Предприемачите ни участват във форум за икономиката и туризма
Близо 100 български предприемачи се очаква да заминат на 15 април заедно с официалната делегация по откриването на безпрецедентната българска изложба в Лувъра. Бидерът на изложението "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България" е бронзовата глава на Севт III.
Освен на официалния прием при откриването на изложбата и съпътстващите културни събития представителите на бизнеса ще могат да участват в делови форуми заедно с френски компании. Техен организатор е държавната агенция за подпомагане на износителите Business France и френското посолство в София. Оттам са разпратили официални писма до всички работодателски и браншови организации у нас за съдействие да разпространят до своите членове възможностите за включване в бизнес делегацията. Идеята е част от инициативата "Приятели на Лувъра в България", чиято цел е да осигури част от средствата за реставрация на експонатите, които ще бъдат изложени 4 месеца в най-известния музей в света.
Около 5000 евро е спонсорският пакет, който трябва да заплати всеки бизнесмен за визитата си по време на откриването на изложбата. Освен да покрие разходите за нощувка в престижен хотел, самолетен билет и посрещане на летището, част от сумата ще отиде за спонсорство. Така участниците в бизнес делегацията ще подкрепят няколко събития - вернисаж в Париж, приема в Лувъра, бизнес срещите, както и реципрочните културни прояви у нас - откриването в София на изложбата "Съкровищата на Боскореале" и египетската изложба в Пловдив.
В рамките на бизнес форума са предвидени тематични срещи в секторите туризъм, ИТ, фармация, земеделие и енергетика. По предварителна заявка може да се организират и целени срещи. За френските компании ще бъдат представени възможностите за бизнес в нашата страна.
Жрец вместо мумия ни праща Лувърът
Дългото пътуване можело да повреди фараона
Египетската мумия, която се очакваше да бъде гвоздеят на гостуващата от Лувъра изложба в Пловдив, няма да напуска Париж, научи "Стандарт". Експозицията под тепетата е френският жест към България в отговор на тракийските чудеса, които показваме в Двореца на Мона Лиза на 15 април.
100 експоната от египетската колекция на Лувъра ще гостуват от юли до септември в пловдивския Археологически музея. Директорът му доц. Костадин Кисьов потвърди, че мумията няма да е сред тях. По думите му Лувърът притежава само една египетска мумия, която обаче била с много големи размери и било опасно да се транспортира, за да не се повреди. От българска страна бе отправена молба към френския музей да предоставят уникалния експонат. Експерти от Франция дори направиха оглед на пловдивския музей, за да видят подходящи ли са условията за съхранение по време на изложбата. Експертите установили, че хранилището отговаря на всички изисквания. Но накрая надделяло притеснението, че дългото пътуване на такъв ценен товар може да му нанесе непоправими щети.
Със сигурност обаче под тепетата ще пристигнат поне 100 свързани с Древния Египет експоната, които Лувърът притежава, научи още "Стандарт". Вместо мумията Париж ще изпрати статуята на египетски жрец, която стои на входа на зала "Ришельо" в Лувъра. 25 от експонатите от френския музей ще са от областта на изкуството и културата на древната цивилизация. Сред тях има древни папируси, предмети, свързани с религията, и няколко каменни глави. По думите на доц. Кисьов подобен обмен на изложби има предимно образователен характер, но за България е от значение и голямата реклама, тъй като се очаква изложбата "Епопея на тракийските царе" да бъде видяна от поне 5 милиона туристи, които ще посетят по време на експозицията френския музей. Експонатите от Лувъра, които ще гостуват в Пловдив и в София, също се очаква да съберат рекорден брой посетители.
Наше съкровище блести до Боскореале
Президентът на Лувъра д-р Жан-Люк Мартинез идва за изложбата през май
Българско съкровище ще блести до невероятните сребърни римски съдове от италианското съкровище Боскореале (I век). Това съобщи за "Стандарт" директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) доц. д-р Людмил Вагалински. Лично президентът на Лувъра д-р Жан-Люк Мартинез ще пристигне у нас, за да присъства на откриването на 22 май на изложба с експонати от световноизвестния френски музей. Експозицията е компенсация за експонатите, които България праща в Лувъра и ще продължи около три месеца. Вече е договорено у нас да пристигнат над 20 съда от италианското съкровище. Стоте съда за хранене от Боскореале са намерени при разкопки в италианската област Кампания, скрити в яма под къща на богаташ, който се опитал да ги спаси при изригването на вулкана Помпей през 79 г. "Боскореале е само акцентът. Тук ще я дообогатим с разнообразни находки от българските музеи, не само от нашия, които представят културата на собствениците на чифлици - римски вили се наричат те, и техният богат сервиз за трапеза", заяви доц. Вагалински. Ще бъдат показани разнообразни находки не само като златни и сребърни съдове, но и като оръдия на труда, за да се види какъв е бил битът на римските чифликчии.
