- Тази година актрисата ще разкаже на сцената истинската си история
Разтърсваща изповед за изминалата година без съпруга си Иван Ласкин направи Алекс Сърчаджиева пред Нова телевизия. Нещо повече – тя обеща тази година да направи нещо много искрено и честно: да излезе на сцената не в роля, а такава каквато е. Искам да изляза и разкрия душата си. По този начин ще помогна на себе си, но съм убедена, че ще помогна и на други хора. Искам през 2020 г. да се събера и да го направя и да разкажа моята история такава, каквато е, сподели Алекс Сърчаджиева.
Актрисата не скри, че 2019-а е била най-тежката и най-кошмарна за нея година. На 6 януари се навършва една година, откакто Иван Ласкин си отиде. Преживях годината ден да мине, друг да дойде, в някакъв унес, разкри Алекс. И допълни: "Явно имам да научавам някакви неща. А защо имам да ги научавам, отговора вероятно ще търся до края на живота си. Надявам се да съм достатъчно силна, за да се справя с това, през което все още преминавам и да си отгледам по достоен начин детето и да създам един достоен човек".
Ето какво още сподели Алекс Сърчаджиева:
Останах абсолютно сама със София. Но се оказа, че имам прекрасни хора до себе си. В цялата тази трагедия се появиха едни хора, които си правиха пиар върху всичко, което се случи. Но пък имам и едни достойни до себе си приятели, които ми помагат по всякакъв начин, които ме посрещат в домовете си, дават ми от хляба си, помагат ми за София. Аз не мога да си позволя детегледачка, но мога да им се обадя и да им кажа - можете ли да гледате София, докато аз пътувам по работа.
Четири дни след смъртта на Иван трябваше да изляза на сцената в комедийна роля. Това беше много страшно за мен, мислех, че наистина ще умра, преди да изляза на сцената. Но когато се случи една такава трагедия, е много трудно да се събереш. Нашата професия е сякаш едно биполярно разстройство - няма как, излизаш и играеш. Като излязох на сцената тогава, настъпи такава тишина, че си казах: "Господи, какво правя на тази сцена". Но след това получих такива аплодисменти, които бяха тяхната благодарност. За което и аз им благодаря. Господ ти взима нещо, но ти дава друго. И това е любовта на хората. Когато изпаднеш в такава тотална безпътица, когато животът ти рязко приключи и ти не знаеш как за продължиш, но застанат стойностни и прекрасни хора до теб, няма нищо по-прекрасно. Те са ми голяма опора. Благодаря на тях, които направиха всичко това за мен през цялата тази година. Благодаря и на непознатите хора. Ние трябва да умеем да благодарим. Ние сме забравили да прощаваме, а прошката е велико нещо. Забравили сме да се вглеждаме един в друг в забързаното ежедневие. Забравили сме за малките неща, които могат да направят човека срещу теб щастлив. Забравили сме да казваме "Обичам те". Няма нищо страшно в това да кажеш на някого, че го обичаш. Хората са се отчуждили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
