Проевропейски партии печелят изборите за Европарламента в редица страни, сред които са Германия, Австрия, Холандия, Малта. Евроскептиците обаче надделяха във Франция, Италия и Великобритания. Изненадите са при "зелените", които дърпат повече гласове. Европейската народна партия /ЕНП/ ще има най-много евродепутати в бъдещия парламент на ЕС.
На второ място е партията на евросоциалистите. Големите изненади са АЛДЕ, която печели третото място, и "Зелените", които се нареждат на чертвърто. Тези резултати ще променят ландшафта на европейската политика. Макар че партиите, ангажирани с укрепване на ЕС, запазиха над две трети от местата, крайнодесни и националисти постигнаха сериозни победи. В продължение на четири десетилетия ЕП беше свидетел на "голяма коалиция" на дясно- и лявоцентристките партии, тъй като те контролираха над половината от местата в ЕП. Тази година и двете - Групата на ЕНП и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (ПАСД) - са лишени от мнозинство за първи път.
ЕНП е взела 39 места по-малко в сравнение с предишните избори през 2014 г. и получава 178. А ПАСД печели 152 мандата – с 34 по-малко. АЛДЕ взема 108 мандата, при 68 през 2014 г. Към тях се присъединява движението „Република, напред“ на френския президент Еманюел Макрон. "Зелените" са с 67 депутата /при 52 в предишния Европарламент/. Евроскептици, националисти и популисти получават общо 108 мандата, при 78 през 2014 г. Европейският алианс на народите и нациите (бившата партия Европа на нациите и свободите), съставен основно от членове на френската крайнодясна Национален сбор, има 55 мандата, а партията Европа на свободата и пряката демокрация – 53.
На последно място е групата Европейски обединени леви/Ляво-зелени от Севера с 39 мандата. Тя губи 7 места в сравнение с 2014 г. Крайнодесните сили ще увеличат влиянието си в Европейския парламент, но няма да повлияят много на процеса на европейска интеграция, защото огромното мнозинство от политическите сили все още се застъпват за по-нататъшна интеграция в Европа, коментират анализаторите. Според тях възходът на "Зелените" пък ще даде тласък в европейската политика през следващите години да се следват целите на ООН за устойчиво развитие, за екологията и климата. Тазгодишните избори ще се запомнят и с рекорден брой участници - 50,5% от 426 милиона избиратели в 28-членния блок гласуваха от 23 до 26 май. Това е с 8 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г. Избирателна активност, която да надхвърли 50%, се случва за първи път от 25 г., отбелязаха наблюдатели.
Битката за най-високите постове в администрацията на Европейския съюз започна още преди да е известен изходът от изборите за Европейски парламент. Това, което вотът донесе обаче, е серия от съмнения дали и кога лидерите на страните-членки ще успеят да се споразумеят за най-апетитните местенца по върховете на Европейския съюз. Засега те обсъждат кой да е председател на изпълнителния орган Европейската комисия. Но после ще дойде времето и на другите: председател на Европейския съвет, председател на Европарламента, „външен министър на ЕС“…. Както се казва: Последният да затвори вратата.
По всичко личи, че тази „игра за тронове“ в Евросъюза ще бъде дълга и нелека, а от днес се виждат нейните три измерения. Първото е личностната битка между някои от най-влиятелните лидери в ЕС, второто – тежките условия по градежа на новите партийни коалиции в ЕП. Третото, макар и най-малко очевидно засега, е
борбата между двете институции в Евросъюза
с най-висока легитимност да решат назначенията – Съветът и Парламентът.
Процесът по сближаване на позициите започна на 28 май вечерта на неформална среща на ръководителите на страните-членки. И макар че се очакваше изходът от тази среща да бъде барометър за това колко мощ е останала в ръцете на вече отиващата си Ангела Меркел и как тя ще успее да убеди френския президент Еманюел Макрон, картите останаха неразкрити… До обсъждане на имена пък изобщо не се стигна, поне според официалните изявления.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви след срещата, че обсъждането на имена може да се очаква на следващия „съмит“ на Евросъюза през юни. Туск отбеляза, че според участниците в снощното заседание не може определянето на председателя на ЕК да стане автоматично. Никой не може да бъде изключен от този процес, по-голяма е вероятността да бъде избран някой от предварителните кандидати, допълни той.
Най-важно, разбира се, е определянето на председателя на Европейската комисия. За момента този пост се заема от бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Работата, оприличавана на тази на министър-председател, дава в най-общ смисъл контрол върху дневния ред на Съюза. Комисията също така съставя бюджета на ЕС, а това я прави орган от първостепенна важност. Председателят се избира от Европейския съвет (т.е. от държавните лидери) и се утвърждава от избраните членове на Европейския парламент.
