Преди 40 години, на 8 декември 1980-а, бе убит британският музикант и съосновател на "Бийтълс" Джон Ленън. Животът на Джон бе вдъхновение за много хора, за много музиканти, за няколко поколения. Смъртта му бе неочаквана, жестока и нелепа. Убийството на музиканта е трагедия, която шокира не само феновете му, но целия свят. То се случва само десетилетие след разпадането на "Бийтълс" и когато Ленън вече е започнал успешна солова кариера. Смъртта му е доказателство за всички, че, макар и да е музикален Бог, той е просто един смъртен човек. Това е и предупредителен сигнал за всички други музиканти, че обсебените фенове могат да бъдат много опасни.
Джон Уинстън Ленън е роден на 9 октомври 1940-а в Ливърпул, Великобритания, в семейство на моряк. Веднага след раждането му родителите му се разделят. Когато Джо е на около година и половина, с отглеждането и възпитанието му се заема сестрата на майка му Мими Стенли. Той продължава да се вижда с майка си до смъртта й в автомобилна катастрофа през 1958-а. Тъкмо тя подбужда у него любовта към музиката - пускала му записи на Елвис Пресли, учила го да свири на банджо и му купила първата китара. За Ленън майка му била най-близкият човек и й посвещава няколко песни.
Като ученик единствените предмети, които предизвикват интереса му, са рисуване, английски език и литература. Пише стихове, пее в хора и е редактор на списание, където публикувал свои илюстрации. През 1957-а постъпва в художествен колеж в Ливърпул. В средата на 50-те години като много свои връстници Ленън е увлечен от скифъл музиката. Когато през февруари 1956-а чува новата песен на Елвис Пресли "Heartbreak Hotel", окончателно решава да стане музикант. В същата година Ленън и приятели основават група "Блек Джекс", която скоро е преименувана на "Куоримен". През юли 1957-а по време на концерт Ленън се запознава с китариста Пол Маккартни и го кани в групата. През 1958-а Маккартни привлича в нея китариста Джордж Харисън.
През 1960-а "Куоримен" сменят името си "Силвър Бийтълс", а след това и просто на "Бийтълс". През 1962-а групата се установява в състав Ленън, Маккартни, Харисън и барабаниста Ринго Стар. На 5 октомври 1962-а излиза първият им сингъл "Love Me Do", който влиза в дебютния им албум "The Beatles - Please Please Me" през 1963-а. На следващата година групата вече е световноизвестна.
Над 180 техни парчета, създадени от дуета Ленън-Маккартни, заемат водещите места в британските и американските класации, особено след турнето на групата в САЩ през 1964-а. Сред тях са "A Hard Day's Night (1964), "Girl" (1965), "Yellow Submarine" и "Strawberry Fields Forever" (1966), "Sgt. Pepper"'s Lonely Hearts Club Band" и "All You Need Is Love" (1967).
През август 1966-а в интервю за списание "Дейтбук" в САЩ Ленън заявява: "Ние сме по-популярни от Исус Христос...". Изказването е възприето като богохулство, някои американски радиостанции премахват песните на групата от програмите си, а в Испания, ЮАР, Филипините са забранени. През септември 1969-а Ленън пожелава да напусне "Бийтълс" заради разногласия в групата. Всеки от музикантите се интересува от различни стилове в музиката, а Маккартни и Ленън влизат и в конфликтзаради новия мениджър на групата Алън Клайн. В началото на 1970-а Ленън напуска "Бийтълс". През май същата година излиза последният му съвместен албум с "Бийтълс" - "Let It Be".
През 1966-а Ленън се запознава с японската художничка авангардистка Йоко Оно. През март 1969-а двамата сключват брак официално и музикантът сменя името си на Джон Уинстън Оно Ленън. Преди това, от 1963 до 1968, Ленън е женен за Синтия Пауъл и имат син Джулиан. През ноември 1968-а излиза първият албум на Ленън и Йоко Оно "Unfinished Music No.1: Two Virgins". През декември 1968-а Ленън са пръв път е публично на сцена без "Бийтълс". Той участва в The Rolling Stones Rock and Roll Circus като част от групата "Дърти Мак" (Йоко Оно, Ерлик Клептън, Мич Мичъл и Кийт Ричардс). През май и ноември 1969-а излизат два студийни албума на Джон Ленън и Йоко Оно - "Unfinished Music No.2: Life With The Lions" и "Wedding Album".
На 13 септември 1969-а на фестивала в Торонто дебютира новата група "Пластик Оно Бенд", която Джон и Йоко създават през юни 1969-а. През септември 1971-а съпрузите пристигат в Ню Йорк, дни преди излизането на най-известния соло албум на Джон Ленън - "Imagine". Едноименната песен от него е призната за една от най-добрите песни в историята на музикалната индустрия.
Следват още два албума, преди на 28 ноември 1974-а Ленън да се яви за последен път на сцена. Това става на концерт на Елтън Джон в Ню Йорк, на който двамата пеят три песни - "Whatever Gets You Through the Night", "Lucy in the Sky with Diamonds" и "I Saw Her Standing There". През февруари 1975-а излиза албумът "Rock-n-Roll", а през октомври - най-добрите песни от 1969-1974 са събрани в "Shaved Fish".
В края на 1975-а Джон Ленън решава да прекрати временно творческата си дейност, за да се съсредоточи върху отглеждането на сина си Шон, който се ражда през октомври. Влиза отново в звукозаписно студио през август 1980-а, за да работи по албума Double Fantasy, който излиза през ноември. В периода 1960-1970-а Джон се снима във филмите "A Hard Day's Night", "Help!", "How I Won the War", "Magical Mystery Tour", "Let It Be", "Apotheosis". През 1964-1965-а издава два сборника стихове и проза "In His Own Write" и "A Spaniard In The Works".
През 1969-а заедно с Йоко Оно провежда няколко акции срещу войната във Виетнам. През март организират лежаща демонстрация Bed-In For Peace в хотел "Хилтън" в Амстердам, по време на която дават интервю и призовават за прекратяване на войната. През май повтарят акцията в хотел "Куин Елизабет" в Монреал, Канада, а през декември организират антивоенен концерт. На 25 декември 1969-а Ленън връща ордена на Британската империя, с който е удостоен през 1965-а, в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за действията на САЩ във Виетнам.
На 8 декември 1980-а, когато Ленън заедно с Йоко Оно се прибира в дома си в Ню Йорк, американският фанатик Марк Чапман стреля пет пъти в гърба на Ленън. Творецът умира от кръвозагуба на път за болницата. Няколко часа по-рано той е дал автограф на Чапман на албума "Double Fantasy". Чапман е осъден на доживотен затвор. Прахът на Джон Ленън е разпръснат над Сентрал парк в Ню Йорк. По-голямата част от състоянието си, което към момента на смъртта му се оценява на около 150 милиона долара, той завещава на Йоко Оно и на децата си, а останалите пари отиват за благотворителност.
През 1983-а Йоко Оно продава семейните имоти и дарява около 5 милиона долара на детски домове, сред които и ливърпулския Strawberry Fields, който вдъхновява през 1966-а Ленън за едноименната песен. През 1984-а излиза посмъртно албумът на Джон Ленън "Milk and Honey" с песни, записани през последните месеци от живота му. През същата година в Сентрал Парк, срещу жилището му, е открит меморил Strawberry Fields. Паметници на музиканта има в Хавана, във Вилнюс, в Ливърпул, на остров край Рейкявик. В негова чест е преименувано летището на родния му Ливърпул, астероид и кратер на Меркурий носят името му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
