Не е време сега за приемане на еврото. Това заявява лидерът на „Български възход” Стефан Янев в интервю за "Дневник" и "Капитал". С бившия служебен министър-председател на България и бивш министър на отбраната разговаряха Петър Карабоев от "Дневник" и Йово Николов от "Капитал". Ето цялото интервю:
- Защо решихте да правите партия?
- Това е въпросът, който ми го задават и моите деца, и моите близки. Защото в такива времена, тръгвайки по такъв път, логично е да се стигне до този въпрос. Отговорът е относително прост и ясен - това, което съм правил през живота си, съм го посветил на родината си, на държавата България. И съм се клел и съм целувал българското знаме. Получил съм всичко от държавата, но имам дълг. Дългът ми е да давам всичко, което съм научил, всичко, което мога, да предам моя опит на по-младите поколения и да се опитаме да направим България едно наистина добро място за живеене за всички български граждани.
- А не е ли опиум властта?
- За определен типаж хора властта безспорно е опиум, но властта може да бъде и отговорност. Аз развивам една теза, а от едно известно време вече чувам, че почват и да я повтарят и други хора, които се занимават с политика: "Относително лесно е да се създадат политици, по-трудно е да се създадат държавници".
Мисля, че към това трябва да се стремим - хора, които не гледат реализирането на определени цели в рамките на един мандат, а търсят по-скоро дългосрочните си цели, които са в интерес на обществото, на гражданите и на бизнеса.
- Това е така, но вече сте минали през властта - два пъти бяхте служебен премиер, бяхте и министър на отбраната. Въпросът ми е дали все пак човек получава самочувствие, когато е бил във властта и по някакъв начин това е някакъв "наркотик" за него и той иска отново да влезе във властта?
- Аз не го приемам като наркотик. Аз го приемам като знание. Приемам го като възможност да се опитаме да дадем най-доброто и да поставим политически нещата как се решават във възможно най-добрия ракурс.
- С какво пристигнахте в студиото?
- Пеша.
- Като бивш служебен премиер имате право на кола от НСО, ползвате ли я?
- Да, но днес не я ползвам. Повечето от дейностите ми бяха тук в центъра, така че пеша.
- Казвате, че навсякъде политически опонент на "Български възход" е глобалния либерализъм.
- Точно така.
- Бихте ли обяснили какво означава това?
- Ще се опитам, надявам се да бъда ясен. Отрицателните черти на това, което наблюдаваме - което е свързано и с глобализацията по принцип и с либерализма - е, че всъщност тази посока, либерализмът и глобализмът водят към едно обедняване на националните държави. Дава се възможност за изсмукване на техните ресурси - дали природни, дали икономически, дали финансови - няма значение. Защото недостатъкът на глобалния свят е, че даде възможност по-лесно да се ползват инструменти като данъчен рай, офшорни сметки и всичко останало.
Въпросът е как тези национални ресурси да останат в държавата, да бъдат използвани за развитието на съответния бизнес, съответното общество, социални системи и всичко останало в националните държави.
Защото глобализмът е едната страна на въпроса, но фокусът на либерализма е индивидът, отделният човешки индивид. И превъзнасянето, издигането на индивидуалното в култ води до разкъсване на обществени връзки. Обществото с неговите правила, морал, ценности като че ли вече не е достатъчно отправна точка, която да дава рамката за неговото функциониране. Ние като индивидуалисти смятаме, че сме над закона, над правилата и всичко останало. И включително, ако искате, и над семейните, и родовите връзки.
- А как това кореспондира с членството на България в Европейския съюз?
- Това по никакъв начин не противоречи на членството на България в Европейския съюз. Ами аз именно това и казвам - членството на България в ЕС е важно, но тук от моя гледна точка, от гледна точка на членовете и симпатизантите на партия "Български възход" и на коалицията между другото, с която сега сме в изборите, е, че всъщност България не уплътнява добре това членство в Европейския съюз.
България има нужда от по-сериозно лидерство и от визия, която би могла да е споделя с другите държави-членки на ЕС, с другите лидери и да настоява за по-сериозно лидерство от Европейския съюз и солидарност.
И като доказателство и за двете ми тези, просто ще ви помоля да реферирате към речта на Урсула фон дер Лайен за единството на Съюза. Тя разви много подобни тези и за икономическата част, която коментирахме преди малко, че ресурсите, бизнесът, капиталите трябва да остават в Европа и по отношение на тази част, за която говорихме, за връзките между отделните страни-членки, съответно лидерството и солидарността. Така че това, което аз говоря, го чувам потвърдено от външен фактор, аз не съм човек, който да пише речите на външните фактори.
- Там терминът е различен - "суверенитет" или "автономност" на Европа.
- Точно така, европейски суверенитет означава Европа да се върне на глобалната маса - там, където й е мястото. Да бъде лидер.
- Очевидно сте в групата на политиците, които предпочитат "Европа на нациите". Много обичате да споменавате - и често го правите - че ще защитавате българския национален интерес....
