Анди Уорхол скоро ще завладее Лондон. В „Тейт модърн“ ще бъде открита грандиозна експозиция за „ужасното дете“ на Ню Йорк (1928-1987). Свенлив хомосексуалист от религиозно мигрантско семейство с ниски доходи, един от най-известните художници на предишното столетие си проправя собствен път, за да се превърне в икона на поп арта. Изложбата за Уорхол - първата в елитната галерия за последните 20 години – ще предложи личната му история и разказ за творбите му, предизвикали културна трансформация. 100 произведения ще разкрият как Уорхол е оформил стила си в променящия се политически и арт пейзаж.
Въпреки че е най-известен с емблематичните си картини с бутилки от кока-кола и Мерилин Монро – два от символите на американската култура, събитието в Лондон ще акцентира върху теми като желанието, идентичността и вярата, за да покаже как Урхол преосмисля какво би могло да бъде изкуството в епоха на огромни социални и технологични промени.
Роден като Андрю Уорхола, бъдещият артист израства в Питсбърг, а родителите му пристигат от малко село в Чехия. Те са предани последователи на католическата църква, а Джулия Уорхола - майката на Анди, с която той живее през по-голямата част от живота си, има огромно влияние върху работата му.
Сексуалността на Уорхол също ще бъде важна червена нишка в Лондон, започваща от селекцията с мъжки портрети и голи тела от 50-те години. В „Тейт модърн“ ще се завърти и филмът „Сън 1963“ за Анди и неговия любовник, поета Джон Джиорно.
Ключовите „Мерилин Диптих“ /1962/, „Елвис I и II“ /1963-1964/ и „Race Riot“ /1964/ ще бъдат разгледани в контекста на съвременните проблеми в културата и политиката на САЩ. Безграничните амбиции на Уорхол да изтласка традиционните граници на медиите ще бъдат представени от известните му „Screen Tests“ /1964-1966/ и пресъздаването на психиделичната мултимедийна среда на „Exploding Plastic Inevitable” /1966/, първоначално създадена за рок шоуто на Velvet Underground.
Посетителите ще изживеят инсталацията от плаващи сребърни облаци на Уорхол „Silver Clouds“ /1966/, която е преход от рисуването към киното. И понеже Анди твърди, че „добрият бизнес е най-доброто изкуство“, сред акцентите са неговите акции в телевизията и издателската дейност. Той превръща творците в звезди не само на ъдърграунда, но и на мейнстрийм.
След като е прострелян от Валери Соланас през 1968-а, Уорхол се връща към мащабни проекти в сериите „Ladies and Gentlemen“ /1975/, за да нарисува поразителни портрети на фигури от трансджендърската общност в Ню Йорк, като между тях е музикантът активист Марша Джонсън /1969/. Заключителните произведения на Уорхол от 80-те години - като трогателните „Sixty Last Suppers“ – са свързани с преждевременната смърт на художника, както и с разрастващата се епидемия от ХИВ / СПИН, която оказва въздействие върху много хора от най-близкия му кръг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
