Антон Радичев по неповторим начин празнува половинвековната си кариера в Народния театър – известният актьор се развихри в представление номер 50 на „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“.
Повече от три десетилетия след финала в едноименната класика на Оскар Уайлд героите му отново попадат в комични ситуации – този път в продължението, написано от американския драматург Том Томас. Сега историята на Гуен, Алджи, Сесили, Ърни, Бренда и Уили Джукс се развива през 1933-а, когато Голямата депресия и крахът на Уолстрийт са в разгара си, а Хитлер идва на власт в Германия.
А когато започват бомбардировките над Лондон, двете зрели двойки, които тъгуват по отминалите години и щастливия живот, слагат на главите си тенджери, вместо каски.
Режисьорът Бойко Илиев жонглира с алегориите, а цялата история е тъжна, защото светът се срива, но и смешна, тъй като винаги може да се намерят сили и желание за още една лудория.
Четиримата майстори на превъплъщенията – Антон Радичев, Кирил Кавадарков, Емануела Шкодрева и Вяра Табакова, не оставят никакво съмнение в зрителите, че животът продължава и никой не може да отнеме неговата наслада. Цветан Пейчев и Владислава Николова, които партнират на карето аса, добавят още комедийни щрихи към динамичното и забавно зрелище, което по традиция събира емоционална публика на сцена „Апостол Карамитев“ на IV етаж.
Антон Радичев и Кирил Кавадарков
След продължителните овации и цветята шоуто се пренесе в залата, която носи името на Павел Васев – там на чаша вино компанията аплодира Антон Радичев, чието битие е изпълнено с невероятни случки.
Момче от крайния столичен квартал Тухла махала, Антон играе футбол, тренира лека атлетика и планира да стане треньор, а периодично товари каруци с тухли, за да ги разнася по къщите. Още тогава умее да общува с всички, дори купува цигари на затворници във фабриките.
В казармата минава през школа за радисти и става един от най-добрите. Мечтае да работи на кораб и да обикаля света, но изпуска изпита заради закъсняла телеграма. Труди се в бригада, която стои „Нефтохим“- Бургас, лепи плочки като общ работник.
Във ВИТИЗ го приемат от раз в класа на професор Филип Филипов – завършва през 1974-а и още същата година влиза в Народния театър. „Получих писмо, в което пишеше, че ме назначават, а аз помислих, че някой си прави майтап и не му обърнах никакво внимание“, спомня си Радичев. Но се оказва самата истина – първата му роля е в „Деца на слънцето“ на Максим Горки.
Емануела Шкодрева и Вяра Табакова са истински британски дами в своеобразното продължение на „Колко е важно да бъдеш сериозен“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
