- Заради лошото управление на дълга всеки един от нас ще плати по 200 лева повече лихви
- Няма нужда от повишаване на данъците
- Съкращаването на капиталовите разходи е грешка
- Реалистичната дата за влизането ни в еврозоната е 01.01.2026 г.
- Заем от МВФ е най-лошият сценарий, казва Пламен Данаилов, водач на листите на ИТН в 24 МИР София и в Сливен в специално интервю за вестнк СТАНДАРТ
- Г-н Данаилов, финансовото министерство излезе с много тревожен доклад, според който състоянието на хазната е критично. Министър Росица Велкова изисква всички министерства да свият капиталовите си разходи с поне 10%. Какво се случва в държавата?
- Към 16 март 2023 г. докладът в пълния му вид не е представен пред всички нас, а само частично от ваши колеги журналисти. Толкова сериозни теми не трябва да бъдат така представяни, защото могат да създадат излишна паника.
Икономистите са като адвокатите, те представят различни сценарии за развитие, включително и възможно най-лошия. Добрите икономисти, както и добрите адвокати, освен различните възможности предлагат и действия, които да не доведат до негативни последствия. Това, което ни беше представено от МФ е възможно най-лошият сценарий за развитие на българската икономика, но той е и с много малка вероятност да се случи.
Според мен е грешка да бъдат съкращавани капиталовите разходи. Именно те водят до повишаване на икономическата активност, от там до повече приходи във фирмите, което води до по-високи заплати за хората. Това на свой ред се равнява на повече пари в хазната под формата на данъци и осигуровки.
Големият проблем на 2022 г. е неосъществените капиталови разходи от държавата. Всички ние искаме повече средства за култура, образование, здравеопазване. Модерни театри, училища, университети и болници, включително детски градини и детска болница.
- Изправена ли е България пред свръхдефицит и как това ще се отрази на хората?
- Възможностите на МФ, за да не изпаднем в свръхдефицит, са да съкрати разходи или да повиши приходите, или комбинация от двете.
Убеден съм, че няма нужда от повишаване на приходите, чрез увеличаване на данъци, а чрез реализиране на капиталовите разходи, но най - вече чрез създаване на добра среда за инвеститорите. Когато предприемачите са сигурни и държавата е стабилна, и местните, и преките чуждестранни инвестиции ще се увличат и ще доведат до по-високи заплати. Оттам - до повече приходи в държавата.
- Докладът на финансовото министерство казва, че може да се стигне до замразяване на доходите. Какви мерки трябва да бъдат взети, за да не се случи това?
- Увеличаването на доходите трябва да е приоритет на всеки един финансов министър. Няма как да задържим младите хора в България с ниски такива и с невъзможност да си закупят жилище, в което да отгледат децата си.
Разходите на държавата трябва да са насочени към справяне с демографската катастрофа, в която се намираме - инвестиции в здравеопазване и образование. Фокусът върху човешкия капитал е най-доброто решение, било то от страна на държавата или от страна на частния бизнес.
Повишаване на доходите може да стане чрез по-голяма свобода за бизнеса и по-малко държава в икономиката, запазване на политиката за ниски данъци за хората и бизнеса, но висока данъчна събираемост, желязна макроикономическа стабилност - силна валута, нисък публичен дълг, висок кредитен рейтинг и ниски и прозрачни публични разходи
- Наистина ли сме пред заем от МВФ и какви биха били последствията от това?
- Това отново е възможно най-лошият сценарий за развитие. В момента България няма нужда да прибягва до тази крайна мярка. Във фискалния резерв има над 16 млрд. лева, като предстои погасяване на 3 млрд. лева заеми.
Не е добре и не звучи добре към бъдещи кредитори на държавата твърдението, че можем да стигнем до заем от МВФ. При нов външен дълг само заради внесената несигурност и възприемането на България като непредсказуем партньор от международните кредитори, цената на нов дълг може да бъде по-висока.
Има едно златно правило: "Парите обичат тишината!"
