- Голямата ни поетеса е свидетел на бурни промени, които бележат живота й
- Поезията й е новаторска, тръпката на опасността от височината и скоростта я опиянява, пишат за нея критиците
"В живота на всеки дълговечен човек има години забравени, като че не са били, потънали някъде в небитието. Така и в моя живот има години, неотпечатани с нищо в паметта ми, но има години, дни, часове и мигове, които и днес са пред очите ми и вътре в мене - живи, ясни до най-малките детайли и вълнуващи, както в своето далечно време. Такава в моя живот е годината 1927. Тя е изпълнена с толкова полюсно контрастни събития и преживявания ("Дни черни и бели"), че ако се напишат като белетристика, и читатели, и критици ще кажат: - невероятно, измислено, неправдоподобно! Но за правдоподобност в творчеството мислят писателите и критиците, а животът не се грижи за това... Още в 1930 г. аз писах в "Животът, който исках да бъде поема": Ех, ако е вярно, че всеки кове сам съдбата си, аз излязох лош ковач на своята".
Това четем в спомените на голямата поетеса Елисавета Багряна, на която през настоящата година отбелязваме 130 години от рождението.
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910). Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-08). През 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област). Като студентка по славянска филология в СУ (1911-15) чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо" (списание "Съвременна мисъл"). Това става благодарение на Йордан Йовков, който много е харесал стиховете й. През 1915-19 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 година редовно участва в литературния живот. Сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927). Проявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. От 1952 година е член на ред. колегия на списание "Септември".
Багряна навлиза в българския литературен живот след Първата световна война
когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци. Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност, пише М. Цанева в статия, посветена на Багряна, в "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)". В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост. Изразителка на витализма и обновителните устреми на следвоенните години, нейната самобитна и ярка лирична героиня има корени в дълбоките недра на народната душевност. Душевността на лиричната й героиня непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа (цикъла "Старонародни образи").
Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.
Мъжете в живота й
През 1919 г. Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа u. Това е и една от причините поетесата да използва различни псевдоними и да крие тетрадките със стиховете си. Лиза се измъчва, творческите u амбиции и вродена волност на характера са в капан. Багряна напуска съпруга си на 16 април 1925 г. - в деня на атентата в храма "Света неделя". Иван Шапкарев й помага в преместването и закъснява за опелото на ген. Константин Георгиев, което спасява живота му. Когато се разделят през 1926 г., двамата се договарят синът им Любомир да остане за отглеждане при неговите родители и да му казват, че неговата майка учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава коя е неговата майка, и то от вестниците.
Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред, нито е тази, която прави това по най-краен или груб начин. По това време западният модел на отношения вече навлиза и у нас. Багряна обаче съвсем неприкрито дава гласност на процесите, които вече са в ход.
Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като остарели, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е антагонистично противопоставен на лирическите героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др.
При тях силата на жената като ценност е насочена само към рода, семейството и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга "Мисъл". Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя, пише "Edna.bg".
Мъжът, повлиял най-силно за изграждането ? като жена и поетеса, голямата ? любов и муза е литературният историк и литературовед Боян Пенев. По ирония на съдбата Багряна така и не успява да се свърже в брак с любовта на живота си, докато друга наша голяма поетеса - Дора Габе, остава завинаги негова съпруга. Елисавета и Боян заминават за Франция, живеят в Париж и обикалят страната. От това пътуване се ражда изящната й стихосбирка "Бретан".
След това Боян влиза в болница за операция на апендикса, но умира заради усложнения. Извикват Багряна в клиниката, когато той вече е издъхнал. По време на връзката й с Боян Пенев всичко в поезията ? зазвучава като "песен на песните", за да достигне своя трагичен връх в "Реквием" след смъртта му.
Другата й съдбовна връзка е със сръбския поет авангардист Раде Драинац. С него зрялата Багряна изживява нещо ново и изключително. С този "чуждестранен, светъл хан", както нарича Драинац, се чувства прекрасно. Той умира от туберкулоза през 1941 год. По-късно е забранен за известно време в Титова Югославия, което създава проблеми на поетесата у нас.
Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през
различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения
В стихосбирките и от 1930-те години "Звезда на моряка" и "Сърце човешко" някогашното жизнерадостно лирично опиянение се заменя от терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката "Пет звезди"), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките "Контрапункти", "Светлосенки" и "На брега на времето").
Като известна поетеса Багряна има и активна обществена дейност. През 1930 г. участва в създаването на Клуба на българските писателки. През октомври 1940 г., заедно с група общественици и интелектуалци, подписва апела до Народното събрание в защита на българските евреи. Участвала е в конгресите на ПЕН-клубовете на различни места в света. През 1952 г. е назначена за редактор и член на редколегията на сп. "Септември", където в продължение на 25 години завежда отдел "Поезия". Има и принос в българското образование като съставител на христоматии и читанки съвместно със Стилиян Чилингиров и Ангел Каралийчев.
Елисавета Багряна е новатор в българската литература, пише за нея в архивния фонд на БНР. Тя знае, че словото има своята сила, която дава вяра, упование в бъдещето, която кара хората да стават по-добри, по-етични в своите отношения. Колкото по-далеч в чужбина се намира, толкова по-близка усеща родината, толкова по-дълбоко разбира, че личната ? съдба е неразривно свързана със съдбата на родината, че пътят им е общ (в "Бретан", Бразилския цикъл Е). Пътищата я привличат неудържимо и наяве, и насън. Широкият свят с чудесата на непознати земи я примамва като магнит. Тръпката на опасността от височината и скоростта я опиянява и кара пулса ? да тупти с динамичния ритъм на съвременността.
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години. Говори се, че поетесата крие истинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на смъртта си. Последното u пристанище е старческият дом в Горна баня.
Голямата ни поетеса е свидетел на смяната на политически и световни режими. Творчеството й обаче е пропито с лични преживявания и чувственост.
И днес отново всички говорим за Багряна. За стиховете й също.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