- Точно така.
- Никъде не съм видял ясно формулирана общоприемлива за нацията фраза що е български национален интерес.
- Няма да намерите такава фраза и в световен мащаб.
- Т. е. защитавате това, което не е дефинирано?
- Това словосъчетание "национален интерес" няма дефиниция, която да е международно призната. Има още едно такова понятие, което се използва в международните дела и в ежедневния ни речник, ако щете, но...
- ... Нека да говорим за България
- Националния интерес може би е една от причините да няма международно приет стандарт или дефиниция, защото в основата е думата "национален", тоест всяка нация решава какво е важното, необходимото, правилното за себе си, за нея, за съответната нация.
В случая за българската нация, за българските традиции, култура, духовност и това, което са ни оставили нашите деди, ние не можем да бъдем кой знае колко по-различни от другите нации в едно направление. И в друго направление, разбира се, може да имаме нашите особености, но обединяващото, което е разликата между отделния индивид и нацията, обществото е, че обществото нацията трябва да има спойващи връзки.
Трябва да има нещо, което да обединява, нещо, което да е общо. Като индивиди, всеки един от нас мотивационно вероятно има хиляди причини да прави едно, второ или трето, но въпросът е какво искаме да правим като нация.
И в тази връзка се осмелявам да дефинирам трите стълба от политика, които определят същността на нацията и същността на националния интерес. Единият е сигурност, другият е справедливост и третият стълб е благоденствие. Във всяка една от тези политики ще намерите всяка една от системните политики, отговорностите на отделните министерства, които нормално виждаме през формирането на правителство и функционирането на държавата с нейните системи и подсистеми. Така че всички системи на държавата работят в крайна сметка за реализацията на тези три политики.
Но ако ние се фокусираме, ако успеем като общество да кажем по отношение на сигурността: "Искаме минимум праг сигурност - това. По отношение на справедливостта минималният праг е това. И по отношение на благоденствието - това". Това означава, че ние като общество имаме представа какво е национален интерес и как да се опитаме да го реализираме.
- Българското общество е съставено от различни блокове. Има хора, които имат съвършено противоположни разбирания и вие имате отговорност като политици и лидери да поддържате връзки между тях, да не се разпаднем на архипелаг от острови. Много от нещата, които споменахте са свързани с върховенството на закона.
Европейската комисия предложи на 18 септември да бъдат спрени милиарди евро на Унгария именно по нов механизъм, който е свързан с върховенство на закона, засягащ фактори като свободни медии, независимо правосъдие, действащ неправителствен сектор и т.н. Много от проблемите там може да бъдат прикачени за България в друг контекст. Следващите 3 месеца трябва всяка от страните-членки да каже мнението си дали одобрява това предложение. Ако вашата партия е член на бъдещото правителство или е член на управляващата коалиция, как бихте гласували "За" или "Против" Орбан?
- Това е един много, много сериозен въпрос, който изисква много сериозен анализ. Анализа първо пак започваме от лидерството в ЕС. И започваме от това как е структуриран ЕС. В момента той е структуриран от национални държави, които са избрали един път на съгласуване на определено ниво. На базата на Лисабонския договор, на базата на функционирането и взаимодействие на съответните общи структури - Европейски парламент, Европейска комисия и Европейски съвет, лидерският съвет, където се взимат решенията. Големият въпрос е, че в националните държави ние сме приели правилото, че съществува принципа на отговорност и отчетност, отговорност пред закона.
- Това е ясно, въпросът е конкретен, как бихте гласували?
- Проблемът е, че с тези европейски инструменти има един проблем с отчетността. Защото проформа отчетността съществува, но на практика кой взема решенията в Европейската комисия? Европейската комисия, от чие име казва, че това решение ще бъде прието? Това ми е въпросът.
- Тя направи само предложение.
- Това е предложение към лидерите.
- От Вас искаме отговор като лидер, как бихте реагирали, какво е, какъв би бил вашият отговор?
- Черно-бяла е ситуацията - "да" или "не"?
- Не е черно-бяла, никога не е черно-бяла. Даже мога да ви върна и към древността...
- Недейте, няма да имаме толкова време.
- Аз ще ви кажа правилото на отговора "да" и "не" - най-кратките отговори, но изискват най-сериозно обмисляне. Защото това предложение на Европейската комисия - в момента ние дискутираме неговото заглавие. Съдържанието, същността на какво се базира - там е заровен отговорът, дали и какви правила са нарушени, защото в момента говорим за заглавията, а не сме прочели статията.
- Имам чувство че бягате от отговор.
- Не, не бягам от отговора. Казваме, че този отговор ще се даде, когато се запознаем с материали.
- Добре, да продължим към правосъдието. Има ли нужда съдебната система на България от дълбока реформа?
- Категорично.
- В какво направление?
