Володя Кенарев е едновременно разкрепостен и аскетичен, тревожен
Удивителният художник Володя Кенарев десетилетия наред се вглъбява в скритите обеми на метафоричната миниатюра, натоварвайки отделния детайл или фрагмент с изключително, дори структурообразуващо значение. Той изгражда своите композиции, като им придава многопластовост, дълбинност и поразителен подтекст на изображението. Десетките му изложби в цяла Европа и разбира се, в България, показват, че той не се уморява да експериментира. Естетическата провокация, неуморното втурване в неизследвани и неизвестни духовни пространства е като че ли главната специфика на неговия художествен натюрел. Той е едновременно хедонистично разкрепостен и аскетичен, разюздано весел и тъжен, скептичен, но и фриволен.
Володя Кенарев много обича персонажа на клоуна. Но ако се вгледаме в създадените от него образи, ще ни порази тъгата на техните очи, почти безизходната и безкрайна скръб. А може би досадата, скуката, вътрешната празнота са опустошили душите на персонажите му. Впрочем Кенарев се интересува винаги от човешките преживявания, дори неговите пейзажи са своеобразен антропоморфен прочит. Така е например в "Мъртва природа", която всъщност е натюрморт с колба, книга, газена лампа и кибрит. Или в "Акация-1", натоварена с библейски подтекст, или пък в прелестния натюрморт композиция, където съвършеното голо женско тяло е вградено в сюрреалистичен куб и вълшебна клоунска пръчица.
Володя Кенарев е от най-интровертните съвременни български художници. Всяка негова творба е опит за самовглъбяване, естетическа медитация. Той обича многопластовото внушение, богатата пластическа метафорика. Неговото въображение е постоянно зареяно в митологични алюзии и реминисценции, в дискретен, но достатъчно категоричен диалог с творчеството на големи световни майстори и български автори.
В собствените си произведения художникът доказва Еклезиастовите думи, че
който трупа мъдрост, трупа тъга
Но ще се заблудим, ако приемем, че естетическият скептицизъм на този автор говори за меланхолия. Точно обратното. Колкото повече с разума си той усеща безсилието на отделната човешка личност пред вечните въпроси, колкото повече осъзнава, че Сократовият кръг на непознатото и непознаваемото се разширява, толкова повече енергия придобиват неговите творби. Понякога тази енергия е статична, тя е застинала динамика. Дори отделни творби изглеждат стилизирани до крайност духовни пейзажи. А в същото време застиналата динамика у тях сякаш крещи. Шумното безмълвие на творбите на Володя Кенарев е своеобразна реакция на чувствителния и бунтуващ се ум, който не иска да приеме ограниченията на човешкото, твърде човешкото (нека си припомним прочутия израз на Фридрих Ницше) пред Абсолюта.
Но колкото повече се вглъбява в себе си индивидът, толкова повече стават въпросите. Новото познание само разширява кръга на непознатото. И постепенно той разбира, че бездната, която е вътре в него, и безкраят, чиято частица е, не могат да се осмислят само с разума. Ирационалното може да се усети единствено чрез вярата, чрез прозрението и просветлението.
Портретите на Володя Кенарев винаги са натоварени с особен мистичен и езотеричен подтекст, те ни отправят към редица библейски алюзии и реминисценции. В същото време са умни и дълбоки реплики към творби на световни майстори (например фламандците). Художествената философия на Володя Кенарев показва, че той ясно осъзнава съдбовното значение на магичната формула - вглъбявай се,
вглъбявай се и ще преминеш Прага
ще познаеш Истината.
Неслучайно Кенарев е автор и на портрет на легендарния майстор Хирам Абиф, строител на Соломоновия храм, убит от свои ученици, защото отказва да им открие тайното знание.
Високо и благородно чело, пронизващ и съсредоточен поглед, но в тази строгост няма агресия, няма осъждане, няма острота. Обратно - усещането е за безкрайно милосърдие, всеопрощение, благост. Като че ли той ни казва: "Опомнете се, какво правите, защо убивате божествената искра в себе си?"
