- С програма "Киберзащитници" в училището в град Септември има най-малко пострадали млади хора в целия Европейски съюз, казва проф. Владимир Бронфенбренер, председател на Българска академия за сигурност в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
190 000 деца спаси от нараняване в нета програма „Киберзащитници“, която Българска академия за сигурност и медия „Стандарт“ провеждат от 3 години. Председател на академията е водещият израелски експерт по киберсигурност Владимир Бронфенбренер.
Академията организира първия за годината форум „Заедно срещу кибертормоза на деца“. Той ще се проведе на 25 февруари 2025 г. в столичния хотел „Маринела“. На една маса сядат Наталия Митева, зам.-министър на образованието, народните представители Калин Стоянов, бивш вътрешен министър, проф. Андрей Чорбанов и Цветан Предов, Светослав Василев, началник отдел „Киберпрестъпления“ в Националната следствена служба, районният прокурор на Пазарджик Радослав Бакърджиев, Ваня Кастрева, началник на РУО-София, Ивайла Касърова, зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето, директори на училища, експерти, представители на неправителствени организация. Те ще излязат със законодателни предложения за затягане на наказанията срещу насилници в нета.
- Проф. Бронфенбренер, Българска академия за сигурност и медия "Стандарт" организират първия за тази година международен форум "Заедно срещу кибертормоза на деца" - част от програмата "Киберзащитници", която съвместно провеждаме повече от 3 години. Какви са акцентите на форума?
- Една от целите на нашите съвместни форуми с медия "Стандарт" е да съберем на едно място всички страни, които са основен фактор в борбата с кибертормоза на деца и да дадем възможност за дискусия, в която да се поставят актуалните проблеми, с цел намиране на оптимален начин за решаването им и за повишаване на координацията между отделните субекти, като в последно време виждаме, че това се случва. Институциите започват да работят координирано за намаляване на детския кибертормоз, допълвайки се една друга.
Тази година сред начертаните теми са промените в НПК, които ще позволят по-ефективна работа на съответните органи, служебен регистър за педофили, а също така и предстоящите стъпки по развитие на програма "Киберзащитници".
Очаквам, че и участващите институции ще поставят актуални за тях проблеми и ще споделят новите предизвикателства, пред които са изправени. Това ще ни позволи да направим нашата дискусия по-съдържателна и съответно по-резултатна.
- Какви са последните данни за резултатите от програма "Киберзащитници", чиято реализация през последните три години спаси 190 000 български деца от нараняване в нета?
- През 2024 г. година също се отбелязват положителни тенденции в поведението на децата в мрежата, като с 5% повече от децата се информират относно безопасността в интернет пространството от родителите си. С 4% са повече децата, които при инцидент в онлайн пространството биха се обърнали към родителите или учителите, като този показател е много важен, тъй като родителите и училището са в основата за намаляване на детския кибертормоз.
Също така е налице значителен ръст - 8%, на доверието на децата към Националната телефона линия на ДАЗД и полицията, като за последните три години ръстът на доверие на децата към полицията се е повишил от 17% на 33%.
Все повече деца осъзнават, че са били жертва на кибертормоз. Важно е те да се научат как да разбират, че са станали жертва в онлайн пространството, тъй като има пряка зависимост между осъзнаване на кибертормоза и намаляване на броя на случаите. Друг важен показател, който дава индикация за отношението на децата към тормоза в онлайн среда е, че 2/3 от тях виждат наказване на извършителите, като ефективна мярка. Децата не грешат и мисля, че детският глас трябва да бъде чут.
Сред обезпокояващите показатели, че извършителите са станали по-активни и по-агресивни, е повишаване броя на предложенията от непознати за приятелство в социални мрежи и среща на живо, съответно с 4.5% и 4%.
Тази година в рамките на ежегодното съвместно сътрудничество с Държавна агенция за закрила на детето за първи път проведохме две паралелни анкети, една на национално ниво и една само в пилотното училище по програма "Киберзащитници" - "Христо Ботев" в град Септември.
- Какво показват резултатите?
- В пилотното училище се вижда, че там те са много по-добри от тези на национално ниво. Например, процентът на присъстващите деца в чатове с агресивно поведение е 38.1%, като в пилотното училище е 20%, посещаване на сайтове за възрастни е съответно 25.3% и 20% а за шейминг е 16.1% и 7.3%, получаване на информация в училище за безопасно ползване на интернет е 43.3% и 55.5% и проявено доверие на децата към училището при нараняване в мрежата е 28.1% и 44.5%.
