- Приемствеността и експертизата са много важни за управлението
- Преходът ни даде житейски уроци, да не повтаряме грешките
- Подкрепям политическите действия, които извеждат на първо място образованието
- Общините могат да мислят за децентрализация при БВП от 150 млрд. лева
- Нямаме време да се делим на леви и на десни, казва доц. Георги Николов, кандидат на ГЕРБ-СДС от 25 МИР София в интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Николов, като кандидат за депутат как гледате на червените линии в политиката и в обществото?
- В последните години се постигна много. Преходът ни даде житейски уроци, от които можем да се поучим и да не повтаряме направените грешки. България е територия на кръстопът, наситена с множество интереси и влияния. Преди три месеца Гюнтер Ферхойген, един от главните преговарящи с България по членството ни в ЕС, заяви: недейте да държите еврочленките от Източна Европа в изолация, защото от това се възползват големите геополитически сили. Това се случва в момента и в България, и в българската политика. Ние, като член на ЕС, независимо от всякакви други влияния, трябва да поддържаме европейските ценности и европейските политики. Демокрацията е основана на доверието на гражданите към държавата, към държавните политики, към споделяне на общото мнение. Подкрепям политическите действия, които извеждат на първо място образованието с фиксирани стойности в бюджета. Иначе остават едни празни намерения, които са пожелателни. Ние сме една шепа народ. Нямаме време да се делим на леви и на десни. Добре би било да се стремим към преодоляване на разделението и отговаряне на нагласите и очакванията на хората.
- Научната Ви работа като университетски преподавател е насочена към регионалното развитие. Какво е новото там?
- В практическата си работа през последните години ние с колегите в катедрата прилагаме възприетия модел от Европейската комисия наречен Quadruple helix. Това е четворна спирала, която обхваща взаимодействието между академия, администрация, бизнес, неправителствени организации и журналисти. При направата на стратегически документи, главно за общините, виждам колко е важна тази всеобхватност и колко добре работи взаимодействието между тези четири елемента. Много по-лесно се получава готовият продукт при обществено обсъждане като са защитени всички интереси. Академията дава научната и теоретична постановка, администрацията дава практически опит на централната и местната власт, бизнесът предлага иновативни и работещи решения, а гражданските организации осъществяват мониторинг и контрол при формирането и изпълнението на политики.
- Успяваме ли у нас да постигнем това Quadruple helix взаимодействие?
- През годините на Прехода се губи междинното ниво на регионално управление. В недалечното минало, при управлението на ОДС с премиер г-н Иван Костов, коалицията печели места в парламента, но няма представители на местната власт. Тогава се предприема стъпката областните управители да се назначават от Министерски съвет, за да осъществяват контрол от страна на изпълнителната власт. Тази практика работи и до днес, но тя е порочна, защото се къса връзката с гражданите и тяхното пряко участие при вземането на решения от местен характер. Това е средното регионално ниво, което е жизненоважно за развитието на регионите. По този начин или в края на мандата, или при политическа промяна, се сменят областните управители. Това неминуемо води до дефицит на областните стратегии. Често новият областен управител не знае какви са били идеите на стария, няма приемственост. В крайна сметка се оказва, че областният управител е просто държавен нотариус и нищо повече. Нашето становище е, че областните управители трябва да се избират като кметовете и общинските съветници, за да могат гражданите да имат пряко участие в развитието на регионите. Техните идеи, техният потенциал, зарядът на местната общност следва да показва конкурентните предимства на региона. Това в крайна сметка е нещото, което ще ни тласка напред в развитието. Общините са пряката връзката на хората с изпълнителната власт. През целия си живот може и да не видим президента или премиера, за когото сме гласували, може никога да не видим и народните си представители. Но съществуването ни от началото до края е свързано с общините. В общините има натрупана една етична задлъжнялост към гражданите, която следва да се стремим да преодолеем.
- Възможна ли е у нас децентрализацията на властта?
- Има няколко призми, през които можем да пречупим децентрализацията като термин. Често тя се бърка с деконцентрацията и делокализацията. Когато се говори за децентрализация, най-често се имат предвид фискална такава. Тази тема е много чувствителна за общините. О
бществото отдавна е узряло по темата, че общините трябва да разполагат със собствени средства. В периода 2007-2008 година се въведе единна сметка в бюджета, в която всички превеждаме държавните такси и те после се преразпределят. Идеята на децентрализацията е, част от ресурса на общините да остава в тях, за да могат да се развиват, да инвестират, да подобряват жизнената среда, така че хората да не искат да я напускат. Никой не може да ограничи хората да избират по-добър живот, по-добра работа, по-висока заплата. Ние се сърдим и казваме - имаме демографски проблеми, обезлюдяваме. Така е, но кой може да ограничи правото да искаме по-добър живот? Никой. Ролята на местните власти и на държавата е да създават такива условия, които да задържат хората на територията. Ние работим по една матрица за регионален анализ. Тя показва, че едно населено място може да започне да обезлюдява заради липса на съвсем елементарни неща като училище, детска градина, автосервиз, аптека, здравен пункт, магазин. Когато се постараем в едно малко населено място тези неща да не липсват, когато кметът се постарае да създаде условията, които биха привлекли младите и там да не им липсва нищо от големия град, много лесно и естествено могат да се преодолеят тези проблеми.
