- Интелектуалци и обществени лица отбелязаха 650-тата година от рождението на видния азербайджански поет Имададдин Насими. Събитието беше част и от друга празнична инициатива – 150-тата годишнина от създаването на БАН.
Поетът Насими е роден през 1389 г. и е живял до 1417 г. Това са преломни години – не само за Изтока, но и за Европа, и в частност за България. Честването на паметта на поета идва с българско издание на избрани негови поеми. Сборникът „Избрани стихове. Моя храм свещен“ излиза с логото на издателство „Български писател“, а преводите в него са дело на Иван Есенски и Надя Попова.
Поетичната вечер беше организирана от Българска академия на науките, Национална академия на науките на Азербайджан, Посолство на Република Азербайджан в България, Съюз на българските писатели и Център за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски“. В изисканата зала на БАН присъства и зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева.
„Имададдин Насими е положил основите на азербайджанския литературен език със своята поезия. Той оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на литературата на Азербайджан. Неговото богато наследство представлява един от най-интересните етапи на обществената мисъл през Средновековието. А неговото творчество заема достойно място в съкровищницата с културните богатства на народите. Съвпадането на честванията – 650 години от рождението на Насими и 150 години от създаването на БАН – говори за тесните отношения между двете страни“, заяви г-жа София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура към СУ.
Академик Юлиан Ревалски – председател на БАН – каза: „Нашите съвместни отношения с Азербайджанската академия на науките и с Азербайджанското посолство в България в последно време са изключително активни, а в научно отношение имаме традиционни връзки, които датират от години. В последните години имахме възможността с г-жа Гурбанова да реализираме много събития от сферата на културата и изкуството, което показва, че ние всъщност сме доста близки страни и имаме още много да правим заедно. Радвам се, че сме домакини на това специално събитие – намираме инициативата за изключително удачна. Благодарим за този камък, който носите за нашия Природонаучен музей. За пореден път ще кажа, че Азербайджан е сред страните, с които имаме действително най-широки и активни връзки.“
Акад. Иса Хабибайли, вицепрезидент на Азербайджанската академия на науките, директор на Института за литература и народен представител, връчи своя подарък – камъка, пропътувал стотици километри – на акад. Юлиан Ревалски. Моментът предизвика овациите на публиката.
Нейно Превъзходителство д-р Наргиз Гурбанова от своя страна благодари за любезното домакинство и каза, че 650-тата годишнина от рождението на великия азербайджански поет, философ, мистик и видна фигура на поетичната мисъл на Изтока и 150-тата годишнина от създаването на БАН са чудесен повод за събирането в уютната зала „Проф. Марин Дринов“. Човекът, Вселената, Любовта и Бог – това са основните теми на Насими, подчерта тя. Насими е притежавал енциклопедични познания; неговите произведения блестят не само с голямото си майсторство, но и с дълбок смисъл.
Председателят на Съюза на българските писатели – Боян Ангелов – направи гласна разходка из миналото, обхождайки събитията от Средновековието по нашите земи. В периода, в който поетът Насими е живял, между 1369 и 1417 г., България преживява редица трагедии. През 1371 г. Одрин пада под властта на османците; през 1393 г. Търновското царство е завладяно от Османската империя, а три години по-късно България пада под османска власт. Но политическото потисничество не значи, че духът не съществува. По времето, в което е живял и творил Насими, вселенски патриарх е бил Йосиф II – българин по произход, а според документите е бил и незаконен син на Цар Иван Шишман. По същото време – в края на XIV, началото на XV век – българинът Киприян става Митрополит на цяла Русия…“, разказва сладкодумно Ангелов, посочвайки също и българската следа в редица европейски и световни исторически събития. „С това искам да кажа, че за поезията няма никакви граници: нито исторически, нито духовни, нито религиозни. Имададдин Насими издигна тезата „Аз съм Бог“ и затова е бил екзекутиран“, каза той, след което прочете два свои превода на стихове на азербайджанския поет.
„България е страна с традиции в хумора. Бях в Габрово и съм силно впечатлен. А тук ние видяхме колко силна е научната дейност на БАН“, коментира акад. Иса Хабиббайли. Той добави, че българският и азербайджанският хумор са много близки. „Българските преводачи на Насими успяха да съхранят оригиналността на неговия език. Слушайки стихотворенията му на български език, аз ги почувствах съвършени като на азербайджански.“
Творбите на Насими за пръв път се превеждат на български език. За тях Димитър Христов – директор на СБП – каза, че са гениални и че това е едно начало в изучаването и изследването на Насими, неговите последователи и на големите поети на Изтока. „Убеден съм, че това издание на стиховете на Насими ще накара много български читатели да научат нещо повече за азербайджанската култура и пресечните ни точки с нея“, добави той.
Поетичната вечер приключи с четене на творби на Насими от Иван Есенски и Надя Попова – преводачи на поемите на големия поет на Изтока. Есенски сподели, че всяко време намира своя глас, който да го изрече и че много често творците създават произведенията си въпреки това време, нерядко заплащайки с живота си. „Големите поети използват езика, за да предоставят на хората смисъл на съществуването им“, напомни той.
„Акустиката на поета Насими е толкова мощна, че дори ограничението на формата не поставя окови пред преводача; той се чувства свободен и възвисен“, на свой ред сподели Надя Попова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
