Сниманият в "Ню Бояна" "Никой не иска нощта" утре открива 65-ото издание на елитния форум
Никол Кидман и Дакота Джонсън са сред най-огнените дами на кинофестивала в мегаполиса
Гергана Фъркова, специално за "Стандарт" от Берлин
"Никой не иска нощта" - филмът, за който в "Ню Бояна" построиха иглу като на Северния полюс - открива Берлинале утре вечер. Това на практика е първата продукция с БГ следа, която дава старт на един от най-големите световни кинофоруми. За самото Берлинале обаче по-важен е фактът, че едва за втори път в 65-годишната му история неговата официална програма започва с лента на жена режисьор - родената в Каталуния Изабел Кошет. Неслучайно темата за равноправното присъствие на жените в индустрията е от най-горещите. Организаторите са изчислили, че от 441 заглавия в различните секции (с 30 повече от миналата година) само 116, или около 25 %, са режисирани от дами - крайно незадоволителна пропорция. Като положителен пример се сочи секцията "Перспективи на немското кино", която включва творби на дебютанти от Германия, половината от които са от нежния пол.
Силните жени в екстремни ситуации - това е големият акцент в програмите на Берлиналето.
И това ще стане ясно още утре. В "Никой не иска нощта" Жулиет Бинош влиза в кожата на американката Джоузефин Дибич, съпруга на откривателя на Северния полюс Робърт Пири. Тя тръгва по неговите стъпки в Гренландия, за да се срещне с любовницата му ескимоска и двете заедно да прекарат зимата в ледена къща, очаквайки завръщането на мъжа от полюса. В противоположната географска посока е откривателската мисия на Никол Кидман от "Кралицата на пустинята" на Вернер Херцог. Тя се превъплъщава в друга действителна личност - англичанката Гертруд Бел, писателка, пътешественичка, археоложка и шпионка, съдействала активно през 20-те години на миналия век за административното устройство на Сирия и Ирак. Още амазонки могат да бъдат открити сред албанските планини в "Заклетата девственица", дебют на италианката Лаура Биспури, в съвременните потайности на нощния Берлин от "Виктория" на германеца Себастиян Шипер и в джунглите на Гватемала във "Вулкана Иксканул" на Хайро Бустаманте.
Не бива да пропускаме едно от най-чаканите филмови събития на годината - световната премиера по еротичния бестселър "50 нюанса сиво", която ще се състои тъкмо на Берлинале в навечерието на Свети Валентин. Едва ли е случайно, че най-очакваните звезди по червения килим са Никол Кидман, Натали Портман, Хелън Мирън, Жулиет Бинош, Кейт Блашет, Шарлот Рамплинг, Хелена Бонъм Картър, Шарлот Гензбург, Одри Тату (член на журито) плюс създателките на "50 нюанса сиво" - авторката Е. Л. Джеймс, режисьорката Сам Тейлър Джонсън и актрисата Дакота Джонсън.
В същото време Берлинале продължава да бъде фестивал на политическото кино. Дори когато някой филм не е селекциониран, неговите разпространители полагат огромни усилия, за да го програмират в кината тъкмо по времето на Берлинале и да спечелят от специалното внимание на немското общество към киното. Като американския "Интервю", който Северна Корея се опита всячески да саботира, но така само още повече привлече интереса. Иначе истинският политически филм в тазгодишния конкурс е "Такси" - втората творба на иранския режисьор Джафар Панахи, след като властите в неговата родина му забраниха да се занимава с кино. Предишната му работа - "Спуснати завеси", контрабандно бе изнесена от Иран и преди две години спечели "Сребърна мечка" за най-добър сценарий. "Такси" е заснет импровизирано по улиците на Техеран с камера, инсталирана в автомобил, каран от самия Панахи.
Представяйки предстоящия фестивал на традиционната пресконференция броени дни преди откриването, неговият шеф Дитер Кослик не пропусна да акцентира: "Не само киното, но и културата въобще има много важна мисия в съвременното общество". Като куратор на едно от най-грандиозните филмови събития, той се е научил, че "когато е необходимо, дори може да се откаже от някой филм, ако съществува и минимално съмнение, че в страната, откъдето идва, се извършва някаква несправедливост". Вече повече от десет години на Берлинале не е показван български игрален филм. Дали пък това не е намек и към хората, които държат в ръцете си съдбата на съвременното ни седмо изкуство?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
