Аня Пенчева се поклони след втората премиера на „Двубой“ в Народния театър, гушнала третото си внуче. Звездата грабна роденият през декември Илиянчо от майка му Петя Дикова и баща му Илиян Добромиров, които изгледаха спектакъла от ложата. С едната ръка Аня стискаше бебока, а с другата държеше Мариус Куркински, който е режисьор на „глумата в три действия“ по Иван Вазов. В нея Аня за пореден път доказва, че е достойна за комедия от най-висока проба и не отстъпва на Албена Колева, която беше другата разсмиваща грандама в постановката. Двете бяха изключително смешни като фатални жени – всяка по своему, които наистина побъркват мъжете без оглед на възраст и националност.
Както се знае още от учебниците, „Двубой“ е за суетата и омразата между двама мъже, които привидно са готови да се изпозастрелят заради красавица и заради обиди – случката е от историческите градски хроники на София. Мариус Куркински развенчава българския модел – и този след Освобождението, и днешния, защото и тогава, и сега времето е болно. И тогава, и сега се прехласваме по всичко „световно“, издигнато на пиедестал от тукашните сноби и ерзац културтрегери.
Интригата се разгаря сред мачовската компания на адвоката Тихол Чушкаров, вестникаря поет Рачо Драгалевски, Цочев и д-р Веселинов. Амалия е лекомислената и прелъстителна “певачка“, Райна Чавдарова е примерната годеница учителка. В главните роли са Павел Иванов и Пламен Димов, двама от най-младите секс символи на академичната трупа. Публиката гледа и прочулия се като Одисей Константин Еленков и Ирина Митева, позната като Ина Фотева от „Откраднат живот“. Под прожекторите са още Стелиан Радев, Радина Боршош, Любомир Петкашев, Стефан Къшев. Някои от тях рецитират и някои от вечните стихове на Вазов, между които са „И мойте песни все ще се четат“, „Люлякът ми замириса“, „Отечество любезно, как хубаво си ти“.
Куркински и неговите артисти умело пресъздават двубоя, който никога не спира в нас и в света. Двубой за честта, която в случая е така познатата и безпощадна гордост. Гордостта - този най-опасен за човешката душа бяс. Новата държава сякаш процъфтява, но и тъй бързо се покварява. Пламъкът на възрожденския дух на освобождението изтлява, опустошен от влиянието на великите сили и появилата се в новите български големци жажда за власт и беззаконие. През 1892 година, когато е написан първият вариант на „Двубой“, поетът влага в устата на своите герои следните думи: „Никой днес не почита законите“, „Човек – деколте в акъла“, „Отсъствие на всякакво присъствие“. „Тази болка на поета е сякаш разбираема за нас, съвременните окупатори на собствената си родина. Но все пак е тъжно. Защо го допуснахме? Защо продължаваме да ни няма? Защо нашите истински битки се отлагат „за някой друг век“? Защо сме “отсъствие на всякакво присъствие“? Надеждата е без отчаяние да молим Бог за прошка и спасение. И да помагаме. А в театъра, в този наш спектакъл, който съчетава болката, атракцията и скоростта на съвременната мисъл за сегашния човек, да се усмихнем с кротост и да промълвим: Прощавай, Поете.“, казва Мариус Куркински.
Новата версия на „Двубой“ е четвъртата на Вазовата пиеса в Народния - през 1963-а е поставена от Анастас Михайлов, през 1980-а – от Никола Петков, през 1999-а от Николай Ламбрев-Михайловски. Вазов първо нарича драматургичния си текст „Дуелът”. „Искат ми го, казва той, а аз се стеснявам. Питам се, едно, дали му е времето, и после, бива ли на стари години да пиша фарсове. Смехът от време на време ми е необходим. Той принадлежи на моята хигиена – тъкмо в моменти , когато се чувствам най-угнетен.”, казва Вазов, който започва пиесата през 1892-а и я преработва през 1919-а. Предлага я на Народния театър едва през 1920 г., обаче среща неодобрението на трупата и я оттегля с думите: „Аз много не държа за тая пиеса“. Не успява да я издаде, докато е жив. Брат му Борис Вазов я отпечатва през 1939-а.
През март представленията са на 14 и 28, следват на 4 и 13 април. Изключителната сценография, костюмите и плаката са на Никола Тороманов, музиката е на Емилиян Гацов-Елби, фотограф е Божидар Марков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
