Златин Радев и неговият екип вече са готови с трейлъра на "Джънковете" – продукцията, по която прочутият кинаджия доцент работи от доста години насам. Целият екшън се случва в "Бояна", където се намира единствената motion control система за анимация в Източна Европа – благодарение на нея, реалните кукли или обекти буквално оживяват. Всъщност става дума за робот, който движи камерата. Удоволствието, естествено, скрува скъпо. Тъкмо заради това то се оказва родно производство. Радев и хората му са обяснили на компютърджиите точно какво ще им свърши работа и са получили необходимия софтуеър. Самата киноакция започва след десетки седмици на проби и грешки. Когато шефът на Warner bros се появил в "Бояна" и видял, му паднала шапката. Той и колегата му от Dream works са проявили огромен интерес към бъдещата пълнометражна лента на Радев. Шефът на "Бояна" Ярив Лърнър е копродуцент на трейлъра, който ще отлети отвъд океана, където славата на родните аниматори е доста сериозна. Вероятно най-големите в бизнеса ще се заемат с разпространението на "боклукчовците", направени от различни отпадъци, но "етажирани" по всички правила на социалната и емоционалната схема на обществата. В тях със сигурност ще има нещо от щедрата артистичност на Златин, от уникалната лекота, с която той превръща и изгорялата жичка в изкуство, от бясното му чувство за хумор. И най-вече – от автентичния му космополитизъм. Защото това, което сме разбрали от филмите му, е че добрите същества са еднакви, независимо от това как се наричат. Между образите ще се появят дори Анщейн и Едисон.
Радев като нищо ще стигне до трета номинация за "Оскар", въпреки че героите му нямат нищо общо с лъскавите персонажи на "Дисни". Те са малките хора, които се борят с лошия свят и се опитват да съхранят ценностите. Ще говорят с гласовете на звезди – по-млади или по-стари, от България, Европа или Америка. Филмът е за малгучани, за тийнейджъри и за техните родители - качественото арт преживяване няма възраст. Особено когато алегориите, метафорите и посланията са ясни – всичко идва на мястото си, когато умееш да бъдеш себе си.
"Политиката не е основната идея в моите филми – няма комунизъм, няма капитализъм. Важното е да не бъдем овце, да не се подаваме на манипулациите, на рекламите – носете това, яжте онова... Да не се хвърляме по външното, по показното. Разбира се, не казвам, че не трябва да държим под око политиците – между тях има свестни, но се намират и много балони. Аз обаче се поуморих от говоренето", беше красноречив в типичния си стил Радев пред тв Bit.
Приключенията на Златин около пълнометражната му анимация започват още от прощапулника й. Докато представял проекта на жанровия европейски форум Cartoon, бил леко на тръни – не защото се съмнявал в идеята си, а заради сдържаното посрещане. Но след като презентацията се завъртяла, маститите нотабили в индустрията останали очаровани.
Първите две номинации за "Оскар" Златин получава за дипломния си "Консервфилм". Творението, подписано от ученика на Доньо Донев попада в една категория с други студентски работи, уточнява тогавашният американски посланик в София. Информацията за огромния успех идва от него - въпросните продукции не се състезават с "големите", а се определят през юни. На следващата година "Консервфилм" влиза в краткия списък с 8 заглавия. Лентата впечатли света с гадната действителност, в която вместо хора, се движат консервни кутии, а градовете са изградени от картон. Въпросните кутии се пълнят, слагат им се етикети и ги отправят към пазара. След като се изпразнят, отново ги връщат на поточната линия.
"Консерва" и "консервиране" не само определят бита на българина, но са и част от неговия цивилизационен избор. Въобще от начина, по който той съществува – пазарува, гласува, създава семейство. Приликата между консервирането и консерватизма далеч не е в общия корен. Това, че едното означава според речника на чуждите думи "приготвям съестни продукти, за да се запазят по-дълго", а другото "стремеж да се запазят установените порядки на живот", не ги раздалечава твърде много. Онези, които консервират съестните продукти, твърде често са хората, които се стремят да запазят статуквото. Правенето на консерви е българският "дзен". Консервирането не е просто прагматичен ход, а светоглед. Бурканите и казаните са нашенската мярка за света. Най-добре го е синтезирал Алеко Константинов в прословутите думи на бай Ганьо: "А бе, бай Иречек, ти либерал ли си, или консерватор. Така като те гледам, май-май си консерва", каза преди време Радев пред "Стандарт".
Златин е категоричен - енергията е сред най-важните неща за всеки филм. "Не може да произвеждаш нещо, което няма да бъде разбрано, а после да обявиш, че който не го харесва, има лош вкус", твърди художникът режисьор. Той с кеф обучава младите, но вече извън залите на Академията. Напуска я след петгодишно преподаване, защото творец от неговата класа няма как да понесе разни чиновнически разточителства – например разписване в някаква книга. Но поканят ли го да говори за анимация на уъркшопове в НАТФИЗ или другаде, го прави с радост – без да се страхува, че някой ще му открадне занаята. Българското и балканското скъперничество му е чуждо. Същественото за него като корифей е да бъде полезен на идващите генерации. Те, за жалост, няма как да помнят времето, в което гледахме прекрасни историйки между прегледа и основния филм в някое от десетките кина в София и достатъчното салони из страната.