Заради лошото управление на дълга през миналата 2022 година в момента всички ние - вие, вашите читатели, нашите деца ще платим всеки един от нас по 200 лева повече лихви. За да стане ясно - през април месец миналата година МФ отложи тегленето на 2.5 млрд. евро външен дълг, който беше изтеглен през септември с около 2% по - висока лихва или общо за периода на заема ще се платят 1 млрд. лева повече лихви.
- България няма редовен бюджет, държавата връзва двата края месец за месец с 1/12 от разчетите за 2022 г. Колко време може да издържат общините и бизнеса в това положение?
- Липсата на редовно приет бюджет затруднява работа на всички - на държавата, на общините, на съда и прокуратурата и от там на целия бизнес и на всички нас. От друга страна законът за държавния бюджет е основният инструмент на всяко правителство да заяви и покаже приоритети и как смята да развива страната. Без ясно мнозинство и ясна политическа воля, приемането на бюджет от народно събрание с плаващо мнозинство води до тежки популистки решения, които в рамките само на година - две водят до лоши последствия за всички нас.
В тази връзка трябва да има ясно мнозинство в следващото народно събрание, което в кратки срокове да приеме бюджет за 2023 г. и да покаже политиките, които ще следва за един пълен мандат от четири години.
- 48-ото НС не успя да приеме 4 закона за влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари. Новата прогнозна дата е 1 юли 2024 г. Смятате ли, че страната ще успее да се справи и колко фатално е закъснението ни?
- Със сигурност дата 01.07.2024 г. не е реалистична. Трябва ни стабилно финансово управление на държавата, включително управление на инфлацията. В момента България е в т.н. чакалня на еврозоната и в банковия съюз, т.е. ние до голяма степен носим всички негативи, а ползите ще дойдат едва когато влезнем. Като реалистичен сценарий виждам 01.01.2026 г.
- Първият транш по Плана за възстановяване и устойчивост от 1,2 млрд. евро постъпи, но така и не се знае публично тези средства къде и за какво отиват. Какъв е Вашият анализ за изпълнението на Плана?
- Планът за възстановяване и устойчивост съдържа две думи - първо възстановяване, което през 2023 г. звучи като много пропуснати ползи и второ устойчивост, което погледнато през инфлацията сме далеч да постигнем.
Парите бяха много необходими през 2021 г., но отново заради неизпълнени капиталови разходи много от проектите не стартираха, а бяха отложени за 2022 г., когато този тип разходи на държавата пак не бяха изпълнени и изпълнението на ПВУ отново бе отложено за 2023 г.
Едва през тази година започна реализирането на част от проектите. Бяха пуснати първите програми за бизнеса, като голяма част от мерките, по които ще се получават средства, още не са стартирали. Разбира се, парите от ПВУ ще имат положителен ефект върху българската икономика, но заради забавянето на инвестирането на тези средства ефектът ще е много по-малък от очакваното.
Заради вече много скъсеното време за реализация част от проектите най-вероятно няма да се случат и това ще доведе отново до пропуснати ползи. Държавната администрация и народните представители трябва да положат максимални усилия това да не се случи.
Част от средствата са предвидени за повишаване на енергийната ефективност на жилищните. Ние от ИТН предлагаме ясни политики и механизми за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради, в контекста на законово формулирана и практически приложима концепция за преодоляване на енергийната бедност чрез инструментите на енергийната ефективност, на повишаване на доходите на домакинствата и промяна към енергоефективно поведение. Условията за кандидатстване трябва да дават еднакъв достъп на еднофамилни и многофамилни жилищни сгради до проекти за енергийна ефективност и до енергия от ВИ, но при ясна диференциация и съобразно обективните критерии за енергийна бедност, включително предоставяне на ниско лихвени и/или безлихвени заеми.
- Ще успее ли страната ни да предоговори Плана, за да изпълни решението на парламента за удължаване живота на въглищните централи?