- Специализираните картинки със съвети към деца и родители, които в "Стандарт" публикуваме всяка седмица, вече влязоха в градския транспорт на София, а също и в някои училища. Какъв е резултатът и кои са следващите стъпки от програма "Киберзащитници"?
- На първо място искам да изразя своята благодарност към медия "Стандарт" за нашето ползотворно партньорство в продължение на повече от три години. Благодарение на Вашата медия, картинките с препоръки достигат до двумилионна аудитория, което е голям принос в намаляване на пострадалите деца в мрежата в България.
От миналата година картинките вече могат да бъдат видени под формата на клипове на мониторите в градския транспорт на София. В близко време, в края на всеки клип, ще бъде добавен и номер на Националната линия на ДАЗД. Това е и един от примерите, как координацията между няколко институции повишава ефективността.
Надявам се, че до края на тази година, в голяма част от училищните сайтове ще бъдат достъпни иконки с картинките. Ако това се случи във всички училища в държавата, само от тази мярка можем да очакваме още с около 5% намаляване на пострадалите деца в мрежата. Също така се предвижда увеличаване броя на училищата, в които ще бъде приложен моделът, който бе доказан като успешен в пилотното училище.
- Какви са в момента най-големите рискове пред учениците в онлайн пространството?
- Статистически погледнато, днес сред най-разпространените рискове в онлайн пространството са грубото поведение, опасностите на сексуална основа, както и тормозът, създаващ заплахи за живота, като последните два са сред най-големите рискове за децата. Всяка от тези групи има своите подгрупи, които с течение на времето се видоизменят. Искам да обърна особено внимание, може би на най-големия риск в мрежата, а имено отправяне на предложение към деца от непознати за среща на живо. Тази опасност нараства с всяка изминала година, тъй като децата все повече не просто гледат пасивно съдържанието в интернет, но поддържат и директни връзки с различни хора, някои от които са насилници.
При такава ситуация детето задължително трябва да откаже, да спре комуникацията с този човек и да уведоми родителите си.
- Тези дни в резултат на ТикТок предизвикателство две български деца постъпиха по спешност в болница след предозиране с парацетамол. Програма "Киберзащитници" предпазва ли от такъв тип опасности?
- Това, което се случва в ТикТок, се случва и в другите социални мрежи и чатове, макар че Тик Ток е станал нарицателен и за съжаление не без основание.
В програма "Киберзащитници" е предвидено децата да бъдат научени да не се поддават на провокации, както и да не се опитват да впечатлят някого като заснемат клипове, в които за тях има риск, например, когато се намират по средата на пътното платно или на покрива на някоя сграда, с цел да бъдат качени в социалните мрежи или с някаква друга цел. Нека да не забравяме, че в ТикТок има и положително съдържание. Много важно е децата да умеят да ползват положителното и да избягват отрицателното, а и в няколко от картинките препоръките се отнасят към ТикТок.
- Програма "Киберзащитници" настоява за регистър на педофилите и по-строги наказания за насилниците в нета. Какъв е израелският опит?
- Тук е много важно да подчертая, че става дума за служебен, а не за публичен регистър. При правилно функциониране на регистъра, той ще ограничи възможността педофилите да влязат в непосредствен контакт с децата в такива места като училища и детски градини.
- Как децата в Израел подават сигнали за насилие в нета и как действат израелските екипи за сигурност?
- В Израел функционира Агенция по защита на детето в киберпространството - полицейско подразделение 105. То работи в координация и до някъде "под един покрив" с Министерствата на здравеопазването, образованието, на националната сигурност, социалните грижи и правосъдието, в частност с прокуратурата.
Сред основните цели и дейности на Агенцията са правоприлагане и намаляване на насилието и престъпността в онлайн пространството, повишаване на информираността за безопасно сърфиране, обучение, научни изследвания и проучвания, както и достъпно сигнализиране. Агенцията разполага с национален оперативен център, който работи денонощно и всеки може да потърси помощ и отговор на въпроси, касаещи киберпространството. Това може да бъде както обаждане от родител, който иска съвет, така и обаждане на дете, станало жертва в онлайн пространството. В зависимост от случая следва и съответна реакция от страна на оператора в оперативния център. При необходимост операторът, приел обаждането, може да присъедини детски психолог или друг специалист, а ако е необходимо, на място се изпраща полиция. Всички обаждания в оперативния център се анализират и въз основа на това се правят изводи относно тенденциите в детския кибертормоз, като се търсят и нови решения на този проблем, включително и превантивни мерки.
