Много хора започнаха да твърдят, че предизборната кампания е скучна, но аз не мисля така. Защото в тази кампания има голям залог за всички партии, като за някои тя е на живот или смърт. Ако кампанията изглежда скучна, то това е само отгоре на повърхността й. Отдолу тя е доста енергична и настървена по няколко причини. Първо, за по-малките формации е важно да се вкоренят, за БСП е важно да покажат дали има живот в тях, за ГЕРБ е важно, защото местното управление е именно ГЕРБ, за ДПС е важно, защото искат да разширяват влиянието си. Живеем във време, в което много фондове са развързали кесията, което прави местната власт привлекателна. Освен това има преференциално състезание, което също изисква влагането на доста енергия. Местната власт е привлекателна и по още няколко причини - общинските съвети дават една приятна анонимност, на много места на местната власт се гледа почти безкритично, защото мнозина смятат, че тя отговаря за външния вид на населеното място и качеството на тротоарите, а не толкова за инвестициите, бизнес климата и за качеството на живот. От където и да погледнем местната власт дава удобни позиции и всички се стремят към нея.
Тогава защо мнозина казват, че е вяла? Заради няколко неща. Първо, усещането за предизвестеност за това кой ще спечели. То може да се налага волю или неволю, но аз и тук не мога съвсем да се съглася. По-малките формации като Патриотите и Реформаторите имат капацитета да дадат на няколко знакови места битки на ГЕРБ, а и БСП не е изгубила перспективата за областни кметове. Това прави нещата по-интересни, отколкото ни се представят. Втората причина кампанията да изглежда вяла на национално ниво може би е София, защото и там има усещане за предопределеност. И понеже към столицата е насочен голяма част от медийния фокус, ние по навик го пренасяме към страната, което е погрешно. Третата причина е общото усещане за безалтернативност в страната и замирането на политическите драми. Преди време имаше протести и яркост, а сега няма нищо такова. Дори опозицията не е истинска опозиция. Дори БСП подкрепят ГЕРБ в ключови гласувания, а какво да кажем за ДПС. При липса на сблъсък на ярки алтернативи в обществото не може да се очаква кой знае колко сериозно усещане за кампания. Можем да очакваме още скандали и компроматни войни до края на кампанията. Защото местните избори стават все по-прагматични и дори грозновати, защото са много занаятчийски. При тях не важат толкова политическите различия, които остават на заден план.
Посланията, които се отправят към избирателите, са очакваните. ГЕРБ заложи на това, на което беше ясно, че ще заложи - че строят. Само се чудя след някоя и друга кампания какво ще правят. БСП пък казват, че ГЕРБ може да строят, но са важни хората - пак съвсем логично. Патриотичните формации залагат на бежанската криза и междуетническата обстановка. Обратното прави ДПС. Впрочем вижда се, че до този момент кампанията минава под знака на етническите отношения. Дали ще става дума за бежанци, за Самоков, за Райна Княгиня, казано с усмивка, в общи линии се чуват основно представителите на ДПС и ВМРО. От 2 седмици насам е така. РБ залага на прагматизацията и се опитват да покажат, че са политически ефективни, след като години наред точно това пространство бе обвинявано в политически наивитет. Виждате, че Радан Кънев се снима с кмета на Хасково, който олицетворява статуквото, а не реформа.
Единственото, което липсва на кампанията, е говоренето за референдума. Все пак ще имаме национален референдум - добър или лош, вече го имаме пък макар и в осакатен вариант и е хубаво да говорим за него, защото всеки един референдум е гражданско образование и обществото само би спечелило, ако говорим повече по тази тема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
