До средата на ХХ век България е държава с аграрна икономика, без значими индустриални предприятия. До този момент у нас огромната маса от населението живее в селата. През 50-те години управляващата БКП взема решение за електрификация на всички населени места и индустриализация на икономиката ни. Започва проектирането и изграждането на произвеждащи предприятия за еленергия и междинни подстанции и трасета, които да я отвеждат до съответния потребител. През следващите десетилетия са изградени основните ни електропроизвеждащи предприятия, електропреносна мрежа и подстанции - ТЕЦ-ове и множество ВЕЦ, както и локални мощности в близост до потребителя, използвайки природните дадености на страната ни. Пример за това е Долината на химията в Девня, където са съсредоточени множество предприятия в областта на тежката химия, които се нуждаят от огромни количества електроенергия за създаване на продукцията си. Поради това са изградени ТЕЦ “Девня” и ТЕЦ “Варна”.
Постепенно електропроизводството от спомагателен за другите индустриални производства сектор се превръща в самостоятелен, и то значим отрасъл на икономиката. През 70-те години е изградена и АЕЦ “Козлодуй” - далновидно решение, което превръща България в основен електроенергиен играч и фактор на Балканите.
След политическите промени в края на 80-те години у нас започва процес на сриване, ограбване и прокарване на решения в ущърб на българската икономика, но в полза на чужди интереси, заличаване на цели отрасли на икономиката на България. Този процес не подминава и електропроизводствения ни отрасъл. Около него бързо се създава прослойка, известна като “eнергийна мафия”. Създават се структури като БЕХ, ЕСО и КЕВР, които освен за прокарване на определени интереси, се използват за назначаване на “наши хора” на цинично високи заплати. Тъй като в този отрасъл се генерират огромни парични средства, той по естествена причина се превръща в притегателен начин за забогатяване както за новата ни политическа върхушка, така и за организираната престъпност. Чрез използване на различни схеми на облагодетелстване в процеса се включват знакови лица от целия ни политически спектър.
През годините особено активни в присвояване на средства от отрасъла, създаване на корупционни схеми и мафиотизирането му са ДПС и ГЕРБ, често работейки съвместно, вероятно поради най-дългото си присъствие (скрито и явно) във властта. Фрапиращи примери са изплащането на милионен хонорар на Ахмед Доган като консултант при изграждане на хидросъоръжението “Цанков камък”, както и придобиването му на ТЕЦ “Варна”. Същият е проектиран да работи с въглища от Донбас. В годините преди придобиването му от Доган основен доставчик на въглища е фирмата на Александър Усачев - украински гражданин, установил се трайно в България и живеещ по това време в гр. Варна. Изпълнителен директор по това време е инж. Минчо Минчев. Двамата, с активното съдействие и участие на високопоставени представители на ГЕРБ, създават и установяват множество схеми за източване на средства, като фиктивен внос на въглища и заплащането им на завишена стойност. Самият ТЕЦ е от т.нар. стратегически обекти от значение за националната сигурност. Същият е част от мощностите, осигуряващи “студен резерв”, т.е. в случай на авария или недостиг на електричество да подава нужното количество в електропреносната мрежа. Като част от “студения резерв” ТЕЦ-ът регулярно получава значителни суми от държавата за това, че поддържа мощностите си в резерв. Истината е, че известно време преди да бъде приватизиран и категорично за времето след приватизирането му от Доган, тези мощности вече не съществуват. Това не пречи ТЕЦ-ът да получава милиони за поддържане на “студен резерв”.
В резултат на т.нар. “Зелена сделка” и благодарение на престъпните управленски решения на ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ, в ущърб на интересите на българските граждани, България поема ангажимент да затвори ТЕЦ-овете си. Вследствие на това страната ни ще претърпи огромни загуби в ущърб на населението. ЕС предоставя средства за компенсации, които в никакъв случай не могат да покрият нито загубите ни, нито пропуснатите ползи - тези средства обаче са доста привлекателни за определени лица. Чрез поредица от действия, вкл. законодателни, тези средства по т.нар. План за възстановяване и устойчивост - ПВУ и други, престъпни за българския държавен интерес документи, се насочват към определени кръгове от близки до властта хора за изграждане на ВЕИ. Страната ни се завладява от частни ВЕИ проекти - вятърни и соларни централи, собственост на неколцина родни олигарси и техните подставени лица. Заради тези ВЕИ проекти се планира затварянето на електроцентралите и мините в Маришкия басейн, с цел да се освободи капацитет за пренос на енергията от частните ВЕИ централи, форсира се продажбата на двата ни платени ядрени реактора на площадката на АЕЦ “Белене”, която може да се довърши в кратки срокове и да осигури енергийна независимост на държавата за следващите 50 - 100 години, осигурявайки евтина базова енергия без въглеродни емисии, независеща от непостоянните слънце и вятър. Тези частни ВЕИ проекти съсипват земеделието, вредни са за здравето на човека, почвата, животинския свят и природата; водят до суша и загуба на поминък за местното население. Те служат на частния интерес в ущърб на държавния.
Без решителен отпор очакваната съдба на родната енергетика е бърза и болезнена смърт, а за народа ни - енергийно робство, обедняване, емиграция, загуба на територия чрез обезлюдяване - логичен край на държавността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
