"Трите мечки" ще леят лирика на Славейков, Яворов и Вапцаров в следващия си проект
Катастрофи, сънища и изневери мъчат секссимволите в спектакъла, режисиран от Владо Пенев за Сатирата
Бахаров, Вергов и Карамазов са луди за връзване в "Дакота" - една от твърде нашумелите пиеси на Жорди Галсеран, която Владо Пенев режисира за Сатирата. Реални и въображаеми катастрофи, мокри и сухи фантазии, любови и изневери мъчат героите, чиито неврози са универсални - нeзависимо дали връхлитат готини мъже като тях от XXI век или трубадури и рицари от Средновековието, за които също става дума. Във фокуса на душевните и физически сътресения е Иполит - зъболекар, който след инцидент с мотор започва да сънува предстоящи и предимно отвратеняшки случки: бебето му се задушава, а жена му всъщност е забременяла от шушумига зъботехник. Така бавно, но сигурно обезумява, довеждайки до ръба и околните. За тях обаче също не е много ясно дали успяват да останат нормални. Би могло да бъде смешно, но не е - всяка реплика подсказва, че дружно обитаваме голямата психиатрия.
"Всички имаме желания за живота си в бъдеще. И се стараем да извършваме определени маневри, за да се доберем до целта. До онова, което наричаме "щастие". Проблемите започват, когато успеем. Пристигнем ли на местоназначението, то губи чара си. Революционната борба е велико нещо. Гадното започва, като я спечелиш", разкодира посланията си кралят на черната комедия Галсеран пред Нева Мичева, която го превежда в България.
"Трите мечки" (така се нарича продуцентската компания на Захари, Юлиан и Владо) не се притесняват да бъдат автоиронични и жалки на макс. Карамазов дори се появява с лист хартия, пъхнат в задника му. Вергов прави допълнителен ход - ефектно решава неговият зъботехник Гилем да заеква. "Не е по автор. Режисьорът ме предизвика", споделя Юлиан. Двамата се нагърбват и с още една тежка задача - сменят декорите, докато Захари разяснява своите истини на зрителите. "Но Иполит не е луд. Той прави отчаян опит да подреди живота си, да предвиди всичко. Оказва се обаче, че стъпва върху движещи се пясъци. Нищо не е така, както изглежда. Пиесата е написана доста хитро - времето в нея се изплъзва", коментира Бахаров. "Всъщност това е традиция в иберийския театър още от "Животът е сън" на Калдерон де ла Барка. Може би защото онези хора там не могат без сиеста - спят между един и три, сънуват, докато слънцето се скъсва да пече. Може би заради това винаги са някъде между реалността и фантазията", признава Пенев, който е още по-запален по Барселона, откакто единствената му дъщеря Яна учи в каталунската столица.
Тримата, които са поканили в своята компания отколешната си колежка и приятелка Александра Василева, се шегуват, че репетициите са протекли в приятна шизофрения. Сега правят планове за мощно турне из страната с "Дакота", след като направиха бая бокс офис с "Арт" и "Спанак с картофи". Заканили са се дори на Летния театър във Варна, който побира над 2000 запалянковци. "Не беше лесно. Имаше две седмици, в които нищо не ни беше ясно - дори не ни беше смешно", не крие Бахаров. "Бихме могли да се правим на маймуни, но театърът е съвсем друга работа - не е само за пари", споделя Вергов. Тримата се надяват, че през декември Жорди Галсеран ще ги гледа на живо в София. Скоро започват следващ проект - ще играят и изстрадват поезията на Пенчо Славейков, Яворов и Вапцаров. В постановката ще има и много изтънчена музика. До четвъртата им премиера обаче смятат - доколкото е възможно - да разпуснат. Току-що празнувалият рожден ден Карамазов и Вергов сигурно ще отидат на някое от любимите им автомобилни състезания из Европа. Но не за да зяпат, а за да участват в гонките. "Нямахме сили за купон - бачкахме денонощно. Така че тепърва ще се забавляваме", категоричен е Карамазов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