- Много е важно да се направи точен правен анализ на поетите ангажименти и доколко с оглед на други европейски документи, вкл. Repower EU, вкл. ситуацията с войната между Русия и Украйна, изпълнението на ангажиментите е твърдо и правно обвързващо България. Сроковете и възможностите за предоговаряне са много кратки, надявам се служебното правителство да е изпълнило решението на Народното събрание и да изготви доклад за постигнатото в посока удължаване живота на въглищните централи.
Удължаването също е свързано и с мерки, които могат да се вземат от самите централи, разбира се с подкрепата на правителството с цел намаляване или улавяне на емисиите и така изискванията да бъдат частично изпълнени.
Една от реформите предвидени в ПВУ е създаване на Национален фонд за декарбонизация. Изключително важно е да не се превърне в поредният фонд за финансиране на една или друга програма или схема за "приятели", а да има целенасочено финансиране на широка група бенефициенти - крайни потребители на енергия - с оглед максимално постигане на целите за декарбонизация на българската икономика.
- Справи ли се България с енергийната криза? Гарантирани ли са доставките на газ на достъпни цени?
- Благодарение на добрата работа на министерство на енергетиката, от което бях част и пряко отговарях за компенсациите, и дружествата в структурата на БЕХ, успяхме да запазим конкурентоспособността на българската икономика, като осигурихме достъпна цена на еленергията за всички предприятия. Допълнително всеки един от нас плаща възможно най-ниската цена за ел. енергия в целия ЕС.
По отношение на газа - ще се въздържа от коментар, защото има досъдебно производство, по което съм дал показания.
- Инфлацията, спекулата и обедняването в момента е проблем ╒ 1 за българите. Стана ясно, че веригите слагат над 100% надценка на храните. Като финансист кой според Вас е удачният механизъм за решаване на проблема - таван на цените, както иска БСП, таван на надценката, както предлага кабинетът или данък свръхпечалба, както препоръчват икономисти?
- Най-удачното решение на проблема с високата инфлация е повишаване на доходите на хората. То не трябва да става с административни мерки, защото само ще задълбочи проблема с високите цени. Държавата трябва да създава стимули за развитие на бизнеса. Както вече казах, инвестицията в човешки капитал трябва да е приоритет на всеки един управляващ, било то министър или предприемач.
По отношение на предложените мерки - нито таван на цените ще реши проблема, нито таван на надценките. Първото ще доведе до дефицит на стоки и ще направи малцина хора много по-богати. За пример ще дам сухия режим в САЩ. Тези мерки не са довели до нищо друго освен мафията да стане много по-богата. Ние това ли искаме?
Таван на надценките само ще смени търговските практики на големите вериги. Проблемът е, че освен надценки, от производителите се искат пари за промоции, пари за маркетинг и реклама, пари за транспортни разходи и разфасовки, пари за закъснение в доставките, пари за отваряне на нови магазини, пари за рождени дни на съответните вериги, пари за турнири и т.н.
- Какви мерки срещу обедняването предлага ИТН?
- Икономическият растеж е най-добрата социална политика, най-добрият начин да се решават всички проблеми в страната. Цялата ни икономическа политика е посветена на създаване на максимално добри условия за инвестиции, износ, включително развитие на културата и образованието (чуждестранните студенти са един добър пример за износ на услуги - замислете се колко пари се губят от това, че много млади българи учат в чужбина - това са такси, разходи за живот, а и не малка част остават завинаги извън границата), входящ туризъм и растеж.
Хората са най-голямото богатство на България. Модернизацията на образованието и науката е ключов фактор за развитието на нацията и за задържането на младите хора в страната. Основен фактор за добрия ръст е макроикономическата стабилност и фиксираният валутен курс на лева към еврото.
- Водач сте на листите на ИТН в 24 МИР в София и в Сливен. Каква е прогнозата Ви за следващия парламент? Ще съумеят ли партиите да направят правителство?
- "Има такъв народ" ще бъде част от 49-ото Народно събрание и народните ни представители ще направят всичко, което зависи от нас, за да бъде работещ парламентът, да има правителство и да се решават проблемите на хората.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
