Именитата журналистка представя днес "Рани от власт"
"Днес, 25 години сред началото на промените, нямаме общи каузи и сме неспособни да живеем за общи цели. Не признаваме авторитети. Нямаме водачи. Изтрихме паметта си." Това е само една рана от болезнената равносметка на Валерия Велева. Именитата журналистка я прави с тъга в най-новата си книга. Тя ще бъде официално представена довечера.
"Рани от власт", която е на пазара с клеймото на издателствата "Когнито" и "Захарий Стоянов", събира в НДК над 250 души от политическия и културен елит на страната. Президенти, премиери, министри, хора на духа, словото и каузата и най-вече приятели ще се наредят за автограф пред първия заместник главен редактор на в. "Преса".
46 интервюта, направени през последните 7 години след излизането на двата тома "Мъже на власт" и "Изповеди по пантофи" (2007), илюстрират объркания ни живот в годините на преход. И попълват частици от обществената памет. Част от болезнено откровените разговори се публикуват за първи път. Други са излизали във вестниците "Преса", "Стандарт", "Труд" и сп. "Биограф".
Книгата започва и завършва с две знакови премиерски интервюта. В началото е изповедта на последния комунис
Изповедта на Атанасов заедно с интервютата на последния шеф на УБО ген. Милушев, на последния директор на Единния държавен протокол Борис Джибров, дават нови факти около оставката на Тодор Живков и пленума на 10 ноември 1989 г. Ген. Милушев е човекът, който завежда Живков на историческото заседание, след което го съпровожда до Бояна. В началото на заседанието бившият първи прави вдъхновяващ доклад и когато впоследствие иска думата, всички се притесняват, че може да обърне хода на пленума, разказва Велева. За да не се случи, Георги Атанасов отказва да му даде думата.
Топжурналистката отделя специално внимание на детайлите около друга съдбовна за България дата - 4 февруари 1997 г. Разговорите с двама президенти Петър Стоянов и Георги Първанов доказват, че и до днес има разминаване по въпроса с колко папки Николай Добрев влиза в кабинета на Стоянов - с една, в която връща мандата за втори червен кабинет, или с две: оставка и проектоправителство.
Изключително ценен анализ на времето прави Валерия Велева чрез разговорите си с интелектуалци. Частта "Разбити илюзии" включва изповедите на творците, на хората, които най-драматично преживяват крушенията в живота си. Техните терзания са илюстрирани с много архивни снимки. "Душата ми е рана", казва пред Валерия Велева Светлин Русев. "Поколенията ще ни проклинат", признава Любомир Левчев. А в последното си интервю, преди да затвори очи, Дончо Цончев въздъхва: "Смъртта ли?! Очаквам я". Тези хора ме допуснаха до тайните на душевния си мир, за да видя оголени страсти, кървави олтари и житейски обрати, обобщава Валерия Велева. Тя е озаглавила книгата си "Рани от власт", защото всички герои в нея са получили рани при досега си с властта. "Всички сме ранени. Всички са ранени. И всички дълги години напред ще се усещат ранени", обобщава и Кеворк Кеворкян в предговора към книгата.
Изтрихме паметта си
Валерия Велева
Колкото повече се отдалечаваме от водоразделната 1989-та година, толкова по-болезнено разбираме заблудите си отпреди четвърт век. Въпросът "къде сбъркахме" пробива съзнанието ни. Равносметката е отчайваща. Избрахме правия път, а днес приличаме на корабокрушенци, които не могат да намерят спасителния бряг. Като щури изхвърчахме от епохата на тоталитаризма и не усетихме как покорно връхлетяхме в ерата на пошлия авторитаризъм и зловредния индивидуализъм.
Късно разбрахме, че свободата дойде не чрез собствените ни усилия, не чрез революция на духа и новите идеи, а в резултат на договаряне за мирно оттегляне на комунистическата номенклатура и вписването й в демократичния процес. Реформите бяха по-скоро битка за лично и партийно надмощие, а не дълбоко осъзнат процес за истинско възраждане на държавата и просперитета на страната. Година след година надеждите ни потъваха в море от поквара. Възторзите се разбиха в стена от пошлост. Мечтите се загубиха в неслучилата се промяна.
25 години съизмервахме дните си с кризите, които ни връхлитаха и с отчайващите усилия за тяхното преодоляване. Не създадохме смислена политическа класа, така както не родихме и средна икономическа класа.
Селекцията на политическия ни елит се превърна в обикновен партиен кариеризъм, в който печелят тези, които се самопредлагат и налагат.
Властта не търсеше качествените хора, а кресливите. Отблъскваше разумните и почтените, за да се обгражда с некадърни, но лоялни.
Заедно с политиците ни обзе демонът на разрушението.
Омразата влезе в жилите ни и потече в кръвоносната система на нацията.
Днес 25 години сред началото на промените нямаме общи каузи и сме неспособни да живеем за общи цели. Не признаваме авторитети. Нямаме водачи. Изтрихме паметта си.
За нищо не признахме вина. Нито политиците ни намериха думи за прошка, нито ние като народ осъзнахме своята отговорност.
Забравихме какво е трудолюбие, мъдрост и морал.
Страдаме от хроничен дефицит на справедливост и възмездие.
Търсим все злодеите, но не в нас, а около нас. И още не сме стигнали дъното...
(Из предговора към "Рани от власт")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
