Изложба с живопис и скулптура в чест на Стоян Цанев ще има от 4 до 29 февруари в „Арте“. „Нощта на моето раждане“ е логото на експозицията с творби на самия Стоян Цанев и на приятели – Ангел Станев, Георги Чапкънов, Емил Попов, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Иван Русев, Милко Божков, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев.
„Преди 15 години картини на Стоян Цанев за първи път изпълниха пространството на галерията. Стоян в черно, Милко в бяло. Светлин откриваше. Всички притихнали усещахме пулса на силния творчески дух, съзерцавахме елегантната, съвършено премерена живопис. Всяка изложба на Стоян бе събитие – обмислено до последния детайл, изящно до педантизъм. Деликатната му естетика е като урок, а фината му емоционалност отдавна е преминала пределите на родното изкуство и заема достойно място на европейската сцена. През цялото това време Стоян остана верен на „Арте“ - до миналата година, когато съдбата реши друго. Давам си сметка, че загубихме емблематична фигура за цяло поколение, затова поканих девет негови приятели - съвременници и също знакови художници - да посветят по няколко свои творби на любимия ни художник и човек – Нанкиса, както го наричат най-близките. Картината на Стоян от 2009-а „Нощта на моето раждане“ обедини идейно и смислово настоящата експозиция. Заглавието метафорично ни препраща към изначалното, към значимото за всеки един от нас - неговите приятели, почитатели, последователи, съмишленици. Изложбата ще продължи през целия февруари - месеца, когато Стоян е роден и когато без време ни напусна, макар и само физически“, казва Гергана Борисова. Ето какво споделят и приятелите. Станислав Памукчиев: „Пътят към безграничното минава през лабиринта на непонятното, тайното, скритото. Минава там, където душата и духовната интуиция се опитват да проникнат и познаят местата, на които са били. Стоян ни води през тези закрити пространства със силата на своето интуитивно провиждане и естетически максимализъм“. Емил Попов: „Стоян казваше: „Художникът трябва да мълчи“. Неговото изкуство отговаря на тази му мисъл. То казва всичко, което е преживелица на уникалната му природа, без да разказва. То внушава тотално било като графика, живопис или керамика. С един универсален пластичен език – неговото безсловесно говорене, вълнуващо у нас и по света хората, отворени към изкуството. Малцина избрани художници имаха и имат такава случка. Висота, вкус, експлозивна енергия“. Иван Русев: „Той живееше и се държеше така, сякаш не знаеше, че е сред най-големите. Всъщност, както подобава на един голям талант – и изкуството му е сякаш направено без какавито и да е усилия. Стояне, гордея се, че бях един от твоите приятели. С голямото си изкуство, с твоите създадени образи ти и сега си до нас“. Захари Каменов: „Стоян беше свободен човек, който държеше съдбата в ръцете си. Обичаше живота – морето, виното, жените, приятелите си – сто процента отдаден на изкуството, изключителен естет. Убеден съм, ще бъде вдъхновение за поколения артисти и ценители“. Георги Чапкънов: „Нанкиса е европейски художник, ама и повече, и много добър човек. Скъп приятел! Няма го, продължавам да го обичам и ми липсва“. Зиятин Нуриев: „Съвършен естет, невероятно дисциплиниран и артист, но не показен. Съжалявам, че едва през последните десетина години бях по-близък с него. За мен Стоян Цанев беше като полъх – не можеш да го уловиш, но усещаш осезателно присъствието му“. Ангел Станев: „Пластическият език казва много повече от думите“. Свилен Блажев: „Нанкиса е птица – Голяма, Свободна, Мощна и Силна. Навярно вечно в полет“. Милко Божков: „Стоян ми беше добър приятел. Много добър приятел. Най-добрият приятел.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