- Пак опираме до отговорността. В момента съдебната система по начина, по който функционира и по начина, по който ние като общество сме доволни или недоволни и говорим "Дай да сменим Пешо с Тошо, явно няма да доведе до промяна в съдебната система. Трябва да променим начина, по който тя функционира, на принципа на повече отговорност и отчетност. В крайна сметка демокрацията функционира на базата на взаимната зависимост между властите. И ако сме стигнали до извода, че взаимната зависимост между властите е да има партийни квоти във Висшия съдебен съвет, който е в този орган, който управлява съдебната система и задава стандартите, очевидно че там бъркаме нещо.
- Трябва ли да се махне партийната квота във ВСС?
- Според мен, да. А ако не се махне, там трябва да има ясно разграничение кой носи отговорност за тези решения, които се взимат.
- Трябва ли прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт?
- Това е въпрос, който е за специалисти.
- Вие сте бъдещ управник...
- Аз не съм специалист по всичко, надявам се, че съм стигнал до някакво ниво на мениджмънта, да кажем, но не съм специалист по всичко...
- ... това означава, че трябва да питате тези, които разбират и да сте подготвен?
- Точно така. Аз имам сравнително малък екип, който ми дава много точни, така да се каже, съвети, но понеже този въпрос е свързан с много сериозен обществен отзвук, не искам да дам категоричен отговор в момента и да кажа, че трябва да променим непременно това.
- Аз се надявам да навърша скоро 60 години. 32 години от тях са минали в дебата каква трябва да бъде съдебната реформа. Мислите ли, че в рамките на нашия живот - защото горе-долу сме набори, - би се случила тази съдебна реформа? Защото Вие казвате, че трябва да се обсъжда, ама ние непрекъснато обсъждаме?
- Задавате въпроса дали дълбока съдебна реформа означава промяна на Конституцията или може и в рамките на Конституцията да направим смислен...
- Не, задавам въпроса "Ясно е, че в рамките на Конституцията не може да бъде направена такава дълбока реформа. Вие как бихте гласували при положение, че има промяна, има предложение за промяна в Конституцията?".
- В случай, че има предложение за промяна в Конституцията, бих гласувал "за" за промяна на Конституцията, което предполага много сериозен конституционен дебат. И при определени условия вероятно свикване на Велико народно събрание, ако се правят тези сериозни промени.
Бих гласувал "за" по принцип. Но в момента имаме да решаваме редица кризи и даже не сме излезли от политическата криза, която е вече повече от 2 години, и според мен този дебат би трябвало да бъде отложен за известно време. Докато се успокоят и икономически, и да го кажем, политическите страсти и наистина се направи смислен дебат.
- Какво мислите за фигурата на главния прокурор, тя е част от тази реформа, която би при предизвикала промени в конституцията?
- Ами това ви казах: фигурата на главния прокурор се използва като дъвка и се казва, ако го сменим този с другия и нещата ще тръгнат.
- Не, не, ние сме сменили много вече. Очевидно е, че проблемът не се решава. Очевидно е, че фигурата главния прокурор трябва да бъде променена, трябва да бъдат неговите правомощия променени...
- ... но защо само главният прокурор, а защо не и на върховните съдии?
- Дайте първо да минем към главния прокурор. Трябва ли да бъде променена фигурата на главния прокурор?
- Задължително, задължително и неговите взаимовръзки, и отношения и правомощия, както и на върховните съдии, защото погледнете какво предписва в момента Конституцията. Над всяка една от тези фигури, които споменахме - и върховните съдии, и главния прокурор - стои небето.
- Върховните съдии имат по-скоро административни функции. Главният прокурор е този, който използва правомощията си за законност в рамките на НПК, които всъщност му дават тази неограничена власт.
- Оперативен ресурс...
- ... оперативен ресурс Всъщност това, което експлоатират всички главни прокурори по реда на демократичните промени, винаги е било тази оперативна власт. Какво трябва да се промени там, за да не може над главният прокурор да бъде само Господ (цитирам бившия главен прокурор Иван Татарчев)?
- Очевидно, че трябва да се върнем, да прочетем основите на американската конституция, която се дава като пример в по последните 200 години като един добър на смислено написан документ в това отношение.
- ...тя е променяна 30 пъти.
- Ничия човешка дейност не е съвършена. Тя променя 30 пъти, но тези промени и принципите важат от самото начало досега. Основният принцип е, че властите трябва да бъдат взаимно зависими. Това не липсва в нашата конституция.
- Зависими като контрол или...?
- Взаимно зависими означава във всяко едно направление - и като контрол, и като дейност.
- Защото в момента главният прокурор беше зависим примерно от бившето правителство на ГЕРБ и в момента от настояващата опозиция.
- Не говоря за зависимости. Говоря за принципа на взаимната зависимост. Т.е., ако властите не са взаимно зависими, една от тях може да стане доминираща, нали затова реферирам към тази конституция американската, защото нейните "бащи" са се стремили така да я напишат, че да няма тиранин. В случая докъде сме стигнали? Ние в момента обвиняваме фигурата на главния прокурор, че се е превърнал в тиранин. Несъвършенствата са у нас.
