БАН създаде правописа ни

Заплатата на асистент е по-малка от тази на учител, заявиха учени по време на тържеството

Преди броени дни Българска академия на науките навърши 151 години - повече от която и да било научна инстанция в България. БАН е най-старата институция в страната ни и е създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Основна тема на нейната поредна годишнина стана не историята й, а Ковид-19. Който, от една страна, стимулира работата на някои от институтите на Академията, а от друга, попречи на много други да вършат работата си заради извънредното положение. на науките. За пореден път учените поставиха темата за недофинансирането на науката у нас. В празничното си слово председателят на БАН академик Юлиян Ревалски заяви: "Екип от учени на Българската академия на науките се включи в работата на Националния кризисен щаб и вече осми месец работи без почивка, седем дни от седмицата". В същото време учените ще бъдат готови с ваксина още през есента на следващата година, ако се намери нужното финансиране.
Председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева обърна внимание на тревогите сред учените относно бъдещето на Академията. Тя изтъкна, че увеличенията на учителските и на университетските заплати радват научните работници, но те са сериозно обезпокоени от факта, че БАН е пренебрегната. "На фона на обявената стартова заплата на учителите през 2021 г. от 1 260 лева, средната заплата от 780 лева на главните асистенти в БАН е повече от абсурдна", добави тя.
Академията чества период, в който България не е била освободена от турско робство, но в същото време се появява Българско книжовно дружество, чийто живот тя продължава. Тя е основана на 29 септември (11 октомври по нов стил) 1869 г. Двама млади българи, живеещи в Прага - Васил Д. Стоянов и Марин Дринов решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество "Кирил и Методий" със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде "разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словесност". До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.
В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички "образовани българи и народни заведения", както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - "учения мир въобще". В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната "наша словесност въобще", както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Чехът Константин Иречек става първият чужденец, приет за дописен член на Българското книжовно дружество, след като публикува първата библиография на новобългарската книжнина. През 1876 година окончателно се оформя правописът, който ще се наложи като официална норма за България след Освобождението.