- Създадохте паралелка по киберсигурност в град Септември. Какви са резултатите на първото по рода си училище с програма за киберсигурност?
Пилотното училище по програма "Киберзащитници" "Христо Ботев" в град Септември реализира модела, по който систематично трябва да се работи в едно училище, за да има устойчив резултат при намаляване на детския кибертормоз. Моделът се базира на методология, в основата на която са пет теми, които обхващат основните предизвикателства пред децата в интернет и им дава инструментите за безопасно поведение в онлайн среда. По тези теми се провежда обучение в 4-ти клас в рамките на 15-17 урока.
Резултатът в училището за 2024 г. е 31.8% пострадали деца в мрежата, което го превръща в училище с най-нисък процент на пострадали деца в мрежата сред държавите в ЕС, като в Словения е 32%. Тази цел беше заложена за постигане до м. септември 2025г.. Целта на програма "Киберзащитници" е този процент да бъде достигнат до края на 2026г. и на национално ниво.
Паралелката по киберсигурност предоставя възможност на заинтересованите ученици да придобият знания в областта на кибесигурността и компютърните технологии още в 11-и и 12-и клас и тези, които завършат успешно ще имат достатъчно знания, за да могат да започнат работа като начинаещи специалисти. Паралелката би могла да бъде много по-ефективна, ако училищната програма до 11-и клас включва езици за програмиране в по-голям обем и тогава в 11-и и 12-и клас щяха да бъдат включени изключително дисциплини по киберсигурност. Но и при днешните условия обучението в паралелката дава възможност на децата за професионална реализация след завършване на училище като вече има проявен интерес от няколко институции в региона за наемане на работа на завършилите 12-и клас.
- Голямото предизвикателство пред обучението по киберсигурност е липсата на кадри, подготвени по единни държавни стандарти за обучение. Това бе тема на специализиран форум на Българска академия за сигурност, Военна академия и медия "Стандарт". Какво показва международният опит - какви трябва да са минималните стандарти за обучение по специалността?
- Необходимите знания в киберсигурността са различни в зависимост от различните специалности в тази професия. Разбира се има и обща база за всички специалности. Сред най-важните дисциплини днес са такива като защитните техники и идентифициране на кибератаките, които през последните години придобиха особена актуалност. В последно време стремително се развива цялата област на науката за данни и съответно учебните програми трябва да отделят по голямо внимание на теми като анализа на данни. Наблягаме и на теми като машинно обучение и изкуствен интелект, защото натам върви светът. Специално внимание трябва да се отдели на езиците за програмиране. Важна роля в киберсигурността има и математиката, а в кибериндустрията и физиката.
- Един от големите рискове пред киберсигурността е бързото навлизане на нови технологии и системите с изкуствен интелект. Какъв е отговорът?
- Технологичният напредък създава реалност, в която кибератаките стават все по-сложни и опасни. Кибератаките все повече се фокусират върху цели с висока стойност и са съчетани с нарастващото използване на изкуствен интелект и напреднали технологии. В същото време повече и повече потребители ползват системи, базирани на изкуствен интелект, което допринася за рисковете, произтичащи от навлизането му в нашия живот, тъй като компютъризираните системи са уязвими, както от грешки в кода, които могат да доведат до неправилни решения и нежелани действия, така и от кибератаки, които могат да предизвикат нежелани резултати, включително и отказ.
В същото време техниките с изкуствен интелект могат да подобрят цялостната ефективност на сигурността там където конвенционалните системи за сигурност са бавни и неадекватни, като по този начин осигуряват по-добра защита срещу нарастващия брой сложни кибератаки. За повишаване на ефективността на защита от кибератаки е необходим цялостен поглед върху киберсредата, който съчетава изкуствен интелект и човешки ресурс, тъй като само хората или само изкуственият интелект днес вече не са достатъчни за постигане на пълен успех в тази област.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com