фото Агенция Тенев
Нов портрет от бронз на Йордан Радичков извая именитият скулптор професор Георги Чапкънов. Бюстът на великия сладкодумец бе осветен в паметния му кът в Берковица по случай 90 години от рождението му. Чапкънов е автор и на един от най - впечатляващите образи на Радичков, увековечили приживе изключителния разказвач. Новата си творба Чапа отля в най-модерната столична леярна – тази на скулптора Марин Марков.
Произведенията на Радичков, който се появява на бял свят на 24 октомври, са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Той е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. На него е наименуван Радичков връх на остров Ливингстън в Антарктида.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки", е може би най-известният цитат на Радичков не само от „Домашна тетрадка“. Една от култовите му мъдрости в „Ние, врабчетата“ е "Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода." А сред най-разтърсващите му изводи е и този: „За да се помогне на човека, трябва човещина. Господ е дал човещината на хората, но всеки я тегли към себе си, всеки я ръфа, всеки се бие за нея, както циганинът се бие за катуна си. Няма човещина, човеците са я разкъсали, насекли са я, заровили са я в земята както картоф се заравя." Ето и моменти от живота на Радичков. Момчето от село Калиманица през 1947 година завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент и редактор във вестниците „Народна младеж“, „Вечерни новини“, „Литературен фронт“, после и в „Българска кинематография“. От 1973-а до 1986-а е в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото в Държавния съвет, от 1986 до 1989-а е заместник-председател на Съюза на писателите.
Радичков публикува импресии, разкази и очерци от 1949 година. През 1959-а издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. Следват сборниците „Прости ръце“ (1961), „Обърнато небе“ (1962), „Планинско цвете“ (1964), „Шарена черга“ (1964). През 1965-а излиза „Свирепо настроение“ – една от най-емблематичните му книги. През 1966-а е премиерата на романа-пътепис „Неосветените дворове“. Докато печели овации с „Ние, врабчетата“, пише и сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967). 1967-а е годината на „Суматоха“, в която казва „Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има“. През 1969-а се появява „Барутен буквар“. След това настъпва епохата на романите „Всички и никой“ и „Прашка“, на пиесите „Януари“, „Лазарица“ и „Опит за летене“, които заедно със „Суматоха“ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния... През 1984-а излиза сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988-а - романът „Ноев ковчег“. През „пупавото време“, както Радичков иронично нарича последните години на миналия и първите на новия век – пупа на монтански диалект означава корем – той дава съглание интервютата му да бъдат събрани в „Скитащи думи“. Корифеят на словото, който имаше десетки награди у нас и по света, си отиде през 2004-а. Напусна го с усмивка – като един от любимите си герои в „Ние, врабчетата“, който казваше: „Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
