12 000 аплодират Светослав Пеев и цялата блестяща компания от „Римска баня“ през 1988-а на стадиона в Габрово. „Играхме спектакъла 800 пъти. В Античния в Пловдив 3000 ни гледаха с билети, а десетки се бяха накачулили по дърветата и покривите наоколо. Тогава за пореден път се убедих, че Станислав Стратиев се грижи за нас от небето. Защото в 7 вечерта се изсипа страшна градушка и се чуха приказки да отменяме представлението, но само час по-късно дъждът беше спрял, всичко беше изсъхнало и успехът ни беше огромен“, разказвал е актьорът, който тези дни празнува 80. 50 - че и повече от тях - Славчо посвещава на Сатирата. Малко преди да избухне домораслата ни, така наречена „нежна революция“, той дори е директор, докато Станислав Стратиев, един от най-близките му и непрежалими и до днес приятели, е художествен ръководител на трупата. Но двамата са доста неудобни заради „острите“ пиеси в афиша, и са разжалвани „отгоре“. Славчо не може да го понесе, получава изключително тежък кръвоизлив на язвата и след 8-часова операция лежи 19 дни в реанимацията. „През 1976-а един случайно срещнат испанец ми гледа на ръка и ме предупреди, че след 11-12 години ще попадна в критична ситуация, но линията на живота ми продължава. Но кой да ти помни подобни предсказания – едва след като излязох от болницата, си спомних за думите му. Наистина бях на косъм. Видях онази невероятно грозна жена, която нямаше нищо общо с Джесика Ланг в „Ах, този джаз“, иронизира Пеев образа на Смъртта.
Знаците за Славчо, в чието ДНК са закодирани български, македонски и румънски гени, започват още от юношеските му години. Като наследник на трикратен балкански шампион по лека атлетика, бъдещият ас на смеха и драмата се отдава на спорта – той е от многообещаващите юноши национали в баскетбола, дори става капитан на отбора. Другата му страст обаче е рисуването. „Справях се доста добре с четката и бях сигурен, че ще кандидатствам в Художествената академия“, връща лентата той. Но когато влиза в казармата, вместо в обещаната му спортна рота в София, се оказва в Русе, където хал хабер си нямат от неговите шампионски мераци. Но тъй като няма случайни случайности, Славчо започва да помага на художника в Дома на народната армия, който прави и декори за театъра. Докато една прекрасна вечер се оказва, че се търси младо момче, което да спаси представлението, замествайки актьорче с десетина реплики. И точно Пеев е „под ръка“. От там нататък колебанията отпадат – опиумът от сцената влиза в сетивата на Славчо и той с бодра крачка се отправя към ВИТИЗ. „Имах гениални учители – Боян Дановски, Желчо Мандаджиев, Методи Андонов. Най-важното е да общуваш с умни хора“, категоричен е той. Между умните е и Радой Ралин. Славчо и верният му авер Климент Денчев не само са най-големите апологети на епиграмите, излизащи под перото на култовия ироник, но и най-ревностните им изпълнители. Климбо и Радой са нещо като кумове. На първата сватба на Пеев, който се жени три пъти. „Двамата ми бяха свидетели, макар че бракът беше разтрогнат след седмица като „неконсумиран“, връщал е лентата неостаряващият чаровник. Втората му съпруга е балерина – страхотна мадама, която обаче един слънчев ден му оставя тримесечният им син Пепи в Сатирата и хуква по ангажименти. Славчо го отглежда с помощта на майка си. Малко преди да запише детето в първи клас, заминава за Световното изложение в Монреал, където с Кольо Анастасов правят скечове в нашенския павилион. Климент Денчев, който вече се е спасил от социализма в родината, го моли със сълзи на очи да остане в Канада – те са супер близки, а Климбо е убеден, че талантлив човек като Славчо няма да гладува в Страната на кленовия лист. Но Пеев – също с треперещ от емоции глас – му отказва: не може да зареже Пепи в София. „Само заради него се върнах в България“, бил е откровен Славчо, който в онази епоха печели и делото за попечителство