Доц. Вагалински обаче не уточни какви експонати от Боскореале се очакват. Сред известните са предметите с изображения на богове, с лика дори на самата Клеопатра, дори имало и изображения на скелети. На две от чашите, с които според митовете знатни мъже са пили вино при словесни спорове, се забелязва надпис на латински: "Наслаждавай се на живота, докато можеш, защото не е сигурно, че ще има утре."
"В момента показваме в залата за временни изложби на НАИМ Националната археологическа изложба "Българска археология 2014". По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Изложбата представя експонати от общо 23 обекта, илюстриращи различни като вид и хронология обекти, от ранната праистория до Средновековието", казва доц. Вагалински. Той уточнява, че изложбата ще може да бъде посетена до 29 март 2014 г.
Тракийските династии мерели сили с Филип и Александър
Злато, руда и коне осигурявали несметните богатства на одриси, гети и трибали, казва проф. Тотко Стоянов
- Проф. Стоянов, каква част от експонатите за българската изложба в Лувъра са подбрани от вас и доц. Тонкова и на кои се спряха колегите ви от Лувъра?
- Тези въпроси имат отношение към механизмите за достигане до окончателната идея за изложбата. Културните ценности, които се представят в една изложба, са отражение на общите идеи какво и как да се представи на публиката, какво тя да научи за Тракия и траките в случая. За разлика от предходни изложби, представящи културното наследство на Тракия, които са подготвяни от български специалисти и експонатите са подбрани от тях, съобразно концепцията им, при тази изложба френската страна, екипът на музея Лувър, имаше възможността да предложи първична концепция и в съответствие с нея подбор на експонати.
Ние с доц. д-р Милена Тонкова имахме задачата да оценим критично концепцията и в дискусия с френските ни колеги да й придадем звучене по-близко до вижданията на българските специалисти и съответно да се направят корекции и предложения за нови групи експонати.
- На какво държеше френската страна?
- Ядрото на концепцията на Лувъра - да се представят цялостно няколко богати гробни комплекса от Тракия - два от Дуванли, гробът от Златиница и гробницата в могилата Голямата Косматка с главата от бронзова статуя на Севт III, съкровищата от Борово и Панагюрище и находки, представящи гръцките колонии по Българското Черноморие, носеше идеята да се представи зараждането и развитието на одриската аристокрация, формирането и развитието на могъщото одриско царство и взаимоотношенията с техните съседи, посредници в контактите с гръцкия свят и Средиземноморието.
Приемайки идеята изложбата да се концентрира върху периода на най-значим политически и културен разцвет на Тракия - между V и първата половина на III в. пр. Хр., с акцент гробницата на Севт и неговата портретна глава като нов ъгъл на представяне на Тракия, предложихме прецизиране и доразвитие на концепцията в тази посока.
Предложихме освен представянето на лично богатство и престиж да се добавят теми и съответно илюстриращите ги експонати, които да обрисуват за посетителя Тракия от това време по-пълно. Една от тези теми е столицата на Севт III - Севтополис, град, основан от владетеля по елинистически модел в центъра на Казанлъшката долина. Бронзовото монетосечене на владетеля освен отражение на суверенитета му е израз на развит икономически живот в неговата държава и Тракия. Каменна плоча с надпис на старогръцки, договор между съпругата на владетеля като регент на синовете му и Спарток, друг владетел от Югоизточна Тракия, показва ползването на гръцкия език за нуждите на администрацията. Друг подобен паметник, свидетелстващ това още по времето на ранното одриско царство, е голям надпис от Пистирос. В него одриски владетел (Котис или негов наследник) договаря условия за функционирането на тържището Пистирос, в което са заселени гръцки търговци и занаятчии. Това е свързано с друга важна тема - развитието на икономически центрове като селището при Ветрен, вероятно Пистирос, като центрове за търговия със стоки, внесени от Гърция, и производство на изделия на торевтиката и ювелирството. Инструменти и пособия представят тези дейности, а фрагменти от местни и вносни съдове с издраскани имена (графити) доказват, че тук живеят и траки, и гърци. Инструменти от други места, и от днешна Южна, и от Северна България, показват, че подобни центрове са се развивали и в останалите части на Траки, като в някои случаи в селища само с тракийско население са били произвеждани престижни изделия - сребърните съдове, златните накити и апликации за конска амуниция, показани като част от богатите гробни комплекси и съкровища.
