Преди месец големият български режисьор Анри Кулев навърши 70 години. Той е роден в Шумен, завършва анимационна режисура, създател е на повече от 70 анимационни, документални и игрални филми. Сред най-известните му са „Врабците през октомври“ по сценарий на Станислав Стратиев, „Смъртта на заека“ и „Бащата на яйцето“ по сценарии на Борис Христов, „Г-жа Динозавър“ по сценарий на Рада Москова, „Цахес“ по сценарий на Христо Ганев. Носител е на всички престижни национални кинонагради,повече от десетилетие (1997 - 2008) е сценограф на постановките на големия режисьор Димитър Гочев в Германия. Предстои да излезе и най-новият му игрален филм „Имало една война“ с участието на Самуел Финци, Бен Крос, Луиза Григорова, Иван Бърнев, Севар Иванов и др. Интервюто е публикувано във вестник „Монитор, препечатваме го със съкращения.
- Г-н Кулев, на празниците на изкуствата „Аполония“ ще представите книгата си „Ориент SEXpress”, събрала 300 еротични рисунки от почти 3 десетилетия, оригиналите за която бяха показани и в столичната галерия „Ко-оп“. Променили ли са се с времето представите ви за еротичното?
- Не, те няма как да се променят, но сигурно аз съм се променил. Всичко започна много отдавна в един от нашите всекидневници – за да бъде по-особено, по-интересно, по-провокативно. Тръгнах с тия картинки доста плахо – както с всяко нещо в началото, но после те се развиха. Беше непрекъсната проба-грешка – и със себе си, и с аудиторията, защото това е въпрос на взаимна допустимост: еротиката не е всекидневна тема на свенливия българин и на него също му трябва време да я приеме. За съжаление, разбира се, защото в еротиката, в телата, в мъжкото, в женското има скрити толкова много любопитни неща... Този тип рисунки не са формални изследвания на художник върху пластиката на тялото, вътре в тях има и социум, и препратки към приказките... И те постигнаха друго ниво в сравнение с първосигналната журнална рисунка. Това беше смисълът и аз съм щастлив, че Нов български университет направи жеста да издаде книгата, която беше готова от повече от 10 години.
- Според вас българинът има ли достатъчно тънка душевност, за да разбира и да цени еротиката?
- Зависи кой как пораства, в каква среда. Смисълът на този тип рисунки и на образованието чрез тях е да може да се избегне точно тази грубоватост, защото ние сме винаги на една крачка от нея. Ако усетът не е заложен още в ранни детски години, ако не е внимателно вкаран в главите на децата, нежно и с чувство за хумор и отговорност, след това идва простащината. Не бих могъл да отговоря на въпроса и от името на една огромна прослойка в България – мутрите с тяхното отношение към жените. Но у онази „приповдигната“ част на хората, които четат, гледат и се интересуват, естествено, картинките би трябвало по някакъв начин да оставят следа. Трудно е, всички сме отделни вселени и всички са възпитавани отделно, учени отделно, така че няма ясен отговор. И това важи не само за българина. Общо взето, човечеството се движи успоредно и изглежда доста еднакво. Ние се преструваме, че сме различни, защото така ни отърва, но еднакво на тъпи шеги носят и прословутите европейци, и българите. Те не са по-малко консервативни или по-малко глупави от нас. Всички са сравними – провинцията навсякъде по света е просташка и грубовата, защото на това я учи битът. Столицата – също.
- На какъв етап е новият ви игрален филм „Имало една война“? Бяхте споделили, че търсите спонсори за завършването му. Намерихте ли?
- Завършихме филма. Друг е въпросът, че пари не намерихме и няма да намерим, защото просто в България не се намират извън подкрепата от НФЦ и БНТ. У нас хората, които имат пари, не участват във филмовия процес. За тях е много учудващо, че биха могли да дадат някъде пари. Парите са си техни и тази интелектуална обществена просия тях ги изумява дълбоко. На мен ми е по-неприятно, че държавата се държи по същия начин, че тя не въведе таксите към чуждите продукции, не направи фонд „Кино“. Ние сме една от малкото държави, които изпълняват всичко, което им се каже от горе (сега ще въведем и такса Free, което е друга система, за да могат да бъдат облагодетелствани отново чуждите продукции), но не правим нищо българите продуценти да участват в този процес. Много сме изпълнителни нагоре към „господарите“ и много строги и възпитателни надолу към „слугите“. Хората, които нямат самочувствие, вършат това навсякъде по света.
Но да се върнем към филма. Той е завършен, но, разбира се – с огромни загуби. Да не говоря, че основният екип не е взел и стотинка от хонорарите си и няма как да вземе, защото няма откъде. Следващата крачка е разпространението. И то е голяма паника за всеки български филм, защото има и монополисти, и сложни проблеми с публиката, и кражби през интернет... Тези неща не се променят с годините, както не се променя и обичаят да се коментира, че българските филми са лоши, защото не вземат „Оскар“... „Имало една война“ ще има със сигурност премиера на фестивала „Златна роза“ във Варна в началото на октомври, но за софийска премиера още не ми е ясно кога и как... Трудно е, още повече че публиката се промени: младежите и децата, които гледат кино, много-много не се интересуват от Сръбско-българската война, те не знаят нищо за историята ни, а целта на този филм е да се разказва за тия работи. Мисля, че той ще намери зрителите си, но все пак зависи от много неща – важно е как младите ще погледнат на него.
- А какво става с българската анимация? Преди десетилетия тя имаше своите световни успехи, а сега като че ли пробивът на един наш сънародник в Канада – Тео Ушев, ни дойде като чудо невиждано?
- Държавата обича да припознава успелите хора, тя не се занимава с губещите. И тъй като Канада е страна, която много държи на своята култура, тя рано или късно ще добута Тео Ушев до този „Оскар“, канадския. Въпросът е, че ние не се занимаваме със себе си и с филмите си, а с идеята, че Ушев е роден някъде в България. Не обичам да говоря по темата, защото всяка дума се тълкува превратно - „Ама той Анри завижда...“, което ми е безкрайно чуждо. Пък и с Тео сме добри приятели. Пък и нямам причина. А с анимацията стана това, за което говорихме преди малко. Има една общност, която се нарича „студия“ – сбор от творчески личности. Когато тя съществува, могат да се правят добри неща; когато всичко се прехвърли на принципа „Всяка коза за свой крак“ – едва ли. Ние сме царе на „Разбий построеното“. Всяка година излизат прекрасни студенти по анимация, но те са объркани, защото виждат, че няма голяма перспектива. Разговарях с различни телевизии да се направи малка анимационна студия към някоя от тях, но явно още не е дошло времето. Всичко ще дойде с времето си. Преди се смеех на думите на царя „Когато му дойде времето“, сега виждам колко житейски верни са те. Или от позицията на Съдбата – когато му дойде времето, се раждаш; когато му дойде времето, живееш; когато му дойде времето, умираш...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