- Не само него.
- Това е ваше мнение, нали говорихме за него до момента, за тази фигура, нали не конкретно за човека, който и да е той през годините.
-. Пак да се върнем към благоденствието. Какво е отношението Ви към еврозоната? Казвате, че левът е един от признаците за национален суверенитет. Смятате ли, че Германия не е суверенна държава?
- Всъщност функционирането на Европейския съюз е за споделяне на този суверенитет. Когато съм казал това за лева, съм имал предвид нещо съвсем различно - че левът има своето бъдеще още известно време и то не заради това, че ние сме в ЕС и вече сме поели ангажимент, че рано или късно ще минем към еврото. Въпросът е "Кога?"
- И Вие кога смятате?
- [Отговорът на] този въпрос зависи от развитието на българската икономика, от състоянието на това, което наричате благоденствие. Когато българският бизнес има достатъчно възможности да инвестира, когато стандарта на живота, цената на живота е поносима за българските граждани, тогава много по-лесно ще минем към тази валута, отколкото да запазим сегашното лев с валутен борд. Защото в двете хипотези има различни предимства и недостатъци.
- Т. е. вие сте за еврото, но не сега?
- Точно така. Това е смисълът на това, което съм го казал.
- Т. е. целта 1 януари 2024 година, която е цел на няколко правителства, следвана и от вашето, е под въпрос?
- За мен е под въпрос. Много често ми задават въпроса, тъй като беше миналата година: "Подкрепихте това решение - че 2024 е така постижима, а в момента казваш обратното?". Казвам го, защото тогава - май-юни месец миналата година - икономиката изглеждаше по различен начин. Нямаше криза с цените на горивата и всички останали фактори. В момента ситуацията е съвсем различна.
- Оставам с впечатление, че имате предвид някакъв конкретен критерии като ниво на доходи. Доста държави от централна Европа влязоха без да имат точно тази идея?
- Това е въпрос на точна преценка със специалисти от Министерство на финансите, от икономическите министерства и тези, които имат представа как върви този тенденция за развитие на икономиката и финансите.
- Другата теза е, че отлагането на приемането на еврото в България позволява на едни банки, които някои наричаха навремето "гнили ябълки", все пак да избягат от контрола на Европейската централна банка, на банковия съюз?
- Това е едната хипотеза. Но колко са тези банки и каква е относителната им тежест?
- Ами, аз мога да ви изброя 3-4 поне, които не са малки.
- Нямам представа, не съм запознат, така че избройте ги.
- Не може да не сте запознат след като сте били два пъти служебен премиер.
- Аз съм запознат с много неща, но някои от нещата, които ги знам, предпочитам да не ги коментирам.
- Това е друго, значи казвате "Не коментирам" тогава.
- Да поговорим за национална сигурност. Бивш министър на отбраната, бивш военен сте от кариерата, бивш министър на отбраната, бивш премиер... И въпреки това по някакъв начин се създаде ваш имидж в обществото, че вие сте проруски настроен. Има ли каквото и да е алтернатива за ефективна защита на отбраната на България извън НАТО?
- Категорично нямаме алтернатива. Членството на България в НАТО към момента е без алтернатива. И ако приемем, че тази стратегическа за държавата ни цел - тогава, която сме се стремяли към това членство - е постигната през 2004 година, големият грях на българската политическа система, че оттогава насам като държава не инвестираме систематично в армията и в службите за сигурност.
- Тя и Германия не инвестира...
- Така е, но има и един друг момент за Германия и другите страни от Западна Европа - т.нар. мирен дивидент. След края на Студената война те рязко снижиха разходите си за отбрана и престанаха да инвестират. В същото време България - каквото и да е била ситуацията преди 2004 година - от момента на влизане в НАТО за нас не говорим за "мирен дивидент", а за "НАТО дивидент".
Влязохме в НАТО и за българската политическа класа стана разбирането, че ние сме вече достатъчно защитени и сигурни. И престанахме да четем пълния Вашингтонски договор, в който в член 3 се казва, че всяка страна е длъжна да развива своите отбранителни способности. Това е критиката ми към българския политически елит. Очевидно, по подобие - когато говорим за Европейския съюз, че не уплътняваме добре членството си, по същия начин не уплътняваме добре и членството си в НАТО.
- Някои казват, че 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана вече е малко предвид новата геополитическа ситуация. Стигат ли Ви 2% за отбрана, които ние дори нямаме?
- Категорично не достигат, защото от 2004 година ние системно не финансираме, не инвестираме в собствените си въоръжени сили, а необходимостта е доста по-голяма.
- Колко?
- Трудно ми е да кажа колко от гледна точка на това колко може да си позволи държавата на годишна база. Но в Министерството на отбраната има едни, най-общо казано, инвестиционни програми - които не са финансирани - на така стойност над 30 милиарда лева. И нали разбирате, че ако в момента говорим за 2% и приемем, че в следващите 10 години трябва да достигнем плюс нормалния бюджет и тези 30 милиарда да ги насрочим в съответните годишни бюджети, цифрата ще стане доста голяма.