Художникът е доловил най-важното в образа на майстора Хирам Абиф - посветеният не се страхува от смъртта, той е безстрашен, защото знае, че тя е Врата към други светове, пауза между две прераждания на безсмъртния дух. И с този портрет Володя Кенарев доказва удивителното си усещане и талант за перспективата - сътворен е почти холографски обемен и разположен в дълбочина образ. За това спомага концептуално замислената, специално избрана рамка на картината, която създава почти реалистичното усещане, че самото изображение изниква сякаш в дъното на квадратна галерия. Ако гледаме с по-внимателно око, ще съзрем, че всъщност рамката е коридор, чието дъно, таван, лява и дясна страна са озарени от особена мистична игра на светлини и сенки, които тържествено подготвят вървящия човек към величавия образ на Хирам Абиф. Усещането наистина е поразително - Кенарев е постигнал ефекта портретът на Майстора да изглежда като монументална фреска в края на магичен коридор.
Защо всъщност Володя Кенарев отделя толкова значителна художествена енергия, задълбавайки в бездните на портрета? И ако внимателно се вгледаме в лицата и образите, няма ли да стигнем до поразителния извод, че това са персонажи извън конкретното историческо време? Какви са тези лица и образи? С еднаква степен на сигурност можем да твърдим, че те са живели по времето на Древна Халдея, Египет, Асиро-Вавилония или през тъмното Средновековие, или пък са наши съвременници - хора от края на ХХ, началото на ХХI век. Володя Кенарев се интересува от техните универсални вътрешни послания, магично го мами глобалната генетично кодирана родова информация. Той много добре осъзнава, че за душата на отделния индивид някакви си пет-шест хиляди години нямат почти никакво значение. И човекът от Древен Египет, и нашият съвременник си задават главния въпрос: Какво е свръхпредназначението на Човека?
Несъмнено Володя Кенарев е не само един от най-добрите европейски и световни блестящи и ювелирни майстори на миниатюрата, но и дълбок психолог, проникновен претворител на невидимите пулсации и движения на човешката Душа.
Авторът работи години наред и върху серия натюрморти. И натюрмортите на Володя Кенарев са натоварени със
сложна и дълбока символика
Колкото повече съзерцаваме неговите круши, черупки от яйца, полуизгорели кибритени клечици, скилидки чесън, колби, шишета, райски ябълки, загадъчни кутии или фрагменти от груби дървени маси и пр., толкова повече имаме усещането, че на тях е възложена много важна символна функция. Всеки натюрморт на този художник е наситен с множество подтекстови знаци. Очевидно той иска чрез единичното да ни покаже параметрите на общото, във фрагмента да види цялото. Натюрмортите на Володя са микрокосмос, в който се оглежда макрокосмосът, там узрява философското разбиране за преходността на тленното и непреходността на Духа.
Идеята за скритото, което ще стане явно и за явното, което е скрито, минава като лайтмотив във всички натюрморти на Кенарев. Почти ненатрапчиво тя е изведена в група творби своеобразен триптих с еднаквите предпочитани от автора размери 9 х 11, които пресъздават различни конфигурации с шишета. Странен е интериорът, в който са разположени зеленикавите, прашни и изпълнени със загадъчна течност шишета - те като че ли са скрити от средновековен алхимик в подземна галерия, за да бъдат далеч от очите на непосветените. И ето, че сега за първи път от столетия, може би, ги огрява приглушена светлина, донесена от съвременен изследовател. Скъпоценната течност, съхранявана в мистичните шишета, символизира тайното знание, което трябва да бъде опазено през хилядолетията от злонамерени очи. То може и трябва да бъде разкривано само пред подготвени за съкрушителната му първосъздаваща и всепреобразяваща мощ безкористни, високоморални съзнания. Ето защо тайното знание самo решава кога да стане явно.
Володя Кенарев е съзерцателен и бравурен, деликатен и твърд, философициращ и лиризиращ. Всяка негова творба е пластическа метафора, която привлича със своята интелигентност, формалистичен блясък и плашеща дълбинност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
