Алберто Йорданов е благословен да изучи режисьорския занаят на точното място - в колежа по изкуствата в Единбург. Той обаче изравя неизчерпаеми, вълнуващи и човешки истории от родината си. Преди седмица спечели наградата за най-добър бг филм от фестивала за късометражно кино "В двореца" в Балчик с документалната лента "Бандит и овен".
Алберто кандидатства в НАТФИЗ и Нов български, но не го приемат и явно е за добро. Защото решава да се пробва за школата в Единбург. Няма много време, няма камера. Набързо организира нещата и заснема любимия си герой и до днес - дядо му Чавдар, голям чешит. Всъщност той е вуйчо на майка му Екатерина, чиято първа дума била "Бубу", сочейки към него. Така му останал и прякорът, това е заглавието на последния филм на Алберто от тази година - Bubo's Limbo. А първата лента, заради която го приемат в Шотландия, станала за няколко часа. Седнали на по ракия от 5 до 10 вечерта, разговорът бил много интересен, и Алберто пратил записа. "Беше аматьорско, но от сърце", спомня си днес режисьорът. Приели го.
За новите подвизи със стар герой
"С документалното кино можеш да изживееш много и различни светове - при това съвсем за кратко. Виждаш неща, които обикновена работа не би ти осигурила", споделя младият талант. Той заминава съвсем сам за Шотландия през 2010 година. "Там имат много силен курс по документалистика, имат традиция", добавя той. За последната си творба, десетминутния Bubo's Limbo, получава финансиране от Шотландския институт по документалистика и "Ченъл Фор". На фокус е пак Бубо. За разлика от първия път, когато имало повече приказки, сега разказът на живота му е по-визуален. Преди 3 седмици на прожекцията на филмовия фестивал в Единбург Алберто бил бурно аплодиран. Сега филмът ще има своя фестивален живот в Европа и Щатите. Вероятно ще бъде показан и у нас в рамките на София филм фест и на "Златен ритон".
Лентата разказва за комунистическата идея, за идеализма на хората да строят нов свят и как той се сгромолясва - всичко това пречупено през живота на героя. За Бубо, чаровник и бохем от класа, който обикалял Черноморието в търсене на силни преживявания. Днес той с тъга констатира, че от 20 години не е помирисвал брега.
Бубо обаче е непоправим оптимист - слънчев, усмихнат. Той винаги има планове. Известен е с щурите си идеи - всеки ден си говори как ще прави плантация от охлюви, зеленчукова градина, къщичка на дърво и езеро. Продължава да го мечтае, година след година.
Дворът му е като малка джунгла. Все едно сценографи са били там и са го работили, усмихва се Алберто. Ако някой вижда тръни, буренаци, изоставени коли в двора му, Бубо вижда друго. Светът около него се променя, но той - не. Заглавието е Bubo's Limbo - в превод "чистилището на Бубо", който е между два свята - миналото и бъдещето, между младостта и старостта. Към този филм, който вече не е просто студентска работа, Алберто подходил възможно най-внимателно - всичко било премислено и изпипано, уточнено било и с какво ще е облечен Бубо. Беше малко като в игрален филм, допълва режисьорът.
За самотника Дойчо и коча Байчо
За филма "Бандит и овен", с който спечели наградата в Балчик, Алберто и операторът доста са се потрудили. Живели без ток и вода цял месец в Балкана. Откриват героя Дойчо и неговият коч Бeчо, след като чуват данни на статистическия институт за селищата у нас с по един човек. Обиколили 30, докато намерят подходящия. В гората над Елена било сурово, на моменти им се струвало плашещо. "Празни къщи наоколо - как се живее така? Усещат ли духовете на хората, които са били там - това ме заинтригува", споделя Алберто. Героят му Дойчо е сам, бивш миньор, изоставил семейството си и решил да живее под звездите. Опак човек с широка душа. Само с овена си, кучето, стадото. Когато видял Алберто, го прегърнал и поканил на масата, защото го взел за свой син - имал много, все от различни дами.
Търси злато от години, защото чува глас в главата си, който му диктува това. Търси и любовта. По тази причина често се отбива в съседно село, до където ходи пеш два часа и половина, за да види Владка. Харесва я, а тя него - хич. Казва му, че не го иска, но той упорства и на моменти е нападателен.
"Диалозите им са толкова истински, че надали и актьори биха ги изиграли така добре", разказва Алберто. Той пояснява, че когато Дойчо е сам, всичко е наред, но отиде ли в цивилизацията, сиреч при Владка, започват проблемите - с хората не го бива. "Свестен е, но експресивен, див. Останалите трудно го възприемат. Имал проблеми с властта. Преди 40 решава да живее сам. Пазарува си веднъж на две седмици хляб от близко село", споделя още Алберто.
Въпросният мустакат планинец се има за потентен мъж, за голям любовник - и затова често ухажва Владка. Тя обаче му обяснява, че с жените не става така лесно и просто.
"На 72 хората често се предават, а той непрекъснато търси нови неща - дали ще е любовта, дали ще е богатството. Аз самият се изненадах колко лудост има между два хълма", смее се Алберто. А учени от БАН взели коча от филма, защото бил много расов, породист екземпляр, а по това време имало болести по овцете и им трябвал за репродукции. Прибрали го в някаква лаборатория, където да върши работата, за която изначално е създаден.
Прожекции на "Бандит и овен" ще има на 8 и 13 декември в НДК.
За Шотландия
"В Единбург научих много за живота. Бях сам и в такива моменти осъзнаваш кое е истински важно. Бързо успях да се влея в ежедневието. Има неща, които ми харесват там, има други, които ми се нравят тук. Но сега сме граждани на света. Опитвам се да съчетая най-доброто от двата. Там е хубаво, че всичко е добре организирано. Ако покажеш малко талант, веднага го подкрепят. Застават зад теб, удрят ти рамо. Но критиката е много силна. Пускахме си с колегите всяко упражнение и се разкоствахме. От това най-много научих", споделя той.
Казва, че започнал да вижда България по по-различен начин - историите, абсурда, промените. "Понякога там ми е скучно, тук е по-интересно", признава Алберто.
Сред студентските му творби е и филмче за Централна гара. Със съмишленици направили разказ за хората, които работят там. Снимали началника на гарата, служителите на касата, на оръжейния магазин. "Това е като малко кралство, с крал и поданици. От колежа го приеха като метафора за България".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
