Спечелил множество призове в цял свят, големият български илюзионист Астор, който почина на 78-годишна възраст, признава в интервю преди години, че най-голямата награда за него е любовта на народа.
Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различният, открил в живота и професията си Астор, казва той в интервю за БТА през 2018 година.
Астор не вярва в свръхестествените човешки способности, но твърди, че един добър илюзионист трябва преди всичко да е много добър актьор.
Антраник Арабаджиян, известен като мага Астор, е роден през 1943 г. в Шумен. Той е единственият в Европа, отличен със "Златния Оскар" от Интернационалното братство на маговете през 1981 година.
Агенция Стандарт ви предлага цялото интервю на Астор за Българската телеграфна агенция, записано от Оля Ал-Ахмед по случай 75-годишния юбилей на илюзиониста:
Въпрос: Празнувате 75-годишния си юбилей с грандиозен спектакъл. Нещо повече за предстоящото шоу?
Отговор: Очертава се едно наистина магично, вълшебно и много разнообразно шоу. Подбрал съм най-доброто от годините назад. Доста ще са изненадите за публиката, която обича илюзионното изкуство. Имам един комичен номер, който е признат дори от колегите ми в чужбина. Изпълнявах го с дългогодишната си партньорка и бивша съпруга, която играеше ролята на Чарли Чаплин. Номерът беше уникален, тя играеше като самия истински Чаплин. И тъй като никой не може да изиграе този номер като нея, публиката ще го види в оригинал на огромна видео стена. Номерът с Чарли Чаплин е оценен на най-високо ниво от известните магове по света. Спецификата му се състои в това, че в него е вложена изключителна актьорска игра, която едва ли други магове биха могли да я постигнат. Един добър илюзионист трябва преди всичко да е много добър актьор. При мен двата жанра актьорската игра и магията се съчетават и преливат в едно цяло.
В спектакъла ми участват 7 мои ученика от Варна, Бургас, София и други градове - новото поколение илюзионисти. Любимите ми числа са 7 и 13, затова подготвих седем новобранци. Един от учениците ми Зейн, от Бургас, ми сподели, че три пъти е чел биографичната книга за мен, която го е запалила с любовта към илюзионното изкуство.
Въпрос: Каква изненада сте подготвили за зрителите на юбилейния си спектакъл?
Отговор: Изненади ще има много, ако ги кажа, тогава си губят статута на изненада. Но една от иновациите, както вече споменах е, че заедно с мен на сцената ще излязат седемте ми ученика. Една от младите илюзионистки е едва на 10 години и е от Бяла Слатина. Тя е учила при мой ученик и играе уникално. Голям талант се крие в това момиче, щом аз се зазяпах и повярвах в номера й. По време на спектакъла в Народния театър ще играем така - аз 5 минути, след мен един мой ученик, пак аз 5 минути, пак ученик. Нека се види, че след мен, след чичо Астор, след господаря на магията, идват нови, нови таланти.
Въпрос: Кое е основното качество, по което разбирате ще стане ли маг от това дете или не?
Отговор: Магичното изкуство има 8 жанра: фокуси, илюзии, манипулации, микро магии, макро магии, ментал магии, комични фокуси. Когато става въпрос за огромна кутия, сфера или сандък, където влиза човек - това е илюзия, колкото са по-леки предметите и реквизитът, те отиват към категория фокуси. Манипулациите са едни от най-трудните, те се крият в ловкостта на ръката. Аз най-много харесвам комичните магии и най-много ги работя. Играя комични фокуси, а за тях се изисква голям артистизъм. Така че едно от основните качества е да са добри артисти, да имат артистични заложби и да им харесва това, което правят. Но най-важното качество е да са различни, другото се научава. Аз винаги съм бил различен и малко шантав. Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различният.
Обичам различните, които се открояват от множеството. Това в мен е заложено от детството ми. Майка ми, Арус, света й памет, беше известна драматична актриса в читалище "Ереван" в гр. Шумен. Тя се открояваше от останалите дами не само по външност, но и беше майстор на историите и вицовете. Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си в нейните истории, закачки и вицове. Така че съм се метнал на нея по артистичност и различност.
Въпрос: Значи ли това, че обичате театъра?
