София. В България когато стане дума за магия, никой не слага най-отпред политиците, въпреки че и те се занимават с подобна дейност. Символ на магията в скъпата ни родина е един гологлавец. Той мами всеки ден, безскруполно и нагло. Прави го публично, като дори не се опитва да прикрие лъжите си. Странното обаче е в това, че вместо с този измамник да се занимае законът, някакъв съвременен другарски съд или новооткритите специални трибунали, всички му ръкопляскат. Вече 50 години. Изправи се гологлавецът на сцената, предупреди зрителите да внимават, защото ще ги лъже, след малко наистина ги прави за смях, а на финала го изпращат с бурни аплаузи, станали на крака. Като бонус доста привлекателни дами го причакват след спектакъла, за да се запознаят с него. А какво става после, само те двамата си знаят. Официалната версия е, че учат фокуси, но тази дейност винаги е забулена в дълбока тайна. Това е Астор.
Истинското му име е Антраник Шаварш Арабаджан. Роден е в Шумен на 18 ноември преди седемдесет години. Тези дни юбиляр. Завидният му живот и кариера са увенчани с хиляди спектакли по целия свят и с една награда, която никой европеец още не е имал честта да вземе: "Оскар" на американското илюзионно братство. Грабва го през 1981 година в щатския град Питсбърг. Но да не бързаме. Докато Астор вземе оскара, има още много време.
Това, което ще разкажем по-долу, става в Шумен. В полутъмната стаичка на баба си Дикранухи малкият Антро става свидетел на нещо невиждано. Старицата слага пръстена си на средния пръст и изведнаж той започва да подскача ту наляво, ту надясно. Следва нещо още по впечатляващо. Бабата залепя за нож три хартийки. Махне ли едната, без да я докосва, изчезва и другата. Само след часове малкият Атраник не само знае секретите на фокусите, но ги и прави със завидна ловкост и артистичност. Вирусът го е заразил. Вече няма никакви колебания. Ще става маг.
Село Ивански е само на десет километра от Шумен. Салонът на читалището е препълнен. Дебютантът Антраник Арабаджан е силно притеснен. Преди да излезе на сцената, нервите му са опънати до скъсване. Публиката обаче приема много добре начинаещия артист. Назначавам те веднага, категоричен е директорът на трупата. Как ти е псевдонима. Няма. На захвърлените отсреща гръцки ножчета за бръснене е изрисуван силует на мъж. С пелерина, цилиндър и надпис Astor.
- Харесва ли ти?
- Много. Честито, Астор.
През пролетта на 1981 година в Хасково магът за първи път решава да свали главата си. Не е репетирал. "Играл" е всичко наум. Идва ред да го изпълни на живо. Около минута публиката гледа невярваща обезглавения артист. После изпада във възторг. По-късно същият трик е показван в САЩ, Япония, Австралия. В Лас Вегас големият импресарио - Сами Кинг, му казва:
- Когато един номер граничи с невъзможното, той рискува да няма успех. Съветвам те да не си сваляш главата често. Астор се възползва от съвета му. Много рядко играе този номер. Пази тайната му. Има легенда, че свалянето на главата е изтощителен трик. Не трябва да се прави повече от един път на ден.
Хотел "Ищар Шератон" e една от най-луксозните сгради в Багдад. Двадесететажна, на която тринадесетият липсва. Няма и стаи с номер 13. След първото си представление Астор е повикан при най-големия шеф на комплекса. Господин Пинто, португалецът, е среден на ръст, мургав и усмихнат.
- Г-н Астор! Гледах снощи шоуто. Прекрасно е. Има един номер обаче, при който късаш вестник и от него вадиш чаша. Искам да ти кажа много да внимаваш. Ако на вестника има снимка на Саддам Хюсеин и ти я скъсаш, си мъртъв. След този разговор вълшебникът работи само с български вестници. Взема ги от нашето посолство и пак внимателно поглежда да не би да има снимка на някогашният иракския вожд.
