- В критична точка сме, трябва ни нова конституция
- Всички са срещу нас, защото влизаме в дълбочината на проблемите
- Гордея се, че спряхме много неща във вреда на хората
- Отцепниците от ИТН доказаха, че властта показва човека
- Полският модел на полупрезидентска република е идеален за България, казва Ива Митева от "Има такъв народ" специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Митева, "Има такъв народ" поиска референдум президентска или парламентарна република да бъде България. Защо поставяте този въпрос точно сега, какво го налага?
- Страната ни се намира в критична точка. Всички виждаме кризата, в която е изпаднала политическата ни класа. Има криза, както на политическия ни елит, така и на доверието. И това ясно личи от отношението на гражданите към изборите. Избирателната активност стремглаво пада надолу. На миналите парламентарни избори е най-ниската след 1903 г. На президентските избори беше 34% - най-ниската в историята на България. Тези знаци трябва да ни подскажат, че са нужни ясни решения и действия на политиците, за да спрем да се движим по повърхността и да погледнем същностния, дълбок проблем - накъде върви политическата ни система. Говорим за ефективна съдебна система, за разделение на властите, за отговорност. Няма как да ги постигнем с тази конституция. При една президентска република отговорностите на изпълнителната власт и на Народното събрание ще са ясно разделени. Ще се постигне контрол и баланс между властите, ефективно разделение на властите и ще се намали концентрацията на власт в ръцете на парламентарното мнозинство.
- Уточнихте, че по-скоро става въпрос за полупрезидентска република. Какво означава това?
- Формите са две - президентска и полупрезидентска република. Аз наистина смятам, че вторият вариант е по-добър. И то полупрезидентска република, във вида, в който е предложена в полската конституция. Тя е правена 8 години, приета е 1997 г. Нашият основен закон е изработен само за една година. И най-интересното е, че всичко това, което днес виждаме прието в полската конституция, е било предлагано от нашите велики депутати през 1991 г. Знаете какви големи имена сме имали във ВНС. Много е тъжно, че към днешна дата нямаме такива личности в парламента и в политиката.
- Какво предлага полската конституция?
- Ясно разграничена власт между Сейма и правителството. Министър-председателят се предлага от президента. Но след това премиерът е свободен да определи своя правителствен екип независимо от държавния глава. Този Министерски съвет се назначава от президента. Но има 14-дневен срок, в който министър-председателят трябва да представи пред Сейма програма за дейността на Министерския съвет с предложение за гласуване на доверие. Когато парламентът го даде, Министерският съвет започва да работи. Президентът не може да отзовава премиера и Министерския съвет.
- Как е уреден въпросът със законодателната инициатива в Полша?
- Право на законодателна инициатива наред с народните представители и Министерския съвет има и президентът. Но право на законодателна инициатива имат и гражданите - това, за което говорим толкова отдавна и ние в България, но нямаме смелостта да го направим.
- Как се внася вот на недоверие?
- Може да се иска както на целия Министерски съвет, така и на отделен министър. Това също е било предлагано у нас във ВНС, но не е било подкрепено.
И тук има една много важна особеност в полската конституция - когато се иска вот на недоверие към него задължително трябва да има предложение за следващ министър-председател. Това е правилният подход, защото по този начин даваш и алтернативата.
- С какво друго полският модел е по-добър?
- Техният съдебен съвет се състои от 25 членове, като само шестима се избират от Сейма, а 15 - от съдебната система. Това, за което говорим много и в България. Но, забележете, у нас, отново през 1991 г., е било предложено точно това - 15 от членовете на ВСС да се избират от съдебната система, а 7 от Народното събрание, като в съвета влизат и тримата големи - главният прокурор и председателите на ВАС и ВКС. Още тогава е отчетено, че 11 членове, избрани от Народното събрание, не е правилно, справедливо и рационално решение. Както и, че идеята за силна прокуратура противоречи на принципа за разделението на властите. Ако тогава моделът е бил приет, днес щяхме да имаме наистина независима съдебна система. А сега като че ли се връщаме в началото. За жалост, това означава, че вече 30 години се лутаме.
Знаете ли, още във ВНС народните представители са казали, че принципът на разделение на властите у нас не е доведен докрай. От една страна заради начина на формиране на правителството, а от друга страна заради уредбата на съдебната власт. Като че ли са предугаждали какво ще се случи, защото са заявявали, че разделението на властите само е прокламирано в чл. 8 на Конституцията, но на практика не е гарантирано и осъществено. Смятано е, че без ясен механизъм за разделение на властите всичко е като пеене в черква - никой не го слуша и не го изпълнява. Цялостният механизъм трябва да определи как се делят властите, как са независими, как се контролират.
- Започнахте ли вече събирането на подписи за референдума?
- Това е процес, който много внимателно трябва да се извърви. Първо трябва да седнем и да проведем отговорен и задълбочен дебат. След това много ясно и точно да си формулираме въпросите, за да не бъде обявено решението на НС за противоконституционно. Много е важно гражданите да не бъдат излъгани в своите очаквания - да гласуват и тяхната воля да не бъде зачетена. Трябва да се започне много да се говори по темата, да се търси консенсус. Затова ние поставяме темата достатъчно рано. Много са красиви думите за борба с корупцията, за ефективна съдебна система, но виждате колко трудно реализуеми са. Седем месеца нищо не се постави на масата. Само един антикорупционен закон, изключително слаб и на ръба на конституцията. И нито един закон за реформиране на съдебната система като изключим закриването на специализираните съд и прокуратура. Създадохме конституционна комисия в НС, но за съжаление тя не се свика нито веднъж. Това време беше пропиляно. Омръзна ми от повърхностно говорене, фалшив ентусиазъм и голи обещания.
