Една песен, написана преди тридесет години, събира днес рокаджиите от "Импулс". "Ако ти си отидеш за миг", големият хит на групата, създаден по стихотворение на Евтим Евтимов, и днес продължава да се пее от беловласи и тийнейджъри. Много скоро той ще прозвучи по нов начин в изпълнение на младите Теодор Койчинов, Яна Георгиева и Боян Парушев заедно със създателите на бандата легендарните Пею Пеев - барабани и баскитариста Васил Стоев-Ампега. За съжаление другите двама основатели- пианистът Илия Кънчев и китаристът Краси Манолов вече не са на този свят.
"Импулс" се ражда през 1978 година от известни музиканти от различни групи с нови идеи и големи амбиции. По това време на сцената блестят "Щурците", "Тангра", "Диана експрес". За тях пробива към върха минава през усилени репетиции, искат да наложат нов стил - прогресив рок. Всичко е много трудно. Тогава на помощ идва късметът. Господ или по-точно "Концертна дирекция" ги пращат на турне със самия Георги Парцалев.
Беше изключително преживяване, спомня си Васил Стоев. Разбира се концертните зали, читалищата, спортните площадки се пълнеха заради големия актьор. Ние изпълнявахме композирани от нас авторски песни или преведени от сръбски шлагери. Интересът беше огромен. Случваше се да имаме по 2-3 концерта на ден. Вечер Парцалев ни събираше, разказваше истории и плащаше сметките. Цяла година той не даде на никого от нас да извади и стотинка. Казваше, че е дал обет и поглеждаше към небето. После се връщаше много години назад. От родния Левски дошъл в София, за да да следва медицина. Увлякъл се обаче по театъра и зарязъл университета. Бесен, баща му спрял да му изпраща пари. Не му проговорил десет години. В гарсониерата на приятелско семейство в "Младост" се намерило място за прокудения син. Освен легло "хазаите" му давали всяка сутрин и по 32 стотинки за кутия цигари "Слънце". Въпреки това обаче случвало се да допушва фасове от улицата. Тогава се зарекъл: Забогатее ли, ще плаща всички сметки.
След години актьорът изненадващо посетил своите някогашни благодетели. Те продължавали да си живеят в същата гарсониера в "Младост". Техният приятел обаче вече не бил просто Жоро, а другарят Парцалев. Звездата. В знак на благодарност той извадил връзка ключове. Неговият подарък. Тристаен апартамент.
Георги Парцалев урежда първия запис на "Импулс" в Радио София. След това доста песни се завъртат здраво в ефира. Първият хит се нарича "Бряг". В музикален план нещата потръгват, в човешки обаче не. Разделят се. "Тогава Лея Иванова и Еди Казасян ме поканиха за световното си турне", спомня си известният музикант. Шоуто ни бе винаги в най-скъпите клубове и барове на Запад. Дамите блестяха със скъпи бижута и диаманти, мъжете - в смокинги. Лея имаше невероятен успех. Тя беше истинска грандама. Ходеше винаги с малък транзистор. Кръстила го бе Пижо. Слушаше новини. Убили са Джон Ленън, каза ми потресена.
Веднъж в асансьора на хотел "Интерконтинентал" в Западен Берлин се оказахме с италианец, немец, англичанин и французин. Лея говори със всеки на родния му език. И тя, и Еди гледаха на лъскавия Запад без излишен възторг. Със самочувствие и достойнство. На това научиха и мен.
Лея страдаше от безсъние. След концертите често идваше в стаята ми. Носеше бутилка уиски и искаше да си говорим. Позволявах си да я попитам какво е било в лагера в Белене. За този период от живота си обаче тя не обичаше да говори.
Турнето свърши. Върнахме се в страната на грънците и опинците. През тези две години нито за миг не си помислих да остана на Запад. Щом Лея и Еди не го правят, казвах си, какъв съм аз да го искам. Още тогава Казасян ме предупреди: Отсега нататък ще си като дърво без корен. Няма да ти харесва ни тук, ни там. Все нещо ще ти липсва. Излезе пророк, разсъждава известният рокаджия.