В Дамаск пристига на турне Бони Тейлър. След концерта голямата звезда и екипът са на бар. Астор е на сцената, после тръгва между гостите бърка в джобовете, рови косите им и вади монети. Умишлено отминава певицата. Не иска да й досажда. Публиката обаче го насочва към нея. Тя се усмихва. Огромното й деколте е приказна гледка. Магът бърка в него и вади още монети. Залата крещи от удоволствие. Когато дамата си тръгва, мощна тълпа почитатели и ловци на автографи препречва пътя й. Готови са да я разкъсат. Астор съобразително я хваща за ръка и извежда през един от тайните входове.
Разделят се с целувка. Една-единствена.
Цял живот шуменецът мечтае за сцената. Той я следва непрестанно. Малцина са българските артисти, които са толкова популярни и толкова обичани от млади и стари. Трудно е да се обясни с какво гологлавецът толкова много привлича жените. Една от красавиците му бе четири десетилетия по-млада от него, а той няколко години по-възрастен и от баба й. Не толкова отдавна на магическия фестивал в Англия българинът получи подобаваща доза уважение от всички участници и фактори на европейското братство. Сега в чест на рождения му ден цветът на световната магия идват тук. Седемдесет години. Чудесна възраст и достоен повод за голямо празнуване.
Магът: Мога да скрия Народното събрание
Бог ме опази да не стана депутат, казва големият артист
- Г-н Астор, единственият начин човек да живее дълго е да остарее, са казали мъдреците. На 18 ноември навършвате 70 години? Подлежи ли на коментар този факт?
- Винаги съм мислил, че 70 години са една достолепна възраст, начало на нещо сериозно. В момента обаче нямам това чувство. Слава на бога. Явно лудостта, която имам в изобилие, Орфи ме наричаше шантав човек, ме пази от старостта. Всичко това съм наследил от майка си. Тя беше такава. Страшно съм й благодарен. Тя имаше слабост към театър. Поне веднъж в месеца ходеше на премиери и после ни разказваше цялата пиеса. Бях дете, когато гледах легендите Енчо Багаров и още младия Парцалев. Днес много често се сещам за баща си, баба си и останалите от семейството. За съжаление наскоро и сестричката ми си отиде от този свят. Не забравям и колегата си Росен от Шумен. Странно същество: докато другите завиждат, той чистосърдечно се радваше на чуждите успехи. Беше щастлив, щом на някой му се случи нещо хубаво. Със смъртта му загубих истински приятел, а братството ни - голям магьосник.
- Днес, петдесет години след началото, вие сте известен, прославен, завършвате новия си магичен замък. Мислили ли сте тогава, че някога ще бъде възможно да ви се случи всичко това?
- Когато се уволних, нямах 20 години. Тогава с един приятел, също маг, дойдохме в София да видим какво трябва да направим, за да влезем в занаята. На конкурс ли да се явим, на изпит ли? Думата прослушване още не бяхме я чували. Беше октомври 1963-а, когато влязохме в кабинета на главния режисьор на цирковата дирекция на третия етаж на днешната Спортна палата. Парис Николов ни прие учтиво, показа ни два фокуса и ни посъветва: Направете нещо ново, тръгнете по друг път, старото прекрасно са го показали Сенко и Мити. Излязохме радостно възбудени и тръгнахме към Попа. Тогава се обърнах към моя приятел: Представяш ли си някой ден да станем по-известни от Сенко. Той ме погледна възмутен: Как не те е срам. Притесних се от дързостта да ми мине през ум нещо такова. Но явно съм имал желание, иначе нямаше да стане.
- Често повтаряте думите на вашия американски продуцент: Всеки човек трябва да има една мечта, за да се стреми да я осъществи. Коя беше вашата голяма мечта?
- Тогава да нападна Лас Вегас, да работя там. За първи пък отидох в този град за 25 часа. Заведе ме мой съученик от Шумен, който живееше в Америка. Попаднахме в хотел "Аладин", случайно ли беше това? Гледахме две програми: Зигфрид и Рой, и Джуби Лей, най-мащабния магичен спектакъл за всички времена. Прибрах се в хотела, но сън не ме хваща. Слязох в казиното, играх на рулетка, гледах още две програми, носят ми питиета и съм на седмото небе. Тогава изведнъж си казах: Асторе, до десет години ще работиш тук. На осмата това стана.
- Скоро в София ще бъде открит вторият в света след Холивуд магичен замък. Той е построен от вас, а познавачи казват, че е по-красив от американския.
