Тази година се отбелязват 400 години от смъртта на Уилям Шекспир.
Той е сочен като най-значимия автор в англоезичната литература, а според мнозина и в световната. Творецът със сигурност е и най-често поставяният автор в световната история на драматургията, а пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици.
Сред най-прочутите произведения на Шекспир са „Хамлет", „Ромео и Жулиета", „Укротяване на опърничавата", „Макбет", „Крал Лир", „Хамлет", „Отело" и други.
Той е наричан често „национален поет на Англия" и „ейвънския бард" – по името на родния му град – Стратфорд на Ейвън.
Творчеството му включва 38 пиеси, 154 сонета, 2 повествователни поеми и няколко други стихотворения.
Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена „Мъжете на Лорд шамбелана", а по-късно – „Мъжете на краля". Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира на 23 април 1616.
Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.
Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават т.нар. „Първо фолио", сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир.
Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX. век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство". През XX. век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.
Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.
Но всички тези спорове изглеждат незначителни на фона на голямата дискусия дали Шекспир изобщо е съществувал. Тук не става дума за сензации от таблоидните издания, а за дългогодишни опити на литературоведите да стигнат до истината за неговата личност. Популярност придобиват тезите, че зад неговия творчески образ се крие колективен ум или известен аристократ, пожелал да бъде анонимен. Или че в действителност Шекспир е самата кралица Елизабет.
Повечето спорове са плод на удивлението пред неговото творчество – многообразието на жанрове и образи, невероятно богатият език и ненадминатото изящество при боравенето със словото. Изниква въпросът: възможно ли е всичко това да е дело да един единствен човек? Тук веднага идва контравъпросът: а не прозира ли зад всяка негова творба един и същи изящен ум?
Сред най-известните му трагедии са „Ромео и Жулиета", „Макбет", „Крал Лир", „Хамлет", „Отело". Сред най.обичаните негови комедии са „Сън в лятна нощ", „Комедия от грешки", „Както ви харесва", „Много шум за нищо", „Укротяване на опърничавата", „Дванадесета нощ", „Напразни усилия на любовта".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
