- Радев и Йотова доказаха, че няма сфера от обществения и политическия живот, която да не е сред приоритетите в работата им, казва директорката на СУ "Васил Левски" в Карлово Мариана Манчева, член на Инициативния комитет, издигнал Румен Радев и Илияна Йотова за втори президентски мандат
- Г-жо Манчева, каква е ролята на съвременните будители в динамичните времена, в които живеем?
- Да, динамично е времето ни. То си има своята философия, но ние, хората, сме тези, които придаваме драматизма на изпитанията му и тържеството на духа му. Живеем сред много неизвестни и с много напрежение. И макар че според Конфуций да живееш в интересни времена е проклятие, съвременните будители са тук и сега, не за да отменят проклятието, а за да открият в предизвикателствата възможностите за обединението ни, пътищата за добруването на народа, за запазване на националната ни идентичност в условията на съвременното глобализиращо се общество, за съхраняване на историческата памет и българското самосъзнание. Силата на българския дух е тази, която изправя народа ни и го извежда от най-тъмните дълбини на безвремието. И винаги е имало будни българи – книжовници, просветители, революционери, които са откривали път в безпътието, по който са повеждали жадуващите знание, свобода и прогрес сънародници, за да възкръсне народа ни от пепелищата. Затова го има Деня на народните будители. Той не е само в поднесеното цвете пред паметник или паметна плоча. Този ден бие тревога..., защото не трябва да забравяме. Будните да продължават да будят! Има кого.
- Има ли съвременни будители, които да възпитават в младото поколение истински духовни ценности?
- Ако през Възраждането будителите са книжовници, учители и революционери, днес будители има сред всички съсловия и общности.
Изграждането на духовни ценности, започва от семейството. Родителите са тези, които показват на децата си кое е добро и кое – не, кое е морално и кое – неприемливо за обществото. От тях децата получават първите уроци по човечност, родолюбие, дълг, а понякога пак от тях децата приемат безразличието и нихилизма. В семейството трябва да научат, че демокрацията не означава само лична свобода на всяка цена. За съжаление, напоследък, забързани в ежедневието и загрижени за осигуряване на материалното, част от родителите пропускат тези важни уроци или дават други сигнали на децата си.
Безспорно учителите са тези, на които обществото възлага най-големите си очаквания за възпитаване на младите хора и в миналото, и днес. И възрожденските даскали, и съвременните учители имат една основна цел: да изградят читави хора, личности, които да бъдат полезни не само за себе си, но и за обществото, които да мислят не само за материалното, но и за онова, невидимото, което ни извисява над дребнавото злободневие и ни прави Човеци. Разликата е, че думата на възрожденския даскал се слуша от малки и големи, че той е уважаван и почитан и в повечето случаи е единствен източник на знания. Днес всеки разбира от образование и често прехвърля отговорността за личните си неуспехи на учителите. Съвременните учители са само част от океана от информация, който залива децата ни и понякога трябва да се борят с псевдознания, неистини, фалшиви герои, „ценности”, различни от духовните, да запълват дефицити, да коригират поведенчески модели, да формират характери и, разбира се, да дават знания и да изграждат умения и компетентности, нужни на младите хора за успешната им реализация в съвременния свят. Вярно е, че има и случайно попаднали в професията, но болшинството от учителите носят в себе се просветителския огън и наистина са съвременни будители, въпреки предизвикателствата или може би точно заради тях.
Убедена съм, че всеки, който носи духа на България, в която той вярва, в която открива своя род и своя дом, своето минало и настояще, България, в която гради своето бъдеще, е будител. Да, такъв е съвременният будител. И не е нужен социален или политически, професионален или етнически маркер. Защото, когато с действията си бие камбаната на националната свяст, ти вече си БУДИТЕЛ!
- До колко днешните младежи са запазили у себе си такива ценности?
- Днес младите хора живеят в условия, които са коренно различни от живота преди 20-30, да не говорим за 50 и повече години. Естествено условията на живот водят до пренареждане на приоритетите в ценностната система на човека. Националните ценности отстъпват място на общочовешките и в това няма нищо лошо. Важното е материалните ценности да не задушат духовното начало у младите хора. Макар че много се говори за бездуховността на младото поколение, не мисля, че това е вярно. Напротив, много често децата ни дават уроци по човечност, добротворство и съпричастност. Те са много чувствителни към ограничаването на свободата, неискреността и задкулисието. Е, ако ги попитате дали биха жертвали живота си за родината, едва ли ще получите положителен отговор, но и колко от по-възрастните биха го дали. И не защото не обичат България, а може би, защото животът е по-високо в йерархията на ценностната им система, особено в условията на пандемия. Нашите деца са граждани на Европа и на света. Това, което ние, възрастните, трябва да възпитаме у тях, е никога да не забравят българския си корен, „Историята” на Паисий, заветите на Левски. И тогава ще бъдат достойни българи в глобалното общество на света.
- Каква роля играе образованието в изграждането на личността?