- Целта ми беше да се запази и в новата сграда изцяло духа на Сенко. Ще има стая на неговото име - някогашната му спалня. Дори леглото, на което е спал 33 години, ще бъде на същото място. По стените ще има афиши от негови спектакли, пелерината му и други вещи.
- Имате ли фокус мечта.
- Много отдавна съм спрял да мечтая за конкретен номер. Харесвам стила си и не смятам да го променям. Това, което искам обаче, е два пъти в годината - напролет и есен, да правя 45-дневни турнета из цяла България. Сутрин ще играя напълно безплатно в домове за деца в неравностойно положени и старчески сиропиталища, а вечер - на големите градски сцени. Това ще бъде моят подарък за публиката. Чувствам се длъжен да върна любовта, която съм получавал през годините. Ненапразно се казва, че удоволствието да даваш е по-голямо от това да вземаш. А колкото до мащабен фокус, способен съм, ако имам спонсори, да скрия паметника на Шипка или Народното събрание.
- Това много би се харесало. Въпреки че за малко и вие не попаднахте в него. Бяхте в листата на НДСВ и малко не ви стигна да станете депутат. Съжалявате ли?
- Никога не съм имал желание, интерес и нагласа да ставам политик, но понеже съм точен, честен предприемчив, мисля, че мога да направя добро на другите. Затова се хванах. Тогава австралийската телевизия дойде да снима филм за мага политик, колегата Ирко каза: Правиш голяма грешка, ще загубиш феновете си. Сигурно е бил прав. Аз съм може би единственият кандидат за депутат, който се радва, че не е успял. Тогава Господ ме запази.
- Какво не успяхте да свършите през годините?
- Не се притеснявам да кажа, че няма такова нещо. Почти всичко, което съм искал, поне съм се опитвал да го направя. Наскоро намерих едно писмо, изпратено до мен, от легендата сред маговете американеца Амезинг Ранди. След като получих оскара, той ми пише: Вие доказахте с вашето изкуство, че в България има артисти на високо ниво. През 1978 година бях на фестивал в Норвегия. В една от залите прожектираха различни програми. Един младеж излизаше с масичката си и правеше шест фокуса. Но по-късна зад него застана богата кампания и той стана Дейвид Коперфийлд.
- Получавате 114 лева пенсия. Толкова ли заслужихте за 52 години работа.
- Обидно е. Ами ако разчитах само на тях? Години наред в чужбина съм внасял по посолствата десет процента от хонорара си - 300 долара на месец. За пенсия. Сега казват: архивът изгоря. Наистина много е обидно.
- Били сте в петте континента, над 40 държави, къде сега искате да идете?
- Ще кажа града: Петербург. Обожавам Петър Първи, най-големия владетел. Той е великан. Виждал съм паметника му в Карлови Вари, знам много случки с него. На вулгарен език бих го нарекъл пич та дрънка. Искам да видя третата след Китай и Египет велика държава, в която се е родила магията - Индия.
- Вие сте весел човек, какво ви натъжава?
- Много работи. Как шофьорите карат колите например. Колко рисковано. Никой не дава път на другия. Всеки иска да е секунда напред. Не си пазим живота.
- Често непознати ви спират на улицата. Какво ви казват?
- Споделят проблеми. Родени сме в една от най-красивите страни на света, а я унищожаваме. Държавата се краде и разпродава. Искам да кажа на тези, които толкова ламтят, че не могат да носят 60 костюма едновременно, не могат да карат двадесет коли. Не знам дали тези хора, които са откраднали милиони, не се замислят, че онзи отсреща няма какво да яде.
Фестивал и спектакъл в НДК
В събота и неделя в София ще се проведе поредният балкански магически фестивал. Ще пристигнат повече от сто участници и гости от цяла Европа. Тук ще бъде и президентът на Световната федерация на маговете италианецът Доменико Данте, както и заместникът му Петър Дийн от Франция.
В света има около сто магически клуба, в които членовете са главно аматьори. България е уникална с това, че от 115 официални обявили се за посветени на това изкуство всички са професионалисти.
В понеделник на 18 ноември навръх рождения си ден Антраник Арабаджян-Астор ще изнесе в зала 1 на НДК голям спектакъл по повод седемдесетия си рожден ден. Изненадите се пазят в тайна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
