Антон Антонов отново завладява ценителите на изтънчената живопис – известният художник гостува в „Сезони“ с експозицията „Голото тяло“. Творбите, представени от елитната столична галерия, са издържани в палитрата на силните страсти, интерпретирани с философска сдържаност - с парижки привкус и постмодерна еротика. Ето какво споделя и самият автор. „Създаването на картина може да започне със случайно разлят терпентин, със случайната маска на четката или носено вътре в теб преживяване. Независимо от това в процеса на работа се стига до момент на объркване - струва ти се, че си загубил картината. И точно от този момент започва борбата - за да родиш творбата, но вече едновременно в теб и на платното. Черното и бялото не са цветове. Те присъстват във всяка цветност, но като цветен тон. На границата между двете светът е най-цветен. На границата между Доброто и Злото в нас сме най-живи.
В същност граница няма. Има красотата да съзерцаваш всичко в неговото единство. Ние сме Ден и Нощ едновременно. И както има спомени, събуждащи живот в настоящето, така има моменти в потока на непосредственото ни битие, разпръскващи в цялата ни същност вълни от копнежи и толкова очи затворени, отворили се някъде в утрешния ден. Художникът с всяка своя творба разпалва глад за Истината - тази неназовима, неутолима и красива Осезаемост, понесла едно deja vu за самия живот. "Голото тяло" - не като самоцел, а като път към човека: неприкрит, беззащитен, уязвим и сам. Също и възможност за екстаз и полет... Това е опит за портрет на човека такъв, какъвто е - не какъвто желае да бъде. Обикновено /голотата / я свързваме с еротиката, но в тази изложба тя е път и размисъл за съкровеното и често непознато друго наше тяло. Мислим, че го познаваме, а истинността за него ни плаши, защото нашето съзнание гради и багри един измислен образ. Голото ни тяло е мярка и отправие в усилието да постигнем кратка хармония между тленност и духовна жар вътре в нас."
Антон Антонов се изявява като художник още на 15 – в читалището на Дряново, където преминава детството на софиянеца. Той и до днес е пламенно отдаден и предан на природата и историята по тези земи. Неслучайно негови приятели се шегуват, че в много от пейзажите му се вижда баира на „Боруна“ – местността над Дряновския манастир, от която се открива приказна гледка.
Първата му професионална изложба е през 1989-а в Сливен. Гостувал е в галерии в Германия, Полша, Австрия, Словакия, Франция... Негови творби притежават кметството в японския град Шизуока и Токийският университет, колекционери из цяла Европа, Китай, Турция, Южна Африка, САЩ. Но където и да рисува и да гастролира, Антон Антонов винаги се завръща в ателието си в Дряново.
„Неведнъж съм казвал, че Антон най-вероятно е прероден френски живописец, влюбен в красотата на меките гънки на планината и широко отворените очи на модела си“, коментирал е Милко Божков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
