Александър Морфов и Леонид Йовчев не дойдоха за наградите си
В България не може да се умира като Пармака, каза Александър Секулов, който получи войника за "Няма ток за електрическия стол"
"С едно придихание да си спомним за Васил Пармаков, който умря в унизителна бедност. В България днес не може да се умира така", каза тъжно Александър Секулов на церемонията за раздаването на "Аскеерите" в Армията. Известният писател и драматург прибра своя войник за пиесата си "Няма ток на електрическия стол". Той обаче предпочете да спомене гениалния музикант, който си отиде преди няколко дни, вероятно от творчески депресии и битова мизерия, отколкото да коментира признанието. Александър Морфов, който винаги раздава правосъдие от сцената на Военния театър, където редовно получава статуетки, не изневери на традицията - макар и на видеоклип. "Всичко, което трябва да се каже, вече е казано. И това, което не трябва да се казва, и то вече е казано. Затова да помълчим", беше категоричен прочутият режисьор. Както става ясно, той не дойде, за да прибере "Аскеера" за вече култовия си спектакъл в Народния "На ръба". Вместо него излезе един от актьорите му - Валери Йорданов. "Някои се правят, че това представление не съществува. И им се иска да го няма", не се поколеба Валери, който беше номиниран за своя Нино в "Ничия земя". Наградата отиде при Леонид Йовчев за "Гео" - отново на академичната трупа. Той също не се появи в Армията - пластиката на Чапа беше прибрана от Иван Добчев, който пък спечели при режисьорите отново с "Гео". "Ще се радвам, ако се усети, че продължавам делото на Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов - те зададоха истинската посока на българския театър. И аз се опитвам да ги следвам", сподели колидерът на "Сфумато".
При дамите с водещи партии първа между равни е Жорета Николова - за Соланж в "Слугините". Майтап настана, когато Герасим Георгиев обяви, че тя ще има "Аскеер" за главна мъжка роля. Геро в първите няколко секунди не се усети за лапсуса, а после се обърна с гръб към публиката, за да не я скандализира с напушилия го до червено смях. Жорета обаче си беше адски сериозна. "Сцената винаги изпитва нашето мъжество. Както ми каза неотдавна умният Асен Аврамов: Моята работа е моят протест, моята позиция - моят морал. Вие казвате "да" на това, което съм аз". При "поддържащите" дами победи Василена Атанасова за Натали в "Бел ами". Тя напълно справедливо поиска овации за изключително силните й колежки в категорията - колоритната Диана Цолевска в "Пурпурният остров" на Теди Москов по Булгаков и прекрасната Петя Силянова в "Нощта на 16 януари". Василена нарече Геро - нейния съпруг в отличната драматизация на Юрий Дачев - "най-щедрия актьор, когото съм срещала". После благодари за обичта на Калин Врачански - човека, който направи няколко много силни образи за сезона, но нито един от номиниращите не сметна за необходимо да го номинира. Затова пък Йосиф Шамли най-после си получи "Аскеера" - въпреки че отдавна се е доказал. Сега е успял да впечатли журито като Цера в "Ничия земя". Малин Кръстев, който си служи със словото също толкова изящно, колкото и с ролите, беше категоричен: "Актьорите сме глаголите на човечеството. Най-опасно е да се превърнем в съществително - или, не дай си Боже, в допълнение".
Именно като мно-о-го голям глагол получи "Аскеер" за цялостно творчество Борис Луканов - титан на сцената и пред камерите. Маестрото през юни, живот и здраве, става на 80, но удари в земята по елегантност доста от по-рано родените си колеги, както казва великата Татяна Лолова.
