Откакто бе официално открита в края на месец май 2015 г., в Национална галерия "Квадрат 500" в София посрещнаха до днес вече общо над 90 хиляди посетители, съобщават от новия български музей.
Представителната експозиция ни Национална галерия "Квадрат 500" включва близо 2000 произведения, експонирани в 28 зали на четири етажа в новата ни Национална галерия "Квадрат 500", които показват българското изкуство в съизмеримост с европейските и световните тенденции. Продължава и хубавата традиция всеки втори четвъртък от месеца входът да е свободен и за всички експозиции във филиалите на Националната ни галерия.
За посрещането на 100-хилядния посетител, което се очаква да се случи в самото начало на 2016 година, от Национална галерия „Квадрат 500" вече обмислят с какви подходящи подаръци да зарадват късметлията – сред тях най-вероятно ще са луксозни каталози и албуми с произведения на изобразителното изкуство, както и специална карта за едногодишен безплатен достъп до изложбите и във всички филиали на Националната ни галерия.
Междувременно в зала 19 на галерия "Квадрат 500" до 31 януари 2016 г. ще гостува изложбата „Европейска графика. Историята на една колекция", която се радва на голям интерес сред ценителите на изкуството, отбелязват от Националната ни галерия.
Изложбата „Европейска графика. Историята на една колекция" представя част от европейската графика в колекцията на Националната галерия. Подбрани са близо 80 отпечатъка, предлагащи преглед на постиженията, пътищата и възможностите на графиката в широк исторически обхват от ХVІІ до края на ХХ век. През този дълъг период художниците все по-високо оценяват възможностите на тиражирането, на демократичността на графичния отпечатък, на способността му да стига, за разлика от картината – уникална и скъпа, до най-разнообразна публика. При печатната графика зрителят не разглежда „оригинала" – дъската, металната плоча, литографския камък, върху които е работил авторът, а „тиража", размножението – огледалния отпечатък върху хартия на следата, оставена върху материала. Само това, че графичният лист е огледален спрямо изображението, направено от авторската ръка, говори колко е сложно създаването на всяка творба. Експозицията представя и разнообразието на графичните техники: офорт, акватинта, литография, ксилография, сериграфия – всяка със свои собствени инструменти, особености и похвати, чрез които се извежда неповторимостта на уменията в завършеното произведение. Подборът дава възможност да се сравнява майсторството на различни автори в рамките на една и съща техника, да се види как тя се подчинява на поставената от художника задача.
Малките отпечатъци на Рембранд някога са се продавали за „дребни пари" и са запушвали дупките в бюджета на майстора, но именно в тях той понякога е създавал метафори за съдбата си на художник – изобразявайки просяци, например.
Темите за силата и властта, за насилието, за жертвите, които невинните винаги дават, запечатани в сериите „Ужасите на войната" и „Тавромахия" на Гоя или в листовете на Кете Колвиц, не губят никога от силата си на въздействие. Жлъчта и сарказмът при Домие стигат до изразителността на карикатурата. А в графичните листове на Дали се чете респектът му към историята на изкуството, но и постоянното желание да премерва сили с нейните герои. Пикасо създава повече от 100 000 графики през живота си – разнообразието им впечатлява дори малката извадка от огромното му творчество, примери за което притежава Националната галерия.
Много от художниците ползват графиката и като експериментално поле за формулиране на своите търсения и прецизиране на визуалните си езици – Мане, Стайнлен, Майол, Кандински, Пикасо, Шагал, Руо, Дали, Де Кирико, Вазарели, Марини, Семпере, Каногар и други живописци и скулптори с удоволствие се обръщат към предимствата на печата.
В изложбата могат да се видят и работи на „стриктни графици" от втората половина на ХХ век като Рейкаши, Бруновски, Калай, Гажович, които демонстрират самостоятелността на езика си, станал популярен чрез множеството международни прояви, привличащи автори и публика от целия свят. Графичната колекция на Националната галерия има тясна връзка с процеса на „еманципацията" на графиката като самостоятелно изкуство. Началото е поставено още с обособяването на художествения отдел на Народния музей в края на ХІХ век. В него през 1939 г. постъпва личната сбирка на Захари Зограф от около 1000 европейски гравюри. През 50-те години на миналия век чуждестранният отдел на новооткритата Национална художествена галерия се обогатява с нови произведения, а активното разрастване на тази колекция става след създаването на Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1985 г., което време съвпада и с разпростирането на графичните биеналета в различни точки на света. Едно от тези събития е Международното графично биенале във Варна, от което в колекцията постъпват голяма част от наградените творби.
Днес, когато дигиталните технологии като че ли заменят традиционното „правене" на изкуство, е много интересно да се види още веднъж уникалността на всяка от графичните техники, изяществото и чистотата, натрупани през вековете, отбелязват от Националната ни галерия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
