Архангел Михаил прибра душата на Павел Васев, припомняйки за последно, че режисьорът беше и от борците срещу злото – тъкмо тях покровителства светецът, често изобразявян с копие в ръка. Васев сложи оръжие пред волята на съдбата, след като в продължение на почти година железният му дух се опитваше да победи тленната материя, подала се на инсултите. Един от последните мохикани на стойностното изкуство почина в ИСУЛ, където от месеци насам се грижеха за него, тъй като беше в будна кома. В началото на май беше докаран от Москва, където като шеф на Културния ни институт там работеше денонощно, за да наложи името на България и артистите й. От една от централните болници в столицата на Русия го транспортираха със специално оборудван самолет, като акцията беше обезпечена от Бойко Борисов. Приеха го в „Пирогов“, където продължиха борбата с необратимите последствия от инсулта, а след това го преместиха в ИСУЛ. През цялото това време Вежди Рашидов, Стефан Данаилов, Калин Сърменов, депутати от ГЕРБ подкрепяха семейството на Васев. „Скърбя дълбоко за загубата на Павел - изключителна личност и прекрасен приятел. Смъртта ни го отне без време и няма думи, с които да изразя огромната си мъка. Той беше посветен на културата с душа и сърце, той беше необикновена личност, беше моторът на идеи, които ще останат завинаги в националната духовност. С него ме свързваше искрено приятелство от десетилетия. Павел беше вдъхновен пример за това как човек може да служи безрезервно на една кауза. Толкова много усилия положихме, за да го спасим от коварната болест, но уви. Отиде си от този свят още един мой скъп човек. Почивай в мир, Павка!“ , каза Вежди Рашидов.
Големият художник е от последните, които е видял Васев преди дни. Но не може да каже дали 68-годишният кинаджия, бивш зам.- министър на културата, експредседател на Съюза на филмовите дейци, бивш шеф на НФЦ, дългогодишен директор на Народния и на Сатирата е усетил присъствието на бойния си другар. Плътно до Павел бяха съпругата му Елена и дъщеря му Ани, които сега очакват сестра й Лила, за да уточнят подробностите около поклонението. /Двете момичета са от предишни бракове на Васев./ То със сигурност ще бъде в Народния театър, а Васев вероятно ще бъде погребан в Алеята на творците. Макар че хората от любимото му село Брусен може би предпочитат последният му земен дом да бъде именно там – сред тишината и спокойствието на природата. Защото израсналият из Европа столичанин Васев обожаваше да разпуска в Брусен. Години наред съседи и авери там го кандърдисваха – къде на шега, къде на истина – да издигнат кандидатурата му за кмет. И идеята им не беше резултат от бохемските вечери в местната кръчма, в която бохемът Васев винаги плащаше сметките. Просто Павел беше мъж на място, чиято дума на две не ставаше – изпълнен с неукротима енергия работохолик, който гонеше задачите до дупка. И в същото време страхотно артистичен. Неслучайно, когато завършва „Режисура“ при професор Христо Христов във ВИТИЗ, Мариана Евстатиева-Биолчева го кани да играе в „Тигърчето“. „Въпреки че от малък се въртях по столичните сцени, никога не съм смятал да ставам артист. Нямам талант за тази работа, а личната преценка и мярата за мен са изключително важни. При това в България имаме изключителни артисти и от уважение към тях не бива да се допуска посредственост. А аз бих бил посредствен артист и посредствен театрален режисьор – кому е нужно това? Документалното кино е моята страст, аз го ценя най-много в нашето изкуство и съжалявам, че преди много години го напуснах“, споделял е Васев пред „Стандарт“. С каквото и да се занимаваше той, страстта към камерите, беше неотменно в кръвта му. „Моята оценка за българското кино се различава от тази на песимистите – въпреки че проблемите, хората и тенденциите в него остават непроменени. Но то не е в критично състояние, въпреки инерцията, клановете, завладените територии и опитите да се деформира представата за него. Твърде жизнено е - съществува и ще продължи да се развива. Защото творците, които създават филмите, са с много талант. И бъдещето е тяхно. Но да сме наясно – това ще се случи само с консолидация между всички, които милеят за киното ни. Необходимо е общо усилие. Без групички. Без изкуственото разделяне на „ние, талантите” и „чиновниците от НФЦ”. Вярвам в светлите дни на седмото ни изкуство“, категоричен беше Васев. И наричаше театърът „Магазин за щастие“. За себе си беше безкрайно сдържан. „Не смятам, че имам кой знае каква „кариера”: по-скоро щастлива съдба, която ме срещна с изключително интересни личности. Учил съм се и работил в киното заедно с Въло Радев, Димо Коларов, Рангел Вълчанов, Тотко Стоянов, Бинка Желязкова, Оскар Кристанов. Политиката никога не ме е привличала. А и не разбирам политиците. Те влязаха в спирала на подмяна на ценностите, която води само до разруха. В момента в цяла Европа начело са твърде посредствени политици с ниски чела. Те замениха демокрацията с процедура. Да спазваме процедурата е главното ни задължение – а къде е човекът? И всички закони се правят в полза на богатите, защото ние сме в клопка – онова, което се нарича демокрация, всъщност е управление на едрия капитал. И няма нито един закон, който да защитава бедните - нищо не е в тяхна полза. Е, това не го разбирам – не може на политиците да не им е ясно, че голямото множество ще се надигне и ще ги помете. Процесите са очевидни, вече светът разчупва затворената система, чакаме само повода. Политиците се крият от прозрачните истини, но разпадът ще ги погълне. Не се занимавам с политика, защото тя - за разлика от изкуството, което извисява - носи само разочарования“, винаги е бил искрен Павел Васев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