Но да се върна на това, което споменахте - че на базата на мои изказвания и позиции някои хора са ме изкарали проруски настроен.
- Това не е тайна, това е публично.
- Това е публично внушение, което се използва от хора, на които това е изгодно. Винаги съм бил пробългарски настроен и съм го заявявал. И когато говорим за "фили" и "фоби", аз винаги съм бил българофил.
- Дайте да го изясним. Значи вие като военен министър не назовахте агресията към Украйна "война", а "специална военна операция"...
- Да, и го обясних.
- Служба военна информация или специалните служби формулираха вашето изказване, вашия анализ?
- А и вече знаем, че от октомври миналата година е било известно, че се задава война.
- Военното разузнаване и всички останали източници, които са давали своята оценка са сформирали определено мнение, но никой не може да ми постави думи в устата. Това нека да е ясно. И второ, да, знаците бяха не само още от октомври и от по-рано и се виждаше, че се задава подобен сценарий и това беше причината за мен лично да остана в редовното правителство като военен министър, защото знаех какво следва и се опитах да внеса необходимата доза разум, която е в български интерес.
Това, което казах и използвах думите в първия ден, когато започна войната - че това е военна операция - го направих умишлено и го обясних няколко пъти. Смисълът на е, че от първия ден това е открехната врата към дипломацията. И оттук-нататък да влизаме в спорове и обяснения относно военна стратегия, какво как се прави с хора, които рязко за няколко часа или за няколко дни станаха военни стратези? Мисля, че аз не бих участвал в такъв разговор.
- Още ли смятате, че ако даваме оръжие на Украйна, ще увеличим агонията на този народ?
- Какво е решението на българския парламент по този тема?
- Да не се дава оръжие на Украйна.
- Тогава защо ме питате какво смятам аз? Българският парламент е решил.
- Защото вие тепърва ще влезете в парламента.
- Българският парламент е решил, това решение в момента ли оспорваме, какво правим?
- Говорим какво бихте направили Вие като бъдещ депутат. Дали бихте подкрепили даване на оръжия за Украйна, при положение, че всички знаем, че България дава оръжие на Украйна посредством Полша. Заемането на позиция е и морален проблем, заставане срещу един агресор. Това трябва да бъде отговорността на един политик.
- Така е.
- И вие като бъдещ депутат би трябвало да имате отношение и категорично мнение за това дали България трябва да дава оръжие Украйна да се защитава от Русия или трябва да дава само каски и памперси.
- Чудесно формулиран въпрос. Даването на оръжие, когато е търговска сделка, не е даване на оръжие. Държавата България не е дала оръжие на Полша да го дава на Украйна. Тя е направила търговска сделка. Българският военнопромишлен комплекс работи по правила, изнася и това не го коментираме. Даването на оръжия означава държавна собственост, т.е. оръжието, което е на българската армия, да бъде дадено на друга държава. Тогава възниква въпросът, имаме ли достатъчно оръжия, имаме ли какво да дадем?
- Имаме достатъчно оръжие отпреди 10 ноември...
- Това е вашето мнение. Когато отидете от другата страна и седнете в един друг кабинет и когато ви дадат едни други справки, тогава ще ви питам давате ли оръжие или не давате. Спираме с въпроса до тук. Защото преди малко говорих за инвестициите в българската армия от 2004 година насам. Нужно ли е да обяснявам по-нататък?
- Оръжия от времето на социализма едва ли биха били полезни за българската натовска армия. Да разбирам ли, че няма да дадете оръжие на Украйна?
- Да разбирам ли, че ако тези оръжия не биха били полезни, ние ще ги заменим с нещо, има от кого да ги заменим?
- Ами, да.
- С какво?
- Словакия и Полша замениха.
- И какво получиха?
- Обещанието за нови.
- А, с обещание ли ще работим оттук-нататък!
- Вярно е, че обещанието не е като даденото, но все пак е някаква алтернатива.
- Така че всяко решение има своята тежест и своята аргументация според момента и според много обстоятелства, които трябва да бъдат преценени. Българският парламент е решил по този начин.
- Казахте, че всъщност като се влезе в кабинета се четат други резултати, други факти, примерно за мунициите на България и въоръжението й. Доколко сте запознат със състоянието и капацитета на българските въоръжени сили? И в този смисъл доколко сте искрен към избирателите, когато говорите за отбраната и за това, че трябва България да бъде в центъра на нещо, когато капацитетът на българската армия изглежда под въпрос?
- Капацитетът на българската армия е такъв, какъвто българската държава е позволила да има или допуснала да има. Всяка година армията, българската армия, въоръжените сили са длъжни пред парламента да внесат доклад за състоянието на въоръжените сили. Този доклад е публичен. Всеки български гражданин може да се запознае с него, така че не виждам какво да коментираме, нещо ново няма какво да кажем в случая.
