Михаил Баришников изрично и конкретно е поискал да представи моноспектакъла си по стихове на Йосиф Бродски в Софийската опера. Той е отхвърлил всякакви възможности, предложени му от продуцента Мирослав Боршош за други сцени, въпреки че ще играе две вечери. Отхвърлил е, поне засега, и вероятността да се появи на пресконференция. Категорично обаче се знае, че 2000 ще аплодират представлението, което от 2015-а обикаля международните арт храмове. Баришников излиза сред декори, наподобяващи зимните градини в именията на руските аристократи. В началото той е само по седем осми панталони и танцува върху стол. Следващия уикенд в родната столица ще се завърнат и доста българи, които живеят из Европа, въпреки че разликата в цената на билетите вече не е толкова драстична – тукашните за нашумялата постановка се харчат между 100 и 200 лева. Правата за проекта са на фонда, който носи името на Бродски и на Академията му в Рим. В "Бродски/Баришников" звучи и гласът на великия поет, който умира през 1996-а. Двамата са не само сродници по душа и другари още от емигрантската епоха, но и бизнес партньори – в онези времена посрещат руския и западния елит в техния ресторант „Самовар“ в Манхатън. Културтрегерите на Източния бряг четат в захлас "Стихотворения и поеми" и "Спирка в пустинята" – двете книги на Бродски, излезли в Щатите. През 70-те той преподава в Мичигънския университет, а по-късно е професор по литература и в Колумбийския. В Съветския съюз започват да го издават през Перестройката по лично нареждане на Михаил Горбачов – и то едва, след като Шведският комитет в Стокхолм присъжда на невъзвращенеца Нобеловия приз за литература. През 1990 година СССР възстановява гражданството на Бродски. Американският конгрес пък му присъжда почетното лауреатство. Поетът пожелава да бъде погребан в православната зона на прочутото гробище на венецианския остров Сан Микеле – последно земно обиталище на още двама легендарни руснаци: Сергей Дягилев и Игор Стравински. Режисьор на моноспектакъла е Алвис Херманис – арт отличник от Рига, където през 1948 година е роден Баришников. Тъкмо Херманис е в епицентъра на окончателното преминаване на прочутия хореограф и балетист към театъра. Да припомним, че Баришников отдавна се снима в киното, дори има номинация за "Оскар" - за подържаща роля в "Повратна точка" (1977) със Шърли Маклейн на Хърбърт Рос, който получава „Златен глобус“. Напоследък го гледахме в "Джак Райън: Теория на хаоса“, но е най-рейтингов като парижкия провалил се обожател на Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ – художника Александър Петровски. Руснакът от Латвия, който през 70-те избира свободата – през Канада в Америка, винаги е бил свързан с Холивуд. Той за малко не се жени за великата Джесика Ланг, която е майка на дъщеря му Александра, въпреки че тогава тя още е в юридически отношения с предишния си съпруг. Ланг обаче се влюбва в Сам Шепърд и е негова муза до 2009-а. Лайза Минели също се кълне във вечна любов на Миша, докато имат общо шоу на улица „Бродуей“. Баришников може да се похвали с доста отличия - специална награда „Давид на Донатело“ на италианската филмова академия, приз на Вашингтонския център за изпълнителски изкуства „Кенеди“, трикратен носител е на „Еми“. В период от кариерата си управлява артистичната дейност на "New York сity ballet" и "American ballet theater", но никога не крие, че предпочита соловите изяви и че е егоцентрик като всяка звезда. Всъщност из гилдията се знае, че винаги е държал на целия протокол, полагащ се логично на статута му – от бодигардовете до блясъка по червените килими. През последните години ръководи Baryshnikov Art сentre в Манхатън, в който инвестира личен милион долара. Офицер е на френския Орден на почетния легион, а през 2017-а „Форбс“ го подреди сред 100-те най-влиятелни личности на столетието. Баришников е женен за балерината Лиза Райнхарт, с която имат три деца - Питър (1989), Ана (1992), София (1994). Артистът развива и успешен бизнес – негови фабрики произвеждат дрехи и обувки за балет, и, естествено, парфюми с логото „Миша“. Той е страстен фотограф и колекционер, който показва снимките си от Москва до Ню Йорк, и представя колекцията си с графики на Наталия Гончарова, Сергей Судейкин, Жан Кокто и Раул Дюфи. Представлението в София ще се играе на руски със субтитри на български.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