- И защо все още нямаме фискална децентрализация?
- Общините биха могли да заделят 2,5% или 3% в бюджетите си, но едва когато ние като държава сме готови и достигнем едни минимални нива на брутен вътрешен продукт, които гонехме. Преди коронакризата, в която изпаднахме - социално-икономическа, здравна, във всичките аспекти, българската икономика беше с нива около 120 млрд. лева БВП. Реалните очаквания бяха до края на 2020 година да стане 150 млрд. лева. Когато тези стойности станат факт, общините съвсем спокойно могат да говорят, да мислят и да имат претенции за заделени суми. Не че сега никой не иска да им ги даде, но все още нямаме икономическата възможност да го направим. По отношение на делокализацията, за която се говореше при последните няколко правителства, имаше идеи министерствата да бъдат делокализирани извън столицата. Това обаче се оказа скъпо начинание, а инфраструктурата не позволяваше да се осъществи. Сега сме изправени пред нови предизвикателства. Цифровизация на икономика, на обществото, на управление, всичко това в контекста на новата индустриална революция 4.0 ни дава възможност за нов тип регионална свързаност - дигитална свързаност. Налага се обаче да изградим необходимата ни широколентова инфраструктура, която да обезпечава съществуването на големи звена на отдалечени места. Най-големият късметлия в тази ситуация е най-малката община у нас - Трекляно, тъй като широколентовият оптичен кабел минава на 5 км от нея. Това й дава потенциал да се развие като едно "умно" населено място. Тези новости могат да стават по улеснен начин без да се чака дълги години за създаване на специализирана и техническа инфраструктура. Посредством дигитализацията можем да се превърнем в научен хъб, който да споделя знанието, което сме натрупали със съседните на нас държави. Имаме какво да дадем като знание и на Сърбия, и на Северна Македония, и на Албания, и на Черна гора. Готовите модели, които са успешни в България и са се утвърдили като такива, можем да предложим на колегите ни.
- Какво още не ни достига, за да имаме електронно управление?
- Тук въпросът опира до регионалната специализация. Добре е да се приоритизира, не да се правят неща на парче без свързаност. Нека стъпка по стъпка вървим към дигиталното управление и тази нова свързаност. Дигиталното управление безспорно е една от най-важните теми в обществото ни, защото е близка до всеки един от нас. Необходимо е обаче доверие от страна на обществото да споделя данни и различна информация с държавата и всеки един човек да се чувства защитен. Нека не се лъжем, няма да станем дигитални с LED осветленията или флагманските смартфони с мобилните приложения. Ще бъдем наистина дигитални, едва когато преодолеем взаимодействието с хартията. Когато има доверие на обществото към държавата, ще можем да изграждаме постепенно функционалността, която можем да взимаме от добрите практики на държави с богат опит. Но трябва и ние да си свършим работата. В момента около 2,5 млрд. лева циркулират в дигиталното управление, но дигиталните решения се променят много динамично. Само за няколко години цифровата технология се е променила три пъти: от 3G на 4G, на 5G, а вече говорим и за 6G и 7G. В началото сме, но имаме вече доста добри практики и опит по отношение на 5G. Конкретно, ако в София нямаше 5G, нямаше да могат да функционират много успешни проекти като електрическите тротинетки. По същия начин, дигиталното управление може да създава добавена стойност като генерира местни и локални данни, нещо което е изключително ценно и за бизнеса, и за хората.
- Как ще стане това на местно ниво?
- Всяка община би било добре да изградим структура, която да се занимава с измерване на качеството на живота на хората. Това е ключово, защото дава обратна връзка на местната администрация за това какво трябва да се направи, за да се чувстват добре хората на тази територия. Освен това, следва да насочим усилия към структури, които да се занимават с регионално планиране. В момента това е дефицит, но е необходимост, за да има цел, която да преследваме. Политическите партии много често злоупотребяват с предизборните си обещания без да се съобразяват с националните стратегически документи. Оттам се губи политическата етика, губи се приемствеността. Експерти, натрупали богата практика, се налага да бъдат заменяни от нови с идването на следващата политическа сила, която хората са определили с превес. Но приемствеността и експертизата са много важни, защото експерт не се става за година, две или три.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