Илия Павлов мислеше, че е безсмъртен
Брат масон ни вкара в централата на ЦРУ в Лангли
Днес Васил Стоев освен български гражданин е и поданик на шведската корона. На север са децата и внуците му. Самият той прекарва по-голямата част от годината на яхтата си около Турция. Тя е работният му кабинет. Често пътува с частните самолети на високопоставените си приятели и партньори. За хора като него казват, че са си подредили живота. Някои свързват това с принадлежността му към масонството. Други с факта, че в продължение на години е бил в най-тясното обкръжение на Илия Павлов. Имах късмет, обобщава Ампега, който освен всичко друго е и съименник на известна марка американски уредби. Получил този прякор, защото през 1977 година бил единственият в България, който имал това музикантско чудо. Купил го от САЩ специално за работата си като басист на Лили Иванова в група "Макове".
- Г-н Стоев, как попаднахте в Швеция и какво правихте там?
- Заминах като музикант. Опитах продуцентство. Беше трудно. Никой не наема дизайнер от Албания да прави мода в Париж. Така изглеждах и аз като продуцент на модна музика в Стокхолм. Няма значение какво можеш. Казват: Кой пък е този от България... У нас много се говореше за социализма, а Швеция го построи. Там няма битка за хляба и покрива. Държавата мисли за хората си. Проблемът е дали ще правиш това, което искаш. Аз успях донякъде.
- Първата ви среща с масонството е в Стокхолм. Как стана това?
- Видях на една сграда странен знак. Имаше и красиво изписана табела, знаме. Стана ми интересно. Влязох и казах: Искам да съм като вас. Другата седмица ще дойде шефът, отвърнаха, ела тогава. В Тората се говори за трите силни удара: Почукай, ще ти се отвори. Поискай, ще ти се даде. Попитай, ще ти кажат. Аз почуках втори път. Казах кой съм. Попълних формуляр. Нещо като CV. После вкъщи дойде един човек. Пием кафе, говорим си. Пита ме, какво съм чувал за масонството, интересуваше се от България, въпреки че знаеше всичко. Скоро след това ме приеха. През 1992 година и у нас вече се правеше нещо подобно. Двадесетина души се опитват да възродят забранената от комунистите ложа.
- Масоните командват света, според легендата. Дали е така?
- В повечето подредени държави не може да се създаде правителство, без да се вземе под внимание списъкът, предоставен от Великия майстор. В него са селектирани само свободни хора. Това са кадри, наблюдавани с години, давани са им стипендии, обучавани са. За тях е сигурно, че ако заемат определена длъжност, няма да позволят да има кражби, корупция, рушветчийство. Те не се плашат, да се изправят срещу всеки мошеник, защото ги брани невидимата сила. Не партията, схемата, или шайката, която им е дала поста и пред която трябва да се отчитат, а невидимата сила. Това обаче се отнася само за бели, а не хаотични държави като нашата.
- А ако някой ваш брат съгреши и се изкуши да вземе нещо под масата?
- Ще бъде гонен до десето коляно. По добре е да смени континента. Или да отива на Луната. Въпреки че и там ще го намерят. Защото невидимата сила е навсякъде. Във всички партии. Няма значение кой е на власт. В Швеция например чичото на краля - принц Бертил, беше Велик майстор. Така че за сгрешилия прошка няма. Не като в политиката: Ако се изложиш в БСП, ще отидеш в АБВ, от "Синьо единство" ще прескочиш при "Жълтите минзухари" ...
- Защо сте толкова критичен към партиите?
- Влезеш ли там, даваш обет да служиш на лидера. Неговата истина, независимо че това може да е полуистина или откровена лъжа, става и твоя.
- Но масоните също полагат клетва. Тя не ги ли прави зависими?
- Да ние се заклеваме да спазваме определени ритуали и да пазим другия. Братът до теб е приоритет. Но, ако го видиш, че е тръгнал по кривия път, си длъжен да го издадеш. Не пред обществото, а вътре в ложата. И тогава, както вече казах, прошка няма. Грешката е за цял живот. Няма втори шанс. Не е както при католиците: Изповядай се, дай пет лева и готово. Простено ти е.
- Кога се срещнахте с Илия Павлов?
- Познавах го от 1975 година. Беше още момче. Фен на "Импулс", понякога пътуваше с нас. След промените забелязах, че силните на деня, шефове на големи управления, на служби, хора които са избрани да влияят на прехода, започват да накацват върху масонството. Тогава на някоя от сбирките се появи и Илия Павлов. Групировката "Мултигруп" бе всичко в България, а Иван Костов и цялата държава воюваха срещу нея. Така започна кариерата на Павлов в тайните общества.