Отговор: Много. Любовта към драмата, към театъра, съм сцената я дължа на майка си. Майка ми за пръв път ме заведе на представление в Сатиричния театър, тогава се казваше" Театър трудов фронт". С едно гледане на пиесите запомнях текстовете на актьорите, а уроците си не ги помнех. Ще ви разкажа незабравима история. За един спектакъл на майка ми не можеха да й намерят партньор за ролята на нейния любовник в пиесата. В Шумен, тогава един еснафски град, не се гледаше добре на целувки и прегръдки на сцената. Майка ми за малко да откаже ролята, но режисьорът я зарадва с това, че са й намерили партньор за тази роля, пак без целувки и милувки, но поне за вдигания, носения на ръце, ухажване на колене и т.н. Майка ми изпадна в шок тогава, когато разбра, че режисьорът е предложил ролята на мен. Бях 11-и клас, много висок, гримираха ме с едни огромни генералски мустаци, облякоха ме във военна униформа и аз блестящо изиграх ролята. Мама беше миньонче, а аз огромен. Справих се перфектно с носенето на ръце и актьорската игра. Дори скъсах без да искам едно перде, когато уж скачах през прозореца на любимата си. Стана много истинско, публиката аплодираше. Баща ми, който седеше на първия ред, до края не разбра, че аз съм в ролята. Само се чудеше къде съм в този ден.
Въпрос: Ще си махнете ли главата и този път на сцената?
Отговор: Да, разбира се, ще си сваля главата, с това ще започна в Народния театър. Къде съм аз без този номер. Хората го чакат с нетърпение и замират в пълна тишина. Не мога да ги разочаровам. Известна е, обаче, любовта ми към малките магии и те ще са водещи на сцената по време на спектакъла.
Въпрос: От тези 75 години колко сте на сцената? Как се чувствате?
Отговор: 75 години навършвам и от тях 55 години съм на сцената. Радвам се, че все още има голям интерес към това, което правя. Публиката аплодира и се радва на видяното. Доставям радост на хората, а това ме прави щастлив. Чувствам се наистина щастлив. Обичам, когато хората уважават изкуството ми. Не понасям някой да дойде да гледа представление и да си рови в телефона. За какво е дошъл, ако ще си пише смс-и по телефона. На илюзионното изкуство му е хубаво това, че то е семейно, като цирковото. Цялото семейство могат да дойдат и да се наслаждават на фокусите и илюзиите. На хората им харесва, разтоварват се от сивото и напрегнато ежедневие, и големи и малки си отпочиват гледайки фокуси и илюзии.
Въпрос: Как успяхте толкова дълго да се задържите на сцената, въпреки преходните времена?
Отговор: Първо - прекалено много обичам това, което правя. Не играя за хонорара, а за хората. Първо искам да чуя аплаузите, е едва след това да тръгна към счетоводството. Любовта към магията ми е голяма. Дори един ден казах на любимата си дъщеря: "Ари, теб те обичам най-много от всичко на света, но магията я обичам малко повече". Тя не ми се разсърди за тези думи, тъй като и тя е въвлечена в изкуството на маговете. Най-важното нещо е любовта и желанието към делото, което вършиш. Ако работех механично, без желание, едва ли щях да се задържа 55 години на сцената със същия успех. Носител съм на над 25 награди от международни фестивали и конкурси, включително и на ОСКАР за магично изкуство. Дори съм носител на голямата престижна награда "Мерлин", която ми е връчена от най-голямата Асоциация в САЩ, в Ню Йорк , наброяваща 37 хиляди членове. Наградата "Мерлин" ми е връчена за заслуги и принос към магичното изкуство. Имам много награди от международни фестивали, но най-голямата награда е любовта на народа.
Въпрос: С кои най-известни илюзионисти сте работил и в кои страни?
Отговор: Работил съм в над 40 държави с най-добрите и известни илюзионисти в света. Сред тях са американците Джеф МакБрайт и Ланц Бъртън и много други колеги от цял свят. На Ланц Бъртън три пъти съм му гледал спектаклите в Лас Вегас и трите пъти той спира спектакъла по средата, за да ме представи на неговата публика с думите: "Дами и господа, за мен е чест, че тази вечер сред нас е моят скъп приятел от слънчева България, най-добрият магьосник на Европа - Астор!"