БГ майсторите получават шестици в елитни екипи
Автор на трогателната история за робота Уол-И на "Пиксар", който прави всичко възможно, за да спаси последното живо растение на грешната ни земя, е Антони Христов. Той напуска България в началото на 80-те години заради непоносимост към развития социализъм. Рисува и приключението на рибката клоун в „Търсенето на Немо", и още сума ти любимия сюжети на хлапетата като „Феноменалните", „Колите"...
Напоследък из жълтите хроники се заговори за едно красиво момиче - Ружа Колева. Според светските репортери, тя е гаджето на Христо Живков. Младата дама има и други качества – работи по доста анимационни проекти за някои от най-големите филмови компании в света. Влиза в екипа, създал „Трио Белвил", който е с номинация за "Оскар". Ружа от малка обича да рисува, въпреки че в семейството й няма артисти. А тя пък дори се кани да кандидатства актьорско майсторство. По-късно казва със смях, че за щастие се е отказала навреме. Случайно я викат да се включи в анимационни работи от Белгия – да порисува, защото го прави добре. И изведнъж късметът й проработва – заминава за Унгария, където усвоява занаята. Колкото и да е странно за българския модел, там тъкмо сънародници й подават ръка. Заминава за Канада – съвсем "документално". Живее в Монреал, когато чува, че французин събира хора за пълнометражен анимационен филм. Така влиза в "Трио Белвил" на режисьора Силвен Шоме.
Все още най-известният ни аниматор остава Румен Петков – режисьорът на „Джони Браво", „Лабораторията на Декстър", „Крава и пиле", „Приказки за Том и Джери". Той получава „Златна палма" в Кан за късометражния „Женитба" през 1985-а. Абсолютен майстор на визуалните ефекти е Георги Боршуков, който работи по трилогията „Матрицата". Той е в екипа, създаващ виртуалната кинематография. Всичко онова в революционните ленти на Уашовски, което възбужда феновете на макс. Христо Стамболиев е в екипа на анимационния сериал „Пингвините от Мадагаскар", който спечели суперпрестижната награда „Еми". Той е ученик на Тодор Динов във ВИТИЗ и има десетина заглавия по света.
Валентин Василев вдига статуетката заради "Титаник"
През 1998-а Валентин Василев победоносно вдигна "Оскар"-а с екипа на култовата трагедия "Титаник". Прочутият скулптор е сред авторите на декорите за филма, който разби всички сърца и бокс офиси. Негово творение е камината, декорите, архитектурните детайли, част от красивата стълба, която беше арена на скрити страсти. Тъкмо по стъпалата й Леонардо ди Каприо чакаше Кейт Уинслет. По-късно отчаяни пътници тичаха нагоре-надолу в опит да се спасят от водната стихия. Постепенно, но сигурно българинът става факир и във визуалните ефекти.
Василев е сред майсторите, които превръщат в многомилионни зрелища "Пристигане", "Петият елемент", "Двестагодишният човек", "Върхът на Данте", „Годзила" , "Убий Бил". Валентин печели не по-малко овации с творбите си, показвани на някои от най-престижните форуми и салони – в Арт Базел, във Франкфурт, в Гърция, Япония, Мексико, САЩ, Австралия. Влиза в галериите "Джонсън Файнарт" в Лос Анджелис, "Дорог" в Бевърли хилс и "Рафаел" във Франкфурт. Притежава специалната награда от международното биенале на съвременното изкуство във Флоренция. Сред "хитовете" му във високото изкуство е танцът на Айсидора Дънкан. "Жената е великият извор на всяко вдъхновение. Без нея няма живот", убеден е той. Валентин е автор на паметника на Кирил и Методий в Одеса – всъщност тъкмо той е първият "светещ" в Европа. Василев печели поръчката при сериозна конкуренция на много сериозен конкурс.
Василев завършва Академията в София, а през 1991-а се установява в Щатите. Започва като чистач на къщи, работник в бронзолеярна, куриер. Един прекрасен ден събира целия си кураж и се явява на интервю в голяма компания за киноефекти. Питат го от какво би направил космически кораб, а той отговаря: "От глина". Обаждат му се след три седмици и така стартира американската мечта за момчето от Пазарджик, чиито талант и късмет вървят ръка за ръка. Дипломата му на художник е бонус в света на киноиндустрията, където университетското образование понякога хич не е задължително. Бачка като луд цяла петилетка, докато го допуснат до прага на Холивуд. Първата му работа е в „Пристигане" с Чарли Шийн, където прави няколко броя извънземни и влиза в надписите – обещание за светло настояще във Фабриката за илюзии. Защото, както казва самият Вальо, там не те питат колко пластики си показал на Арт Базел или във Венеция, а за колко филма са те викали да се трудиш. Отива на "прослушване" за „Петият елемент" и успява – следват 8 месеца на търсене и намиране на най-адекватните форми и визии. Но няма съмнение, че тъкмо „Титаник" го изстрелва нагоре в кариерата му. "Беше невероятно събитие. Никога няма да забравя еуфорията", споделя Вальо. Следва серия от престижни проекти. В един момент обаче Василев решава да се завърне в България – за да се отдаде на скултурите си, на семейството, на приятелите. И така още веднъж доказва, че цени свободата – на духа, на избора, на кръвта. И на стила – а неговият съчетава динамиката, красотата, силата. Изчаква премиерата на "Убий Бил 2" на Куентин Тарантино, в която е иззидал гроба за Ума Търман, и чак тогава приема ангажимент за експозиция в България. "Не искам публиката да ме приема само като кинаджия от Холивуд. Аз съм преди всичко художник", казва Василев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