- Коя е тръбата и тече ли газ? Какво беше това? Това [съобщение във Вашия Фейсбук профил] се превърна в някаква енигма във вашата компания.
- Въобще не е енигма. Става въпрос, че за българския парламент, за хората, които бяха на кормилото на държавата преди няколко месеца ние бяхме във война с Русия, икономическа или поне виртуална, на думи. В същото време, ако приемем, че "Газпром" са спрели газа за България, ние сме в затруднена икономическа ситуация. Аз задавам този въпрос и питам "Добре, тази тръба, която не е наша - Балкански поток...
- "Турски поток" го наричаме ние.
- "Турски поток", какъвто и ще поток да е, тя продължава ли да транзитира? "Лукойл" продължава ли да работи в нормалната си функция? Защо българската държава не взе тези инфраструктурни сериозни обекти под своята опека и под управление? Не говоря за национализация.
- А за какво?
- Нали казваме, че сме във форсмажор, нали казваме, че сме във военна обстановка. Защо говорим на приказки, че сме във война, а не правим нищо, защото транзитът функционира и продължава да се случва в посока Сърбия, Унгария и там докъде стига?
- Защото имаме договор с "Газпром".
- Чудесно. Тогава питам ви за войната в Украйна. Защо през украинска територия продължава транзитът?
- Спряха.
- И на петрол и на газ.
- Спряха го.
- Аз се изненадах, защото ние постоянно говорим за война.
- Не, ние говорим за война, за подкрепа на Украйна, а не да влизаме във война.
- Не сме воюваща, не сме се сражаваща се страна.
- От първия ден това говоря и аз, че не сме сражаващи се страна, не сме воюваща страна. Напротив, ние трябва да си гледаме икономическите проблеми и всъщност ние станахме жертва на разговорите за война и не усетихме как икономическата война дойде на нашата врата.
-. Грешка ли беше неплащането на газ по договора с "Газпром" в рубли?
- Тук стои по-дълбоко заровен въпрос. Кой спря газа?
- Русия, "Газпром".
- А защо купуваме тогава с посредници? Същия руски газ.
- Защото е малко по-сложно. Газът е микс от няколко доставчици. Ако си купите мерцедес от Русия, откъде го купувате - от Германия или от Русия? И какво купувате като частите са от Сингапур, Виетнам или Китай?
- Тук се връщаме на глобализацията.
- Не, въпросът беше конкретна грешка ли беше неплащането на рубли на договора с "Газпром"?
- От гледна точка на българските потребители, българските граждани и българският бизнес, да. Защо? Говоря за солидарността, която липсва в Европа. Защо Европа нямаше единно решение? Защо повечето държави в Европа намериха начин как да плащат с рубли, ние не намерихме? Защо чрез посредници получаваме този руски газ от Гърция, коъто гърците намериха начин да плащат с рубли, а ние плащаме надценка на посредниците, които утре ще дойдат и ще кажат "Хайде да приватизираме "Булгаргаз", хайде да приватизираме "Булгартрансгаз", а и да приватизираме топлофикациите". Ние се връщаме към онези хубави времена на 90-те години, когато едни хубави хора откраднали нашите пари, нашите активи, национални, общонародни и всичко останало, после дойдоха да приватизират. Сега същия сценарий ли ще играем?
- По отношение на "Кремиковци" и някои други такива мастодонти, не смятам, че държавата е загубила.
- Въпросът е, ако се връща този сценарий, мен малко ме притеснява. Защото излезе, че обслужваме този сценарий в момента последните месеци.
- Не съм сигурен, че приватизацията не е по-добре. Изобщо не съм, не съм видял частна топлофикация, която е на загуба, държавната топлофикация е на загуба с милиони и милиарди.
-. - И употребява 1/3 от вносния газ.
- Не виждате ли част от причините за тази ситуация с газа в забавеното пускане на тръбата от Гърция, интерконектора?
- Забавянето на пускането на този интерконектор е тема, която се развива поне 8 години и всеки се упражнява върху нея - как е стартирал този проект, как е изпълняван и всичко останало. Дори и в момента с предстоящото му пускане пак не е сигурно каква ще бъде неговата ефективност, защото е технически труден проект.
- Но все пак е алтернатива.
- Алтернатива категорично. Моето разбиране за решаване на този въпрос с газа е точно по този начин виртуално да има поне 30 + 30 + 30 процента от различни източници. Включително втечнен газ, включително тръбен газ Азърбайджан, от други източници от Азия и т.н. Защото алтернативата на тръбния газ за цяла Европа в момента не е голяма.
- Провокирам ви да вземете отношение към това, че ГЕРБ позволиха тази зависимост от "Газпром", а Вие бягате от анализ, защото това се случи по времето на ГЕРБ.
- Всички тези проекти [в ЕС] в крайна сметка освен националните правителства, грешката на ГЕРБ или каквото решите там, са свързани с разрешителния режим, който е дошъл от Европейския съюз. Някой търси ли кой е европейският чиновник, който е дал това разрешение?
