Новото елегантно издание с избрана лирика на голямата Елисавета Багряна „Аз обичам самата любов“ е сред приятните изненади на пазара. Поезията на „Вечната и святата“ достига до читателите по необичаен начин. Между страниците те ще търсят отговор на въпросите „Коя Багряна не познаваме?“ и „За коя Багряна обикновено не се говори?“ Днес, когато литературният ни избор не е управляван, нито ограничаван от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния шанс да открием за себе си и по този начин да реабилитираме най-добрата поезия, създадена от поетесата. Тоталитарното ни литературознание, възприело съветските идеологически доктрини, отказва да иконизира „вечната и святата“ Багряна; то сякаш постоянно ѝ отмъщава за нещо. И ако няма за какво, го измисля. Съдържанието на този сборник обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край. Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без „птица с моторно сърце“, самотата, споменът... За нея влюбеният е извънположен спрямо света. Багряна е не само и не просто „Стихии“, „Кукувица“ или „До моя син на фронта“: тя е елитарен автор, който може да бъде четен от всекиго – всъщност най-труднопостижимата амбивалентност в нечий творчески процес. Художественото оформление е Кирил Златков, съставители на томчето със знака на „Колибри“ са Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.
Дългият творчески път на Багряна минава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Стиховете й са преведени на 30 езика и са издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни.
Сън
Аз те срещнах – и бликна в душата ми песен
на предчувствие, радост и страх –
сякаш топло крило ме издигна, понесе,
сякаш в някакъв сън заживях.
Засънувах аз синия пламък, пробляснал
в удължените странни очи –
покоряващ неволно, обещаващ неясно,
като спомена – скъп и горчив.
Знам, че още преди да се сгрее земята
и стопи навалелият сняг,
преди първия полъх на пролет и лято
аз ще бъда разбудена пак –
и от мойте възторзи, надежди, победи
ще остане – един спомен тих,
една гънка горчива край устните бледи
и в тетрадката – някой нов стих.
Вик
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска,
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край всеки враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в царски празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи. –
Че мойта младост, огненопламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо
като вихрушка над света ме вдигат.
Единственият
Ти ли беше в миналото?
Ти ли си сега?
Ти ли с мен ще бъдеш утре?
Този образ, който виждам
под затворените си клепачи,
този силует с различна сянка,
който неотменно с мен върви,
този глас, от който се събуждам
и запявам сутрин,
името, с което те наричам –
твои ли са? Твои ли са?
Ти ли си, или това е
образът и името
на моята любов,
незагасваща в сърцето ми,
както огъня в сърцето на земята.
Ти ли си, или това е
образът и името
на мойта жажда,
чакаща и тръпна,
както жаждата на плодната земя
за дъждоносен облак.
Ти ли си, или това е
образът и името
на мойта болка
по единствения
вечен,
неотлъчен спътник –
както месецът е към земята.
Ти ли си?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