- И вашата в "Мултигруп".
- Илия ми каза: Зарязваш Швеция. Направи ме шеф на рекламата на "Мултигруп" и член на бордовете на шест предприятия. С изключение на Павлов тогава никой от първите десет в групировката не можеше да ходи в Америка. Тя ги бе зачеркнала. Аз с шведския паспорт нямах проблеми. Задачата бе да направим пробив в силната масонска структура на Вашингтон. Вече бях свободен майстор от 33-та степен, посветен от Върховния съвет на Южната масонска юрисдикция на САЩ. Имах достъп до тайните библиотеки, недостъпни за простосмъртни. Илия също навлезе в езотериката и естествения преход, в дебрите на духовните учения.
- Какви бяха амбициите му?
- Искаше да приключва с активната работа. Направи консорциум от десет човека, които да управляват "Мултигруп". Искаше да се пенсионира. Беше на три месеца от този момент. Яхтата, която си бе поръчал в Бирмингам, трябваше да бъде готова през май или юни. Подготвяше преместването си там.
Вече съм пенсионер, шегуваше се, не ме закачайте. Но някой е имал други планове за него. Убиха го на 6 март 2003 година. Беше на 43 години.
- Той допускаше ли, че това е възможно?
- Не. Мислеше, че е безсмъртен, че държи всичко в ръцете си. Беше илюзия. Отстрани се виждаше, че губи позиции. Имаше врагове, които бяха по-силни. Аз лично не съм очаквал, че ще се стигне дотам, въпреки че доста хора имаха повод да го убият.
- Били сте с него в централата на ЦРУ? Звучи невероятно.
- Илия Павлов и цялото му семейство получиха американско гражданство. Руснаци от високите нива го харесваха. Той беше офицер от Трето главно управление на ДС. Стана член на ложа в Вашингтон. На масонска среща мъж с лек акцент, но на чист руски език, ни покани да му гостуваме. Каза ни че ще ни чака в Лангли - централата на ЦРУ, на четиридесетина километра от Вашингтон. Прие ни в кабинета си. Говорихме си за масонството. Каза, че отговаря за Русия по масонска линия. С Илия се шегувахме, че няма как на входа да не са ни щракнали. С широка усмивка!
- Способен човек ли беше Илия Павлов?
- Той беше многопластов. Съжалявам, че го няма, защото имаше визия за държавата, силата и ресурса нещо да свърши. Бъхтим вече десет години след смъртта му и нищо не се променя. Само бълвоч и дребни крадци.
- Кой би искал да го убие?
- Много хора. Той си беше надвил на масрафа. Занимаваше се с тежка езотерика. Навлезе в духовните учения. Парите не го вълнуваха вече. А когато стане такъв, човек си казва: На този бандит вече няма да му дам шанс. А дотогава го е правил, защото му е бил полезен. При това положение бандитът трябва да вземе мерки...
Ако ти си отидеш за миг
След поредното ми завръщане в България се събрахме отново с Илия Кънчев. Идеята бе да направим нещо сериозно с "Импулс". Между 1981 и 1984 г. Кънчев беше опитал с една дузина музиканти, между които и Веско Маринов, но не се получаваше. Разбрахме се да започнем на чисто, като студиен проект, спомня си Ампега.
Песента "Ако ти си отидеш за миг" е създадена в първото частно студио в България през 1984 година. То се намираше в читалище "Лиляна Карастоянова" в столичния квартал "Надежда". Апаратурата е купена главно с парите на покойния Илия Кънчев и Васил Стоев. Приятел, редактор в радиото, донесе стихосбирката на Евтим Евтимов "Ако ти си отидеш за миг". Отбелязана бе страницата, където е едноименното стихотворение. Автори на песента са виртуозният пианист Нелко Коларов, който тогава учеше класическо диригентство в Консерваторията, и Илия Кънчев. В записа участват още големият китарист Николо Коцев, Васил Стоев-Ампега, барабанистът Пламен Дойчев, баскитаристът Атанас Георгиев, който днес живее в Америка. Тогава никой от групата не предвижда успеха на песента. Още по-малко, че тя ще надживее някой от създателите си. Днес рок ветераните Васил Стоев-Ампега и Пейо Пеев имат благородната амбиция да възкресят за хилядите фенове малка част от творчеството на легендарната група.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
