На 7 април празнува 40 години на сцената в Народния с "Работно време"
Оптимист съм, въпреки че 25 години почти нищо не се е променило, казва прочутият актьор
Антон Радичев излиза на 7 април като абсурдно смешния Венко в "Работно време" от Камен Донев. Пиесата е черна комедия по български - пасва идеално на философията и навиците на известния актьор. Тогава аплаузите на публиката ще са малко повече от друг път за него - защото своеобразният бенефис е посветен на 40 години от мига, в който кракът на Радичев стъпва на академичната сцена. Той е Фигаро, Епиходов във "Вишнева градина", Наг в "Краят на играта", Гастоне в "Призраци в Неапол", Пържени яйца в "Женитба", шериф Томас в "Човекът, който прави дъжд", Корбачо във "Волпоне", Мъжа в "Рейс" от Станислав Стратиев... Дефилира в над 25 игрални филма, без да броим всички епизоди от сериалите. Силен е в "Оркестър без име" (1982), "Хотел Централ" (1983), "Маневри на петия етаж" (1985), "Пантуди" (1993), "Испанска муха" (1998), "Патриархат" (2005), "Живот на колелета" (1992), "Време за път" (1987). Радичев е част от легендарното телевизионно шоу "Клуб НЛО".
Когато Людмил Кирков вика Антон Радичев за една от така наречените епизодични, но златни роли в "Оркестър без име", никой от двамата не предполага, че ще творят класика в родното седмо изкуство. Актьорът обаче предвидливо пита своя режисьор дали би му позволил импровизации, които се вписват в стила, жанра, историята и посланията. Кирков, като широко скроен артист, се навива почти веднага. И Антон се изцепва на няколко пъти пред камерите, като фразата му "Ще ме цака той мене с топла бира" остава крилата. Всъщност Радичев не крие, че седне ли на софра със съседи или приятели извън съсловието, взима назаем по някой и друг лаф или каламбур. Неслучайно играе във всяка втора комедия по време на соца - когато кинопроизводството в "Бояна" беше сериозно и имаше комисии, които цензурираха по партийна линия, но пък блокираха бездарниците и кича. И въпреки така наречения си имидж на сатирик, Радичев влиза в големия театър със силно драматичен образ - на професор Протасов от "Деца на слънцето" на Максим Горки. Най-стресиращото и провокиращото е, че дели персонажа със самия Любомир Кабакчиев - народен артист, партиен секретар, шеф на съюза на артистите, депутат и какво ли не още. Символ на статуквото - въпреки че Любо е изключително мил и възпитан, винаги толерантен към дебютантите. А Тонката току-що е завършил ВИТИЗ - хашлак от някогашните покрайнини на София, днес Манастирски ливади. Попада при академиците по каприз на съдбата и по волята на нейния конкретен говорител Филип Филипов. Той е професор на Радичев и явно е бил доволен от трите му главни роли в трите дипломни спектакъла на класа. Годината е 1974-а.
През следващите Антон се впуска в невероятни авантюри. Успява да се справи повече от добре с тежки превъплъщения в "Унижените и оскърбените" по Достоевски и в "Бяг" по Михаил Булгаков, за който в София пристига Андрей Гончаров.
А после изведнъж се оказва, че е Радичков човек - не само заради сходството във фамилиите, понякога повод за лека бъркотия. Неслучайно влиза в трите култови постановки - "Опит за летене" (1979), "Януари" (1982) и "Суматоха" (1994). Режисьорите им са страховити в перфекционизма си - Младен Киселов, Крикор Азарян, Иван Добчев. А когато великият драматург присъства на репетициите, откровено се забавлява. "Харесваше ли му как изричам някоя негова реплика, гарнирана с моя импровизация, ме черпеше с малка водка в нашия ресторант", връща лентата Антон. Така че няма изненадани, когато Радичев получава първа награда на шестия национален преглед за своето Петле в "Опит за летене". За малко да остане втори. Но Тодор Живков вече го е гледал, защото винаги е обичал да ходи на театър - дали заради младежките си мераци по драмсъставите, дали заради нещо друго, но фактът остава в аналиите на родния "Бродуей". Та Тато пита: "Какво става с онова момче, което говори като мен?". Така Антон автоматично минава с едни гърди напред.
Радичев - тук и сега - не се оплаква от житие-битието си. Въпреки ниските заплати в гилдията - дори в бастиона на класиката. Въпреки че от 25 години насам все чака - като всички останали - промяната, а тя все не идва. "Бях по-голям оптимист - мислех си, че нещата ще си дойдат на мястото веднага след 10 ноември. Но не би. Също като в "Избори до дупка". Добре че имам точния човек до себе си", споделя той, хвалейки своята Еми. А навремето получава покана да остане във Виена - през 80-та, след гастрол в Бург театър. 9 години преди падането на Берлинската стена. Няма как да го направи - службите са щели да подгонят семейството му, а дъщеря му тогава е почти бебе. Сега му се е отблагодарила - с две прекрасни внучета. "Гледам само напред - не се обръщам с гняв назад", категоричен е Радичев, известен и със своята дистанция от звездоманията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
