Не бих могла да живея без свобода в творчеството си, казва известната азербайджанска писателка
Известната писателка и драматург Афаг Масуд е родена на 3 юни в Баку. Дамата, която е директор на преводаческия център към правителството на Азербайджан, се увлича по писането в ранна възраст. Първата си новела Gargish издава през 1978-а, когато е на 21. След това много бързо излизат още 8, следват романи - „Геният", „Империята на чувствата", „Инспектор Вайсман", „Кирха", „Сваджо", „Свобода", разкази, есета, пиеси. Превеждат я на руски, турски, арабски, персийски. Израснала е в семейство от творци, заобиколена от поети и художници. Фамилията й „Масуд" произлиза от арабската дума „щастлив". Категорично не приема определението, че е писателка-феминистка. Омъжена е за преуспяващ юрист, майка на три деца - също юристи.
- Госпожо Афаг, за коя от вашите пиеси се говори най-много напоследък?
- Наскоро излязоха шест мои драматургични творби. Две от тях играят в държавния театър „Юг", една е поставена в най-престижния – Националния. Изключително добре публиката приема пиесата „Актриса" - за талантлива жрица на Мелпомена, която цял живот е била на върха. Но няма семейсто, напълно посветена е на сцената. Настъпва деня, в който тя остарява и не се вписва повече в декора. Животът е минал. Спектакълът е за самотните и отхвърлените. Тези хора са навсякъде. Подобна съдба е най-присъща за хората на изкуството. Уви, младите, които идват след нас, не са от тази школа на всеотдайност. Пред очите подобна драматична съдба сполетя няколко мои приятелки – азербайджански актриси. В Русия този проблем не съществува. Там играят до последно - независимо от възрастта. Да не говорим за огромния респект към тях. Не само им осигуряват роли, но и им ги пишат специално. Няма бивши или пенсионирани артисти. Чух и за вашата Стоянка Мутафова.
- Кой от романите си приемате за любимото чедо?
- Най-присърце ми е „Издихам", което в превод от арабски означава „Процесията". Написах го от странни подбуди. Понякога на човек му се иска да заплаче и не може. Усещате топка в гърлото, но не успявате да я преглътнете. "Издихам" е излияние на подсъзнанието. Създадох историята на главната героиня на един дъх, като след всяка завършена глава чувствах необяснимо освобождаване от нещо. В един момент текстът секна и се изплаших. А издателят ми каза: Просто си приключила. Финалът е следният: Тя излиза на сцената пред много хора, които от ниското започват да я обсъждат - какви криви крака и дълги ръце има. Жената сваля едната обувка и я хвърля в тълпата. Обществото е като домино – еднаквите черни правоъгълни фигури не приемат различната по размери, цвят и идеи. Моята героиня отказва да се слее с тях.
- Кога усетихте, че се превръщате в професионална писателка?
- На 17. И то на пук. Баща ми беше известен литературен критик. Живеехме в писателския блок в Баку. Стар поет, който ми се падаше далечен роднина, обитаваше едно от съседните жилища - без творческа атмосфера, действията му бяха механизирани като на робот. Часовникът тиктакаше монотонно, кукувичката се появяваше на всеки кръгъл час. И разбрах, че той пише по план, а не по вдъхновение. Всеки ден – определено количество изречения. Когато го попитах има ли муза, той ми отвърна: "Какво е това? Няма отношение към мен!". Животът му беше като в квадрат. Така стигнах до моя разказ „Чичо Гасан".
- Намирате ли време за семейството си?
- Имам две омъжени дъщери и един син, който завършва право в Москва. Вече съм дори баба. Съпругът ми е известен адвокат. Въпреки това у нас винаги е властвала артистична атмосфера. За мен животът е творчество. Ако нямах свободата да го "упражнявам", не бих могла да съществувам.
Жал ми е за хората, които не разбират изкуството
Дори да са на високи постове и достатъчно заможни. Най-бедният на земята е лишеният от сетива за изкуство.
- Каква бихте професия бихте избрали, ако не бяхте писателка?
- Със сигурност бих била юрист като половината ми семейство.
- Какво най-много ви вдъхновява?
- Вече съм във фазата на професионализма. Винаги съм готова да пиша, стига да имам време и съответната среда.
- Доходна професия ли е писателската?
- Никога не съм писала за пари. Никога не съм разчитала на хонорарите от книгите. Винаги съм имала друга работа, която ми е носила приходи.
Романите ми не са касови
Те са за интелектулаци - а това е доста тесен кръг.
- Добра домакиня ли сте?
- Имам прекрасен дом, но да ви призная, през последните пет години нищо не пипам - не защото не обичам или не умея, а защото съм страшно изморена и вече нямам сили за нищо. Цял живот гледах децата, въртях къщата, пишех и ходих на работа. Преди много готвех, сега го правя рядко. Съпругът ми е прекрасен кулинар. Обаче обожавам да гладя. В гладенето има мистика. Изпитвам същото удоволствие като при писането. Нещо твърдо и смачкано се превръща в ръцете ми в приятно за пипане, гладко и красиво. Не е ли това творчество?
- Каква е целта на посещението ви в България?
- Бихме искали ние да превеждаме ваши автори, а вие да представяте наши. Сред най-добрите ни са Иса Гусейнов, Сабир Ахмедлъ, Иси Меликзаде, Елчин, Юсеф Самед Углъ. От поетите сме подбрали Рамиз Руфшан, Лагиф Самед Углъ, Вагиф Баяртлъ, Муса Ягуб и много други. Българските читатели ще видят Азербайджан от една непозната страна – тази на перото. Вече подписахме договор със Съюза на преводачите. От всеки разказ и роман вашата публика ще разбере какъв е манталитетът на азербайджанците - как мислим, какви са болките и проблемите ни.
- Какво ще пожелаете на читателите?
- Спокоен и стабилен живот - за всички по света. Да четат повече. Да знаят, че винаги има един Остров на спасението – книгата. Но на хартия – а не на таблет и компютър. Енергията на автора се предава само през хартията. Тя е проводникът на магията!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