над детето. Всъщност той е от малкото бащи през соца, които са успели в тази толкова сложна ситуация. Целият театър е готов да свидетелства, че Пеев е перфектният родител. Третата му съпруга е актрисата Светла Дионисиева, която натрупа повече червени точки като шеф на културния ни център в Лондон. Славчо се шегува, че за някогашната си среща с нея трябва да благодари на едно магаре. Той шофира из България, когато въпросното животно се изпречва пред автомобила му. Пеев за известно време остава без МПС и се налага да се вози в трамвая. Из дебрите на градския транспорт Съдбата пресича пътя му с този на младата и красива дама, която след време му ражда прекрасната дъщеря Йоанна. Отношенията между Светла и Славчо през годините са като в пиеса от английските майстори на неочакваните психологически обрати – ту се разделят, ту се събират. Но в крайна сметка, каквото и да се случва, си остават добри приятели. Славчо Пеев и историята засега мълчат какви са били сантименталните му приключения, докато той работи в Никозия. „Никога не съм изневерявал на децата си и на Локомотив“, лаконичен е Пеев по темата. Да се развихри в „Театро сатироко“ в Кипър го навива друг стар боен другар – композиторът Юрий Ступел, който отдавна живее на острова на Афродита. А Славчо решава да приеме, защото през първите години на новия век никак не е доволен от случващото се в Сатирата – човешки хаос, творческа суматоха, евтинджоси в репертоара.
Мара Малеева спасява „Римска баня“
След като войските на Варшавския договор потушават Пражката пролет през 1968-а, родните театрали губят свободата, спечелена покрай имитираната новодемокрация, прокламирана от Москва. По сцените се въртят най-вече руски класики и съветски пиеси. През 1974-а Станислав Стратиев пише „Римска баня“, представяйки си Славчо Пеев в образа на Иван Антонов - главният герой, който се превръща в жертва на абсурдни човеци и ситуации, които са типични за България. Станко и Нейчо Попов, който ще поставя пиесата, се затварят за три месеца в хижа на Витоша, за да доизкусурят и най-малкия детайл. Още преди премиерата обаче из „Раковска“ се носят слухове, че постановката няма да изкара дълго, тъй като стреля директно в БГ идиотщините. „След петото представление започнахме да се притесняваме – Тодор Живков все още не беше дошъл да гледа, което не вещаеше нищо добро. Той гледаше всичко и благословията му беше задължителна“, разказва Славчо. Живков все пак на „Римска баня“ в компанията на съпругата си. Именно Мара Малеева спасява спектакъла. Когато след финалните аплаузи всички слизат в прочутия Клуб на Сатирата, тя, усещайки, че съпругът й се колебае как да реагира, му подхвърля: „Тодоре, ти толкова много се смя...“. Така Станислав Стратиев получава бойното си кръщение на драматург, който може да назовава фактите от българския модел едно към едно. Успехът му е титаничен. Другият му тотален хит, „Сако от велур“, е поставян в 76 страни. „Станко виждаше в бъдещето. Той знаеше какво ще стане в България и ставаше все по-мрачен“, споделял е Славчо. „Римска баня“ все пак беше свалена от афиша на Сатирата – заради доноси малко преди 10 ноември. Славчо Пеев направи своя версия преди повече от десет сезона. На нея през 2014-а пък посегна Здравко Митков – един от началниците на Сатирата, по време на чието шефство в храма на смешниците имаше доста тъжни събития. Тогава се говореше, че той е посякъл заглавията на всички артисти, които подкрепят Калин Сърменов – и.д. директор до конкурса. „Трудно се променяме – достойнството ни беше социалистическо, моралът ни беше социалистически. Дълго време бяхме встрани от света. България е страна, в която лесно се завръщаш, но трудно живееш“, искрен е Славчо. Но артистът с над 100 роли в театъра и телевизията плюс персонажи още в поне 30 филма, винаги е признавал, че е късметлия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
