Михаил Белчев отново ще провокира възторга на публиката и приятелите - перфектният поет и музикант ще превърне в оригинални платна 50 от най-прочутите си стихове. Това ще стане на 22 май във Военния клуб. Тогава отбрано общество ще може да прочете част от най-тиражираната лирика на Мишо, "рамкирана" върху стативи. Елитът от различни жанрове ще се обедини от философията, закодирана в слогана "Ти ме повика, живот". Мишо и Аспарух Карастоянов, продуцент на бляскавото събитие, искат да възродят традицията на жълтите павета да се случват значими и запомнящи ще събития, които биха могли да променят подробностите и посланията на софийския пейзаж.
Между текстовете, превърнати в своеобразни картини, ще има истински евъргрийни. Повечето от тях са с впечатляващи истории. Мишо пише "По първи петли" преди повече от 30 години на бохемска сбирка. Той и тогавашната му съпруга Васа Ганчева са на традиционно събиране при Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Композиторът сяда на пианото и хвърля ръкавицата: "Давай стиховете". И магията става. "Това е най-добрият вариант - песента да се създава едновременно от двамата й автори", твърди и досега Белчев. Комисията в БНР, която трябва да даде зелена улица, се стряска от последния куплет: "По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се вписват в прозореца сутрин, старият ключ се огъва от студ - и го няма домът, и я няма вратата сутрин". Хората са потресени от факта, че на финала няма оптимизъм, че лирическият герой не вижда изход за себе си. Така че се налага Васил Найденов да изпълнява култовия шлагер без притеснителните "декадентски" за соца реплики. Мишо може да го играе дисидент и заради "За теб, Българийо" - хитът на Тончо Русев и Веско Маринов, който изправя на крака всички цветове и партии. Колкото и да е странно, стихотворението е спряно навръх 10 ноември, а ръкописът е върнат на автора с доста неадекватни забележки. Доста от творбите на Белчев звучат прекалено авангардно на чиновниците преди така наречената нежна революция през 1989-а. А някои от тях са откровено пророчески.
Познавачите на тънки интелектуални усещания ще се зарадват и на "Жалба за младост". Развигор Попов моли Мишо да напише стихове за Мими Иванова. След като ги прочита обаче, тя признава, че не й е удобно да пее за колеги - нито за Емил и неговото "Арлекино", нито за елечето на Богдана. Морис Аладжем, който създава музиката, я дава на Вили Казасян за аранжимент. И тогава бащата на Хилда предлага: "Да извикаме Тодор Колев". За 24 часа "Жалбата" става супер хит - по БНР я въртят на всеки кръгъл час.
Аристократична рамка е отредена и за "Пак ще се срещнем след 10 години...". "Бях студент по режисура в Санкт Петербург. Момчетата от ФСБ ми звъннаха с молба за стихове за новото им парче. Изпратих им ги с писмо. Някои хора ми подхвърлиха: "Защо се стараеш толкова, та тези младоци са още в началото?". Аз обаче бях убеден, че ФСБ са бъдещи големи звезди", спомня си Мишо. "Бариерата" пък за малко да влезе в репертоара на Емил Димитров - той толкова се влюбва в стихотворението, че звъни и посред нощ на Мишо да говорят за него. Поетът обаче го репликира: "Приятелю, ти пееш най-вече за любов".
Във Военния клуб ще бъде "подредено" и "Мираж" - едно от най-скорошните стихотворения на Мишо, което се превърна в последната песен на големия Джоко Росич. "Кристиян Бояджиев написа музиката. С Джоко много се обичахме и уважавахме", казва със светла тъга Мишо. Той пише "Майчице" след разговор с Георги Христов. Поп асът му казва: "Искам да изпея нещо за майка ми", а Белчев му отговаря: "Ще направя, но за моята - а ти го изпълни за твоята". Годината е 1995-а. Кристина, съпругата на Мишо, е бременна в деветия месец със сина им Константин. Тя моли Жоро да я закара на зъболекар, а той е безкрайно щастлив от вълнуващото парче "Майчице" - отваря прозореца на колата и го пее с пълно гърло. А стихотворението "Рождество" пък е посветено на младия Белчев, който се появява на бял свят малко след това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
