм един задник.
Винаги съм търсел утеха от моите гълъби. Без значение къде живеех. Взимах ги с мен. И колекционирах специална порода гълъби. Наричаха се "гълъби преметачи". Сър Антъни Хопкинс, който изигра Ханибал Лектър в онзи велик филм, говореше за тях.
Знаеш ли какво е гълъб преметач, Барни? Изкачват се бързо и нависоко, след това се превъртат и падат също толкова бързо към земята. Те са "плитки преметачи" и "дълбоки преметачи". Не можеш да направиш двойка от два дълбоки преметача, защото тяхното малко ще се превърта по целия път надолу, ще падне и ще умре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
