"Когато си усмихнат, старееш с кеф!" Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, е създател на "Подуяне блус бенд". Тази година бандата празнува 25-тия си рожден ден. Нейният тартор е роден в София през 1959-а, женен е, има две деца. Шофьор и автомеханик по професия. Призванието му обаче се оказва музиката. Васко започва кариерата си като барабанист в групите "Паралел 42", "Старт" с Развигор Попов и Мими Иванова и много други. Автор е на хитове като "Комунизмът си отива", "Кучето на крайния квартал". Участва в десетки митинги срещу тоталитарния режим. Свири на концерта при посрещането на Бил Клинтън в София, на шумни рокерски събори, на феста в Букурещ през 95-а с хедлайнер легендата Джон Мейл, в елитна бирария в Амстердам, в училището за дипломати в Бон, в затвора в Кьолн, в джаз клубове в Канзас и Чикаго.
1. Кръщават го в Синьото кафе
Прякорът се появи някъде в началото на 90-те, когато се събирахме на Синьото кафе. Викаха ми "оня с кръпките", "Васко с парцаливите дънки", Парцалев, Закърпения... И някак си се оформи Кръпката.
2. Баща му свири на кавал
Живеехме в купони до зори, песни и танци, хора и ръченици, стари градски. В гарсониерата в Подуяне нашите се събираха с приятели и течеше забава до сутринта. Баща ми свиреше на кавал, майка ми пееше народни песни. Един приятел на татко дрънкаше на китара евъргрийни. Той имаше мотор с кош и веднъж ни вози до Созопол цялото семейство. Щура работа.
3. Никога не е бил отличник
Бях зле в училище. Учителките казваха: умен е, но палав. Не се подчинявах. Бунтувах се от малък.
4. Не се е бил за гадже
В танковия полк в Чирпан се влюбих в едно Наде. Тогава се разболях. Тя ми дойде на свиждане в болницата и хлътнах. После бягах от казармата заради нея и лежах в ареста. Но никога не съм се бил за гадже. Бил съм се за чест и слава, за възгледи, но за гадже - не. Докато другите се сваляха по купоните, аз седях до музиката и попивах. Нямах си магнетофон и за това най-обичах купоните - точно заради музиката.
5. Бачка в сервиза на Сточна гара
Завърших Техникум по автотранспорт и работих по разпределение в сервиза на такситата на Сточна гара, но свиря от малък и винаги съм бил музикант. Докато бях в сервиза, вечер забивах на барабаните по кръчмите. Но иначе и до ден днешен се опиянявам от миризмата на бензин и обичам коли, мотори, бусове, кемпери - въобще, всичките ми хобита са с бензинов двигател.
6. Цяла година сваля жена си Елена
Бачках като шофьор в Управление против градушките (Виж само как звучи!). Карах една "Ниса" (Голем чук!). Елена работеше наблизо и се влюбих в "момичето с очилата". Тя беше на 18, аз на 21. Цяла година се набирах, дрънках на китара разни парчета, не смеех дори да я погледна по-така. Тя нехаеше или просто от свенливост не допускаше любовта. Една вечер я изпратих до блока, казах й да си затвори очите, събрах сили и забих една целувка. Тогава и на нея й светна. Не знам как успях да я прелъжа, но и до ден днешен ни свързват любов, приятелство, тръпка и всичко, каквото си трябва. Най-вълнуващите моменти в живота ми са срещата с Елена, раждането на Василена и Боби, раждането на песните, бутането на системата, големите концерти, първите пътувания в свободния свят.
7. Обича да си търси белята
"Мразим да мразим", а обичам да си търся белята. В началото на века тогавашните момчета от "Подуяне блус бенд" се предадоха и си направиха друга банда с идеята, че блусът не е актуален и че трябва да се свири нещо ново и модерно. Тогава останах сам на блус пътечката, която бях прокарал в нашата обрулена татковина. Никога обаче не се предадох. Станах, погледнах назад. Там видях едни хубави години, пълни с купони и заредени с бунт и разчупване на норми. И си казах, че има смисъл и че блусът е именно това, в което съм аз и в което съм силен и свободен. Вкопчих се в черните клавиши на живота и погледнах напред с нова закалка и готов за подвизи. Измислих яки парчета и намерих още по-бойни музиканти, влюбени в блуса, и продължавам напред през урагана на свободното музициране.
8. Никога емигрант
Никога не ми е идвало на ума да емигрирам. Тук срещнах любовта, свих гнездо, завъдих челяд, събрах приятели. Тук бачкам до зори. А и като сме емигранти в собствената си държава - що да бием тоя път? Сините свършиха основното и обърнаха България към Европа и света. Иначе - натегачи комсомолци, ченгета и к'ви ли не други перекендета, с лопата да ги ринеш... Но по-важното е, че станаха повечето неща, за които пеехме някога на митингите на СДС. Е, не се случи основното - народът се поддаде на приспивачите от мутрафоно-текезесарския ешелон. И още - поддаде се на чалгаризаторите и почти никой не започна да създава нещо ново и креативно, а се захванаха с далаверо-келепирщина. Ето за това кретаме на края на Европата, но въпреки всичко си върви бавно и полека.
9. Мечтае да пусне брада на 70
16 албума, стотици хиляди километри, много повече спечелени приятели от загубени. Е, косите белеят, ама като ти е гот и си усмихнат, старееш с кеф. Занесох китарата на Джими Хендрикс на гроба на Георги Минчев. Все едно, че бяхме с Гошо там заедно. Той не можа да отиде до Щатите, а си мечтаеше. Като на някаква изпълнена мисия се почувствах. Мечтая да направя концерт на стадион, да стана на 70 и да пусна брада, да пътешествам из Америка с кемпер по пътя на блуса и рока, да завърша новия си албум "Пътят", да се оправи Джоко Росич, да се махнат комунистите от властта, барабар с всички ченгесарски мутри и България да се управлява от млади, необременени и съвременни хора с достойнство и идеи. Но най-много си мечтая българите да станем по-неподатливи на робства и революции и да отхвърлим надвисналото чувство за безизходица!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