- Не, не, решението е отговорност на националната държава.
- Не, не е така.
- Решението да премине "Турски поток" през България - и да няма интерконектор - който да бъде ползван от "Газпром", е само и единствено това решение на Бойко Борисов.
- Формално това е част от българската национална газопреносна мрежа.
- Аз не съм участвал в тези разговори, не знам, говоря с фактите, които знам. За този проект има разрешение от Европейската комисия. Така че да не го неглижираме, че това е чисто национален въпрос и тук са направени всички грешки.
- А не е ли бягане от отговорност от един български политик и да прехвърли отговорността към Европейския съюз?
- Не, напротив, аз не бягам. Казвам, че ако не искаме да има силна България в силен Европейски съюз, както трябва да си подредим къщичката, така трябва да подредим и европейската къщичка, защото там има едно гнездо от такива много специални хора, бюрократи, или специалисти експерти - как ще ги наречете няма значение - които работят безотчетно, които разполагат с голям ресурс, размахват пръст. Включително по темата, за която говорихме с Унгария, без да сме прочели менюто какво съдържа.
И всъщност това е проблемът - че националните държави в един момент стават едва ли не управляеми от общата, да го кажем, брюкселска експертна общност.
- Тук няма да се съглася с Вас за това, защото Европейският съюз и в частност Европейската комисия в значителна степен не действа самостоятелно, тя непрекъснато кореспондира с национални администрации, политически ръководства, докато получи мнения...
- Това е така, технология.
- ... и ние нямаме в България административен капацитет да формираме политика на европейско ниво.
- Нямаме или или не искаме, това е въпросът.
- Не знам, вие бяхте във властта, аз никога не съм бил.
- Това е въпросът, защото аз съм бил във властта много малко, за да дам категоричен.
-Но достатъчно навътре.
- Но достатъчно навътре. И преди това съм бил експерт достатъчно дълго, когато съм имал контакт с европейските органи.
- И това е утежняващо вината обстоятелство.
- Абсолютно признавам си, хванахте ме, но да кажа друго. Това, което съм забелязал е, че българската администрация на практика не работи с Европейския съюз. Тя не отстоява националните интереси, националните идеи по конкретните въпроси, по които работи. Което създава предпоставка когато българският лидер, българския министър-председател отиде в Европейския съвет, на него му е казвано "Да гласуваш тука и се съгласяваш.
- Любопитен е този преход, който правите от ниското качество на българската политика, външната включително, към това, че Брюксел правел каквото си иска. Някак си прескачаме от едното на другото, а истината не е по средата.
- Не прескачаме. Истината не е по средата, те са взаимно свързани, защото за да се мотивира българската администрация да бъде непродуктивна, виновни сме преди всичко ние тук, в България.
- Направете Академия за българската администрация.
- Не е въпросът в академията. Въпросът е в целеполагането. Целеполагането като се тръгне от политическото ниво и се стигне до експертното. Защото, ако ние сме си поставили за задача да гледаме онзи големия европейският влак, той ще ни каже накъде да вървим и ние се изненадваме от поредните регламенти, които идват от там.
-. Да се върнем в България за малко. Бихте ли съюзили с ГЕРБ?
- Вижте, нали не си представяме, че можем да си внесем друг български народ. Към този момент това са българските политици, с които разполагаме. Така че с всички партии, които са влезли в парламента. Ако ние сме избрани и изпратени там от българския народ, той ни изпраща да сядаме там и да взаимодействаме.
- А с Делян Пеевски?
- Делян Пеевски политик ли е?
- Да.
- Ами, щом българските избиратели са го пратили там, сядаме и говорим.
- А с "Възраждане"?
- С "Възраждане" нищо против, партия изпратена от българските избиратели. Но там имам доста въпроси, защото те говорят, за излизане от Европейския съюз, че ще напускаме международни организации, там е малко по-особен разговорът.
- На какви избиратели разчитате?
- Разчитаме на всички български граждани, които ги боли за България, които искат България, бъдеще за България и за децата си.
- Това не е ли профилът на един български офицер?
- Би могъл да бъде профилът на всеки един български патриот.
- Ходите ли в Шумен, във Враца, във Велико Търново, в Плевен, в Сливен, там къде бяха големите гарнизони навремето?
- Ходя из цялата държава.
- Има голяма маса от бивши офицери и запасняци.
- Там, където има възможност, се срещам с бившите офицери, които са според мен една доста здрава прослойка от обществото от гледна точка на морала, от гледна точка на възприятие и патриотизъм. Всъщност така ни е минал живота и продължаваме да бъдем такива.