- За българина образованието винаги е било ценност, давал е мило и драго, за да изучи децата си – през Възраждането, за да бъдат просветени, в по-новата ни история, за да си намерят добра работа. Имаше кратък период в недалечното минало, когато образованието отстъпи пред стремежа за „бързи пари” и материално благополучие, за съжаление, при немалка част от сънародниците ни. Днес образованието постепенно възвръща приоритетната си позиция, защото е неизбежно свързано с професионалната реализация, с хоризонтите, които открива за израстване в професионалната йерархия, с мобилността на младите хора. Чрез образованието младите хора добиват знания, умения и комптентности, които са нужни за реализацията в ХХI век. За да бъдат личности, младите хора трябва да имат познания и компетентности, които да ги правят конкурентоспособни във всяка ситуация. А те се добиват чрез учене. Не може да си личност без да си образован.
- Мнението Ви за онлайн обучението – за или против? Последствията за учениците.
На всекиго е известно, че за да има учебен процес, са нужни три неща: училище, ученици и учители. Самото присъствие на ученика в училището и пряката човешка комуникация са условия за отговорност, за отношение, за желание. Отсъствието само на един от компонентите нарушава осезателно качеството на процеса. Днес сме в такава ситуация.
Убедена съм, че няма учител, който да предпочита обучението от разстояние в електронна среда със средствата на ИКТ пред присъственото. Нищо не може да замени прекия контакт на учителя с учениците, живото слово, въздействието чрез емоцията, жеста, поведението, обратната връзка ученик-учител, възможността за своевременно откриване и компенсиране на дефицитите в знанията и компетентностите на учениците, за работа в екип, за прилагане на различни методи за оценяване. Не отричам онлайн обучението – то е вариант при определени условия да не се прекъсва образователният процес, но този вид обучение може да е ефективно при възрастни хора, защото при него е необходима голяма степен на мотивация и самодисциплина. Известно е, че при съвременните ученици мотивацията не е от най-високите и учителите прилагат различни методи за задържане на вниманието на учениците и за привличане на интереса им към преподаваното учебно съдържание. Използването на средствата на ИКТ е част от този процес – за обогатяване на учебното съдържание с различни електронни ресурси, вкл. и чрез добавена реалност, но то е само помощно средство, а когато стане основно – резултатите не са такива, каквито бихме искали. Особено за малките ученици – как да ограмотиш едно дете през екрана на монитора, как да го научиш да изписва буквите, да подрежда задачите. Това е непосилна задача, ако родителите не се включат в процеса на обучение от разстояние. Но в нередки случаи това не може да се случи, поради факта, че родителите или трябва да работят, или пък нямат необходимите умения за работа с електронните устройства. А как се преподава изобразително изкуство и физическо възпитание и спорт само в електронна среда? Според мен онлайн обучението има поддържаща, но не и надграждаща функция за по-голямата част от учениците. Колкото и добри резултати да отчитаме от национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити, качеството на образованието при обучение от разстояние е по-ниско. Затова всички се надяваме обществото да достигне до консенсус, който да осигури връщането на всички ученици в класните стаи и провеждане на нормален образователно-възпитателен процес.
- Вие сте част от Инициативния комитет на президента Радев, защо го подкрепяте?
- Преди 5 години за първи път чух името на ген. Румен Радев като кандидат за президент. Предположих, че една необременена политически личност, ще има друг поглед към случващото се в страната, че един офицер, подчинил живота си до този момент на ред и дисциплина, ще пожелае да установи такива, не само в дома си, но и в държавата, доколкото правомощията му позволяват, че един човек, живял и обучавал се и извън България, ще може да отсее кое е добро и кое не толкова за народа ни и ще бъде ангажиран с европейското бъдеще на страната ни. И гласувах с надежда. Сега, след 5 години не съжалявам, както и голяма част от обикновените българи, за дадения кредит на доверие. И вече убедено и осъзнато заставам зад кандидатурата за втори мандат на Румен Радев и Илияна Йотова. Защото те доказаха, че няма сфера от обществения и политическия живот, която да не е сред приоритетите в работата им, че няма големи и малки проблеми, че няма големи и малки хора. Голямата политика в дейността на президента Радев и вицепрезидента Йотова вървеше редом с грижата за хората – развитието на социалната политика, образованието и реализацията на младите хора, усилията за подпомагане на българското село, за развитие на читалищата като средища за съхраняване на народните традиции и обичаи и пр.
Президентът Радев имаше волята да се опълчи не само на политически централи, но и на президенти на държави, които са фактори в международните отношения.
В условията на продължителна политическа криза, на остро противопоставяне не на политики, а на политически субекти, водещи до все повече нарастващо недоверие у народа към институциите, когато укрепването на държавността е основен приоритет, съм убедена, че имаме нужда от силна личност, като ген. Радев, която не се колебае да застане смело на страната на народа, да работи прозрачно и отговорно за обединението на българските граждани, за отстояването на националните ценности и идеали, за справянето с корупционните схеми, за достойното място на България в Европа и на световната политическа сцена. Предвид досегашната им дейност, съм сигурна, че Румен Радев и Илияна Йотова като Президент и Вицепрезидент няма да бъдат безгласни представителни фигури, а ще бъдат активни двигатели, според правомощията си, на обществено-политическия живот у нас и фактор в международната политика. България има нужда от стойностни, компетентни и отговорни лидери като тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