- Защо включихте в изложбата съкровища и експонати от бита, свързани с гети и трибали?
- За да бъде представен по-пълнокръвно разцветът на Тракия през този период, включихме и паметници и комплекси, които показват развитието на североизточните и северозападните съседи на одрисите - съответно гети и трибали. Идеята да бъде представен инвентарът на най-богатата гробница от Могиланската могила във Враца е обогатена с информацията, че това е израз на разцвета на местната династия на трибалите, успешно мерили сили с Филип и Александър. Идеята да се види богатата находка от златни накити и аксесоари в Голямата могила при с. Свещари бе обогатена с представянето на столицата на гетите - Хелис, част от чийто некропол е тази могила.
- Какво не знаят българите за Хелис?
- Този град, в който вероятно е резидирал Дромихайт, победил и пленил Лизимах, е бил не само мощно укрепено селище, но и голям търговски и занаятчийски център. Известната Свещарска гробница или Гробницата с кариатидите, както е популярна напоследък, се намира в Източния некропол на града и вероятно e последен дом на Дромихайт и съпругата му, дъщеря на Лизимах. Тя е последният по ред паметник на световното културното наследство от нашите земи, включен в списъка на ЮНЕСКО.
Считаме, че в дискусия с колегите и с помощта на многобройните колеги автори на текстове и от българска, и от френска страна ще имаме една изложба със съпътстващия каталог, допринасяща за многостранното представяне на древна Тракия както на учените, така и на широката публика от цял свят. В Лувъра, както знаем, се стичат милиони посетители, буквално от всички части на света.
- Как се е измервало богатството в древността - какви хора са можели да си позволят поръчването и покупката на съдове и бижута от злато и сребро?
- Това е интересен въпрос. Действително, разглеждайки витрините, изпълнени с изящни съдове от сребро и злато, накитите от благородни метали и скъпоценни камъни, доспехите на войни, украсени с изкусни релефни изображения, с апликации от злато и сребро, зрителят се пита - колко богати са били тези хора, какъв е бил източникът на тяхното богатство.
Тракия е голяма и богата на природни ресурси страна. Голяма част от реките на Тракия са златоносни, в недрата на планините на Южна Тракия има залежи и от други метали. Тракийските царе и висши аристократи са били богати земевладелци по право, в техните земи са отглеждани огромни стада от едър и дребен рогат добитък, коне, които са били ценени и на пазарите извън Тракия. Възникването на елинските колонии по Егейското и Черноморското крайбрежие са предизвикани от интереса на гърците от големите полиси като Атина, Милет, Самос и пр. да извличат и търгуват с тези неизчерпаеми ресурси. Оттук идват огромните финансови възможности на тракийските аристократи да поръчват в гръцките ателиета, да купуват на място предложени им изделия от благородни метали от най-висока класа.
Притежанието на подобни предмети е и право, социален белег на богатия тракиец или тракийка, аристократи по кръв. Тези възможности и желания на тракийската аристокрация, развитието на пазари и производство на изделия от благородни метали с участието на заселените във вътрешността гърци са провокирали възникването на ателиета и при двора на царе и династии или в развиващите се през IV век градски центрове. След походите на Филип и Александър в Тракия и поставянето на части от нея във васални или съюзни отношения големи военни части от траки начело с тракийски аристократи вземат участие в похода на Александър Велики на изток и завладяването на огромната и приказно богата Ахеменидска империя. Много от тракийските аристократи и войни се върнали от службата си на Изток с големи богатства. Част от тях са вложени в строителството на престижни гробници и положени като гробен инвентар, впечатляващи съвременния човек.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