Работил съм в цяла Европа, в много от Африканските страни - Нигерия, Гана и други, в Азия - в Китай и Япония, в Близкия Изток, в Америка - Южна и Северна, стигнах и до Австралия. Първото ми излизане зад граница беше за Югославия. Бях 22-годишен, когато подписах първия си договор за чужбина - за Белград. Най-много хората реагираха и се учудваха на номерата ми в Япония. Най-гостоприемно и радушно съм бил посрещан в прекрасната тогава Сирия. Най-скучно ми е било в Югославия, най-интересно ми е било да работя в Египет, тъй като там се заражда в древни времена илюзионното изкуство и маговете. В Египет работих с най-известния италиански импресарио Пиеро Масари, който ми каза: "С много артисти съм работил от Европа, но Вие, г-н Астор, сте най-добрият". Тази оценка получих от най-известния европейски импресарио - Пиеро Масари.
Въпрос: Някога изпълнявал ли сте фокус по поръчка?
Отговор: Не, никога, няма и да изпълня!
Въпрос: Има арменски поговорки, има арменски мъдрости, има арменски вицове, а има ли арменска магия, или арменски фокус?
Отговор: Има разбира се! Щом има арменец-фокусник, значи има и арменски фокус и арменска магия. Между другото в Ереван имаше един невероятен илюзионист Артюн Акопян, който неведнъж е гостувал у нас. Той бе един от най-великите манипулатори на Съветския Съюз, сетне на Русия, и на цяла Източна Европа. Беше един дребен човек, тип Шарл Азнавур, но много чевръст. Заимствал съм два фокуса от него с негово разрешение, разбира се. Арменски номер с вестник, който аз съм заимствал от Артюн Акопян, пък се играе от Ланц Бъртън. Ето, че арменските номера и до САЩ стигнаха. Така че, къде е магичното изкуство, ако няма арменски алъш-вериш.
Въпрос: Коя е най-голямата магия в живота Ви?
Отговор: Често се шегувам, като казвам, че най-голямата ми магия е дъщеря ми. Но лично аз смятам, че най-голямата ми магия не е тази с премахването на главата, както много хора биха я определили, а номерът "Али Баба", съдържащ три сложни фокуса. Един от най-популярните магьосници в света - американецът Джеф МакБрайт, го е оценил като номер едно. Веднъж с Джеф МакБрайт и с още един колега, белгийски евреин, ни поканиха в централната истанбулска телевизия да изиграем по два номера. Водещата започна предаването, обръщайки се към мен със следната фраза: "Злите езици говорят, че вие говорите турски", а аз наистина говоря турски от малък. От тук нататък продължихме в ефира на турски. По време на предаването Джеф МакБрайт погледна доста сериозно на моите фокуси. След няколко месеца с него отново се засичаме във Франция, където той изключително престижно ме представи на всичките ни колеги. А впоследствие ме е давал за пример на колегите ни в САЩ.
Въпрос: Разкажете някоя интересна случка?
Отговор: Имам един номер, който съм го кръстил "Али Баба". Историята му е следната. Работих в Сирия през 80-те години. Ще вметна, че Сирия е една от страните, в които съм работил с огромно удоволствие и където бях невероятно високо ценен и обичан. Работих в Дамаск в една дискотека и една вечер, преди да изляза на сцената, виждам, че съм си забравил касетата с музиката за магичния номер. Помолих диджея, Хасан се казваше, ако не се лъжа, да ми даде каквато и да е весела игрива музика, за да спасим положението. Той без да му мисли много пусна игривата мелодия "Али Баба". Публиката остана, илюзията се възприе главозамайващо, последваха силни аплодисменти. Помолих сириеца да ми презапише тази мелодия, която в интерес на истината, за пръв път чух тогава. Той ми даде касетка със записа и от тогава аз играя номера с музиката открита случайно в Сирия.Този номер е един от най-силните ми и е признат в целия свят.
Въпрос: Човек на риска ли сте?
Отговор: Определено. Хазартна личност съм, но в добрия смисъл. Обичам да рискувам. Смел съм. Освен, че съм смел, съм и шантав. Харесвам тази комбинация.
Въпрос: Имали ли сте случай в кариерата си да не ви се получи фокус на сцената?
