Едно легендарно издание заживява нов живот след близо 40 години отсъствие от българския пазар. „Роден съм да живея в самота“, подбор от писмата на Франц Кафка, /“Кръг“/, един от ключовите писатели на ХХ век, събира най-ценното от кореспонденцията на енигматичния автор. „Роден съм да живея в самота“ е цитат от писмо до любимата му Фелице Бауер и свързваща нишка между всеки от текстовете. Откровени, дълбоко емоционални, те са неповторимо свидетелство за изключителната чувствителност и сложен характер на Кафка. С тях не просто навлизаме в личния живот на писателя и съпреживяваме съкровените му любови, но се сблъскваме и с пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове и трагедията в живота му. В послеслова си Ирен Крумова пише: „Колкото по-отчужден, непроницаем и енигматичен е като писател, толкова е по-открит, оголен до прозрачност в писмата си. Това е Кафка в цялата си уязвимост.“
Книгата започва с кореспонденцията с първата жена, която го пленява – Фелице Бауер. Тя обаче е най-отдалечена по дух и сърце от Кафка, както и от всяка друга дама в живота му. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се двоуми през 1955 година да продаде за 8000 долара всичко онова, което я свързва с Кафка - 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин между 1912 и 1917 г. Това е и най-плодотворният период в творчеството на Кафка, в който той създава едни от най-значимите си текстове – „Присъдата“, „Огнярят“ и „Метаморфозата“, първите части на „Процесът“.
В томчето е и легендарното „Писмо до баща ми“, в което той се изправя срещу баща си чрез мъчителни признания, които всъщност са и ключ към творбите му. За пръв път, почти в края на живота си, върху сто и три страници, писателят излага улика след улика злодействата на тираничната власт, която налага родителят му. Следва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които заради значимостта си често са публикувани и в отделно издание. Връзката (макар и абсолютно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е кратка, но ярка, трескава, наситена и оставя след себе си куп безценни писма. След раздялата с Милена му остават само две години живот. Писмата стават все по-кратки, накрая се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които пише кратки изречения, за да общува от леглото в болницата, тъй като вече му е невъзможно да говори. И въпреки изричната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод - след смъртта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод публикува ръкописите на трите му романа: „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926), „Америка“ (1927). Първите фрагменти от кореспонденцията отпечатва през 1937-а, разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-а излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. До края на 70-те години творбите, дневниците и цялата запазена кореспонденция се появяват в издание от 11 тома. Така светът получава двама писатели – единият е повлиял на десетки последвали го велики имена в световната литература, а другият – откровен и чувствителен, умело е скрит в първия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
