Фото Сатиричен театър "Алеко Константинов"
Албена Михова извъртя страхотен театрален хит в Сатирата. Известната актриса и певица влиза в кожата на съпруга, майка, любовница, домакиня, която успява да намери изхода от всяка ситуация, в "Сама жена" - шеметен спектакъл по инталианските корифей в комедията Дарио Фо и Франка Раме. Със сочния, пикантен хумор – емблема за стила на Фо, умело преплетен с няколко музикални изпълнения, спектакълът разсмива, натъжава и със сигурност ще накара зрителите да се размечтаят за нещотo, без което никой не може – любовта.
В ново интервю актрисата определи актьорското майсторство по особен, дори и учудващ начин, сравнявайки го с много сериозно психично заболяване, което леко втрещи нейни колеги.
"Цялата ни професия е шизофренична. Ние сме шизофреници с контролирана лудост. Ние се контролираме за разлика от хората, които имат самото заболяване. Лесно се превъплъщавам. Аз съм свикнала да влизам от образ в образ. Най-трудното нещо е, че трябва да издържиш по-дълго в този образ, защото това е драматургия", споделя Михова пред "Монитор".
"Подходът е много по-сериозен и по-драматичен от обикновения, не е да влизаш в скеч и комедиен образ. Това са три образа, които са издържани от началото до края. Не че всичките са крайни, но са абсолютно различни според ситуацията, в която попадат тези жени. Не е никак лесно да научиш думичките на някого, който го е писал, да предположиш какво е имал предвид. Ние го разработихме много, но много се разчита и на моята емоция. Ако аз нямам настроението и подхода към тези жени, никога няма да стане този спектакъл. То не е никак лесно. То по принцип е трудно да правиш моноспектакъл. „Сама жена“ е почти моноспектакъл, има два диалога, в които ми помага един колега - Калоян Трифонов", допълва тя.
Въпреки позитивизма й, за Албена също не е лесно да играе пред салон, пълен само наполовина, вследствие на органиченията заради пандемията.
"По-различно е, да. Хората са през седалка, салонът е пълен само на 50%. Всички спазваме тези разпоредби заради короната. Но знаете ли, ние сме играли и пред 25 човека. Не е нужно залата ти да е пълна, за да усетиш, че на публиката й харесва, и да играеш за нея. Аз съм играла на малко публика, която е 100 пъти по-качествена от дори и пълен салон с 300-400 човека вътре. Някой път просто може да не е твоята публика. Да попаднеш на кофти публика и да не те аплодират. Но си има качествени хора, театрали или просто хората са зажаднели. Идват и се забавляват. Аз на премиерата половин час не можах да сляза от сцената. Пляскаха, цветя имаше също", коментира актрисата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