Отговор: Разбира се! Ако някой ми каже, че не е имал фал на сцената - лъже! Винаги има риск да не се получи фокус или илюзията. Важното е да умееш хитро да се измъкнеш от положението и зрителят да не забележи. Човешко е да се бърка, важното е да се усмихваме, дори да се смеем на самите себе си.Така се прави истинското шоу.
Въпрос: Известно е, че обичате Луис Армстронг. Неговата музика Ви съпровожда и до днес на сцената.
Отговор: И досега е така. Чух го за първи път по радиото с песента "Маршът на светците". Всяка неделя го качвам да го чуя по радиото. Бях на 14 години. Влюбих се в този глас. Не знаех, че е тъмнокож. По-късно, когато го видях по телевизията и се изненадах. Играя по негова музика и до ден днешен. Страшно ми харесва, буквално го обожавам и не му изневерявам.
Въпрос: Според Вас живеем ли в илюзия или сами си я създаваме за лично спокойствие?
Отговор: Всеки човек има нужда от илюзия. Понякога и сами си я създаваме и се спотайваме сякаш в нея. Но като цяло, не е лошо да се живее в илюзия. Въпреки това във всяка илюзия има доста реалност. Когато за пръв път отидох в Лас Вегас за два дни си казах мислено: "До десет години аз ще работя тук". Това беше моята мечта, която не се оказа илюзия. Само след пет години аз вече работих в Лас Вегас благодарение на това, че съдбата ме срещна при първото ми ходене там с един пробивен продуцент Сами Кинг - евреин. А щом евреин е импресарио - значи нещата ще се получат. Тогава евреинът Сами Кинг ми каза една фраза, която запомних и искам да я споделя: "Всеки трябва да има мечта, която да следва и да се стреми да я осъществи. Ако нямаш мечта - нищо няма да постигнеш в живота!"
Въпрос: Какво е нивото на илюзионното изкуство в момента у нас?
Отговор: Винаги сме имали магьосници на високо ниво. Като започнем от предходното поколение, това са "професор Чорни" - Стефан Бакърджиев, от Стара Загора. Притежавам неговата книга издадена 1947 г. "Как се правят фокуси". Другият велик български илюзионист е "Ник Дим Коц" - Николай Димитров Коцев, който е играл в Аржентина през 1923 г., следващият велик маг е мистър Сенко, който безспорно е най-голямото име в България, след него се нареждат "факира Мити" - известен и като бащата на Емил Димитров, и неговият син, също маг, "факир Мити-младши", братът на Емил Димитров - който беше най-добрият у нас в категория фокуси. Освен това той ми беше кум и приятел. Трябва да спомена и моя любимец "Лепас" - той ме накара да си сваля главата. Още един велик маг бе Орфи. Сетне магът Ирко и най-накрая в играта се включи и колегата "Дан Кристо" - Йордан Христов Гривнев, който в момента работи някъде в Европа. Както виждате старото поколение преди мен бяха шест мага, моето поколение - шестима, и аз създадох седем нови последователи.
Въпрос: Имате ли последователи? На кого предавате занаята?
Отговор: Да, както вече споменах в началото на нашия илюзионен разговор - имам седем ученика, които са много даровити и кадърни, като попивателни хартийки. Искам да поясня, че не взимам пари за обучение. Предавам занаята напълно безвъзмездно, само и само да се продължи. Аз съм единственият, който не взимам пари за обучение, няма и да взема никога. Великият Сенко казваше: "Занаят не се учи, занаят се краде!"
Въпрос: Съжалявате ли за нещо в живота? Бихте ли променил нещо сега, в момента?
Отговор: Не, не съжалявам за нищо. Нямам необходимост да променям нещо, за да стане чудо. Доволен съм от живота си. Слава на Бога.
Въпрос: Какво ще си пожелаете за юбилея и какво ще пожелаете на аудиторията?
Отговор: Благодаря на всички, които ще са в залата да видят един различен, интересен и разнообразен спектакъл. Бих пожелала да имаме и трето, голямо поколение български магове. Бих искал догодина да направя един мащабен Балкански фестивал на магическото изкуство. На себе си ще пожелая да съм жив и здрав, за да продължа в темпото на един хубав магичен живот, "колкото толкова", както е казал шантавият Джак Никълсън.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