"Често ме питат: "Какво ви даде театърът и какво ви отне". Не мога да си спомня какво ми е отнел. Благодарение на тази професия се срещнах с толкова качествени хора - много от тях ни гледат отгоре, с други се виждаме все по-рядко. Щастлив човек съм - заради спомените, които имам. Ако трябва да бъда докрай откровен - в тия 50 години, в които обиколих почти всички сцени в България, нито веднъж не съм си помислил за наградата. Достатъчни ми бяха ръкоплясканията и любовта на публиката. Когато завърших първи курс в Академията, си отидох на село. И вуйчо ми, може би най-добрият човек, който познавах, ме попита: "Ти сега, Борисчо, научи ли се да ходиш по въже?" "Защо, бе, вуйка", учудих се аз. "Ами нали за циркаджия учиш!", отвърна ми той. Дълго обяснявах каква е разликата и какво представлява театралното изкуство, което уча. Той ме слушаше много внимателно и накрая заключи: "Добре, ама не е лошо да си хванеш един занаят, бе!". Аз друг занаят не хванах и за това съм благодарен на съдбата".
Луканов си спомни още една смешна история от кариерата си. В края на един от снимачните дни на историческия филм "Борис I", които се случвали близо до София, той се оказал забравен от всички. "Хукнаха към автобуса, който представляваше гардероб. Аз не обичах много да се натискам, така че изчаках. Когато влязох в атобуса, видях, че моя костюм го няма. Някой си го беше харесал. И останах с дрехите на Етх, който играех. По-лошото беше, че всички колеги си бяха тръгнали. Бяха ме забравили. И случайно мина джип с висши офицери, които бяха консултанти на филма. "Хайде, качвай се!", приканиха ме те. И така армията ме спаси! Академията "Аскеер" не ме забрави - и също ме спаси!", приключи сред овации Луканов.
Цялата трупа на Армията и публиката ръкопляскаха на колегите си, които през последните месеци напуснаха грешния ни свят, в който обаче бяха истински знаменитости. Първо се завъртяха кадри от "Рицар без броня" с незабравимата Мария Русалиева, която десетки сезони беше сред примадоните във военния афиш. След това се чу меденият глас на страхотната Люба Алексиева, посветила живота си на Младежкия театър. Аплодисменти прозвучаха още за Васил Попов, Найчо Петров, Илия Добрев...
Церемонията премина под знака на 400-годишнината от кончината на Шекспир и Сервантес. И двамата колоси на европейската литература са починала през 1616 година. В публиката бяха вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева и министърът на отбраната Николай Ненчев. Сред основните спонсори са "Евробет" и "Синергон холдинг".
Най-добро представление
"На ръба" - авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър "Иван Вазов"
Режисура
Иван Добчев за "Гео" по романа на Христо Карастоянов "Една и съща нощ", сценична версия Иван Добчев, Народен театър "Иван Вазов"
Водеща мъжка роля
Леонид Йовчев за ролята на Гео в "Гео" по романа на Христо Карастоянов "Една и съща нощ", сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър "Иван Вазов"
Водеща женска роля
Жорета Николова за ролята на Соланж в "Слугините" от Жан Жьоне, постановка Диана Добрева, Народен театър "Иван Вазов"
Поддържаща мъжка роля
Йосиф Шамли за ролята на Цера в "Ничия земя" по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и постановка Стоян Радев, Народен театър "Иван Вазов"
Поддържаща женска роля
Василена Атанасова за ролята на Натали Валтер в "Бел Ами" от Юрий Дачев, по Ги дьо Мопасан, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър "Зад канала"
Изгряваща звезда
Александър Хаджиангелов за ролята на Пилето в "Пилето" по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия и постановка Васил Дуев, Младежки театър "Николай Бинев"
Сценография
Мира Каланова за "Нощта на шестнайсети януари" от Айн Ранд, постановка Пламен Марков, Театър "София"
Костюмография
Свила Величкова за "Алиса в страната на чудесата", по едноименния роман на Луис Карол, сценичен вариант и постановка Анастасия Събева, Младежки театър "Николай Бинев"
Театрална музика
Христо Намлиев за "Гео" по романа на Христо Карастоянов "Една и съща нощ", сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър "Иван Вазов"
Съвременна българска драматургия
"Няма ток за електрическия стол" от Александър Секулов (Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив, постановка Лилия Абаджиева, 11 септември 2015 г.)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