- Първите реакции на партиите бяха отрицателни, което потвърди думите на Слави Трифонов, че сякаш "Има такъв народ" са сами срещу всички. Защо ИТН се чувства така, защо идеите ви не се възприемат?
- Защото се мъчим да влезем в дълбочината на проблемите. Ако всичко беше прекрасно, хората щяха да излязат и да гласуват. Фактът, че избирателната активност е толкова ниска, показва отношението на хората към системата, към демокрацията, към политическия елит. Липсват истинските водачи, личностите. На преден план излезе професионалният политик, а не професионализмът. Дипломата е за кураж, самочувствие, но не значи нищо без опит зад гърба - казано преди повече от 100 години, но вярно и днес. За съжаление не успяхме да съчетаем младостта и получените знания с опита и зрелостта. Темите които поставяме са наистина много сериозни. Мажоритарният вот също няма как да се възприеме от политическата ни класа. Личностният избор сигурно ще удари малките партии. А да не забравяме, че партиите винаги се водят от личния си интерес. Ние за пореден път казахме и показахме, че не сме във властта, за да я консумираме, да се обогатяване, да се задържим в нея на всяка цена. Искаме наистина да направим нещо, с което да помогнем страната ни да стане прекрасна като други държави.
- Получихте упреци, че искате референдума в услуга на Румен Радев и че го правите едва ли не съвместно. Съгласувана ли е идеята с президента?
- Не. Не виждам какъв би бил неговият интерес. Това ще бъде дълъг процес, а неговият мандат вече тече. Той няма право на още един. По-скоро като човек, който вече състави няколко служебни правителства, може да каже своето мнение.
- Какви са минусите от участието на ИТН във властта?
- В това управление от 7 месеца ние бяхме непрекъснато блокирани. Това, което видях аз отблизо е управление, което с нищо не се различаваше от предишните. Когато човек влезе във властта като че ли се опиянява и се самозабравя. Чувах думите: "Какво толкова, когато имаме мнозинство, можем да си правим каквото поискаме.". Ако искаме промяна не можем да продължаваме да си правим каквото поискаме във властта и да имаме този начин на мислене.
- А плюсовете какви са?
- Направихме много неща. Доволна съм, че спряхме промени, които нямаше да се отразят добре на българските граждани. Какво свършихме? Парите за музеите - ако не беше ИТН, тези 12 млн. нямаше да бъдат гласувани и нямаше да стигнат до хората. Те бяха спрени от финансовия министър Асен Василев. Второ - парите за висшето образование. Отново, ако не бяхме ние, тези пари нямаше да стигнат до висшите училища. Трето - Младежкият театър. Ако не се бяхме намесили, той щеше да загуби помещенията си и благодарение на това, че министърът на регионалното развитие беше от ИТН, областният управител също, благодарение на моята намеса и на това, че комисията по култура бе при нас, ние успяхме да спасим и Младежкия театър. Поведохме битка за промяна в закона за закрила и развитие на културата, за парите в културата. Тези 1,4 милиона лева, които бяха тихомълком взети, бяха върнати след наша остра реакция. Законът за колекторите също бе тема, която се правеше с популизъм. Бяха изпуснати банките, договорите за потребителските кредити липсваха. Когато ние внесохме поправките между първо и второ гласуване, изведнъж спря да се говори за този закон. Защо? Много неща направихме. Програма "Стамболов", която беше предвидена да мине на Министерски съвет и за която трябваше законова поправка, също противоречеше на конституцията - за да могат 10 деца да учат в чужди университети, например в Харвард. Защо не се финансират българските частни висши училища? Защо ще даваме толкова много пари само за 10 деца в чужбина? Гордея се, че спряхме реформата в образованието, защото тя бе абсолютно самоволна, без да се чуе гласът на висшите училища, на научната общност.
- Как приехте напускането на вашите колеги от ИТН и преминаването им къ м "Продължаваме промяната"?
- До последно не вярвах, че това ще се случи. Бях изумена. За съжаление, това което откривам във вече конкретните лица е, че това са все хора, които просто са искали да бъдат министри. Тъжно е. Това означава, че е вярна максимата, че властта показва човека.
- Радостин Василев обяви своя партия. Конкуренция ли е на ИТН?
- Не следя Радостин Василев. Мога да му пожелая само успех.
- Кои са основните приоритети на ИТН за следващия парламент?
- Безспорно въвеждането на мажоритарния вот. Чувам обвинения, че не сме го внесли досега. Многократно обяснихме, че на 3 октомври ще бъдат обявени окончателните резултати от преброяването и ще започне точното прекрояване на едномандатните изборни райони. Иначе законът е готов, но изборната география е изключително важна при мажоритарната система. Активно ще работим по референдума. Наш приоритет ще бъде спирането на обедняването на гражданите. В България в момента инфлацията е 2,4% по-висока от средноевропейската. У нас е най-висок ръстът на храните, следван от горивата и медикаментите. Имаме изключително слаби здравна и социална система и трябва да се работи много по тях. Не е достатъчно само механичното увеличаване на пенсиите. Нужно е справедливо преизчисляване на пенсиите на всички пенсионери. Много внимателно трябва да се преразгледат заплатите, тъй като инфлацията вече е галопираща. А също така и трудовият стаж в администрацията, който беше отнет с реформата през 2012 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