- Това желание за справедливост и за възмездие... дали има по-кратък път към справедливост според хората под пагон и с чест? Как би трябва да бъде реформирана КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), например, защото корупцията минава по целия конспект, по който минахме дотук. Та всъщност разваля абсолютно всичко в това общество. Много често говорите за това, че един от големите проблеми на България е демографския проблем, и че искате да създадете икономическа среда, хората, българите, които са заминали в чужбина да се върнат. На много от тях не се връщат заради корупцията и заради невъзможността да развиват бизнес. А КПКОНПИ, този антикорупционния орган, е всъщност може би най-краткият път да се получи справедливост или подобряване на антикорупционната среда. Какво мислите вие по този въпрос?
- Казахте, че българското общество иска справедливост и възмездие, това са две различни неща. Проблемът е, че българското общество вече не иска справедливост, а иска възмездие. За българина справедливостта вече е синоним на възмездие.
- Това го чувате от срещите с хора или социолози ви го казват?
- Не, от срещите го чувам и това ми е начин на прочит на информацията, която стига до мен, което силно изкривява средата, в която живеем. Липсата на справедливост води до тази крайност в българските граждани, до феномена възмездие.
Дали КПКОНПИ е онзи държавен орган, който може да разсече гордия възел на корупцията в България? Вероятно е орган, който - ако функционира нормално и с добър коефициент на полезно действие - би могъл да бъде, но не и ключов. Защото корупцията е навсякъде. Корупцията ако щете и в най-малките разрешителни режими или административни услуги...
- Проблемът е голямата корупция.
- Съгласен съм.
- А тя е под опеката на органа КПКОНПИ.
- В партийната си програма сме предложили едно решение, което не е насочено към КПКОНПИ, а към данъчната система. То казва приблизително, че може да има една държава с две данъчни системи, каквато практика има в много европейски държави. Всички български граждани, фирми, малки, средни и големи, които инвестират, създават работни места, остават в сегашната система на данъчно облагане. За всички юридически субекти, които се занимават с обществени поръчки и работят с обществен ресурс, било то български или по европейски програми - прогресивно подоходно данъчно облагане.
- Имате ли някакъв опит в частния бизнес? Нещо собствено, дали сте опитвали, пробвали, притежавате?
- Не, жена ми има опит в частния бизнес. Аз съм работил след като напуснах армията през 2014 г. съм работил за две консултантски компании, които се занимаваха с международна дейност, осигуряване на залози и екуити контрол, най-общо казано.
- Защото когато човек говори за данъци, за промяна на данъчни системи, препоръчително е да е бил от другата страна.
-Съгласен съм, затова казвам, че за малките и средни предприятия това няма да важи. Всъщност промяната на този режим може да стане бавно, внимателно, при едни много строги правила. Не е просто така от днес за утре - и всички сме се събудили с нов режим на данъците.
- Как финансирате кампанията си?
- По закон, с дарение. Всичко е открито през сметката. И се вижда как е финансираме - като почти не финансираме. Колкото да са решили хората, че ще ни помогнат, толкова. Не е тайна, че най-евтината кампания правим ние.
- Какви са ви отношенията с президента?
- Нормални бивши бойни другари, така да се каже, колеги. Служили сме заедно, бях в неговия екип, работили сме, той ме назначи за премиер миналата година.
- Говорите ли си в момента?
- Разбира се, винаги когато имам необходимост от това.
- По какви въпроси?
- По въпроси, които не засягат държавното управление.
- А има ли отношение към, как да кажа към това, че направихте партия? Да ви подтикне да направите партия?
- Не, това е мое решение и партията е автономен субект. Така че всички спекулации, че това е партията на президента Радев, са насочени като говоренето за моето русофилство и обичането на Путин. Това обслужва нечии интереси.
- Той одобри ли това?
- Казах ви той няма отношение. Какво значи да одобрява, като няма отношение? Не предавам лични разговори с други хора. Защо трябва да коментираме кой какво си е казал?
- От целия ни разговор и от това, което наблюдаваме около вашата партия... Извинявайте, но у мен остава едно усещане, че вие като че ли само създавате една рамка, която избягвате да изпълните с конкретни обещания, с конкретни ангажименти и отношение към партньори, отворени сте към всички. Това не прилича ли на кутия с лего блокчета, от които всеки избирател сглобява каквото иска? Кутия легло ли е "Български възход"?
- Не в никакъв случай. Напротив, посланията са достатъчно точни и уплътнени. И в крайна сметка това, което наречете рамка и кутия с лего, е стремежът ми да не влизам в този тип негативна кампания, които някои други партии се опитват да правят.
За това не назовавам този, който е тръгнал да ме обявява, че съм путинист, за проруски политик и всичко останало. За мен като гражданин в предишни години всяка негативна кампания води до едно такова изкривяване, когато свършват думите и идват някакви внушения, че се случва нещо гнусно. Мисля, че българският народ достатъчно се е наситил и нагледал, няма нужда от нови гнусотии, няма нужда от размяна на остри реплики и фекалии, а по-скоро да се намерят идеите, които могат заедно да ни водят напред.
По този начин ще минем през кризите и ще тръгнем към някакъв път на развитие, реформиране на България, реформиране на Европейския съюз. Това е това, което аз предлагам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