През 2014 г. Юнкер беше издигнат чрез
процедурата на т.нар. „шпиценкандидати“
– предложеният от най-голямата партийна фракция в ЕП става основен кандидат за поста. Но да стане това днес е трудно, защото процедурата има един мощен противник – френския президент Еманюел Макрон.
Ако се следва процесът водещият кандидат е ясен – Манфред Вебер – човекът на Европейската народна партия. Баварецът се радва на оповестената подкрепа на Ангела Меркел, както и на вече избраната й наследничка в ХДС Аннегрет Крамп-Каренбауер. ЕНП има най-много места в Европарламент, но далеч не достатъчно, за да наложи мнението си.
Два са обаче проблемите пред кандидатурата на Вебер. Първият е, че той не е много популярен и долюбван. Сив образ без големи идеи, той е самото въплъщение на скучен консерватор. С нищо не можа да блесне и по време на дебатите на шпиценкандидатите преди повече от седмица, и изглежда като поддръжник на запазването на статуквото. Това донякъде обяснява защо Макрон се противопоставя толкова на номинацията на Вебер. Президентът на Франция сега се опитва да намери подкрепа от други национални лидери, като например в Испания и Източна Европа, за да се открие друг кандидат.
Вторият проблем е институционален. През 2014 г. ЕНП е имала 217 места в парламента и е била най-голямата група със сравнително голяма разлика пред другите. Сега, с по-малко от 24% от местата, тя има далеч по-малко влияние и
без коалиция няма да има парламентарно мнозинство
ЕНП трябва да постигне съюз с лявоцентристките социалисти и демократи, а след това или с либералите от АЛДЕ (сред които е и собствената партия на Макрон), или със Зелените, които повишиха сериозно подкрепата си на изборите. Един съюз на четири групи би бил доста стабилен. Все по-фрагментарният характер на коалицията прави Вебер още по-очевиден избор да я води. Досега останалите партии отхвърлят опитите му да започне процеса на изграждане на коалицията, независимо че той ръководи най-голямата фракция.
Конфликтите вече приемат по-ясна форма: стремежът на Макрон за ориентирано към бъдещето ръководство срещу настояването на Меркел да се спазват правилата; желанието на центристките парламентарни фракции за справедливо разпределение на топ местата в Евросъюза; и напрежението между Парламента и Европейския съвет за това кой трябва да играе първа цигулка при избора на председателя на Еврокомисията.
Най-добрият начин за разрешаване на всичките три въпроса би бил, ако центристките групи в парламента намерят компромисен кандидат, приемлив и за Меркел, и за Макрон. Мишел Барние, главният преговарящ на ЕС за Брекзит, изглежда най-близо до такава възможност.
Барние е от ЕНП, но не се кандидатира за лидер на фракцията, защото реши да остане съсредоточен върху работата по Брекзит. В тези преговори той се представи по-добре от повечето национални лидери, включително Меркел, и успя да запази обединената позиция на ЕС. Той е и французин, нещо което ще позволи на Макрон да претендира за поста. Той е
по-малко консервативен от Вебер
и, за разлика от него, има много опит като министър в няколко френски правителства, включително и като министър за околната среда, което ще му спечели уважение сред Зелените.
Малко по-слаб кандидат е Маргрете Вестагер, антимонополният противник на американските технологични компании и звезда на отиващата си вече Комисия. Тя е много обичана, опитна и има ясна визия за бъдещата насока на развитие на ЕС. Тя също така би донесла вятъра на промяната по полов признак – може да стане първата жена-председател на ЕК. Въпреки това, тя май се харесва само на либералите от АЛДЕ, третата най-силна група в парламента. Опасения има и от това, че тя е северноевропейка, което може да е труден за преглъщане залък за южния и източния флангове на континента.
Да не забравяме и социалистите. Шансовете на сегашния първи заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс да заеме най-високата длъжност се подобриха, след като социалдемократите в ЕП надхвърлиха очакванията за изборен резултат, особено в родната му Холандия. Тимерманс, бивш външен министър, който е полиглот (говори шест езика), е най-
известен с красноречивата си
защита на върховенството на закона
срещу отстъплението от него на правителствата в Полша, Унгария и Румъния.
По време на предизборната кампания той често подчертаваше ролята на Европа в справянето с климатичните промени и въглеродното замърсяване, включително и с реплика към Доналд Тръмп „и неговия идиотизъм относно промяната в климата”. Тимерманс също се смята за подходящ и като кандидат за друг пост – „външен министър“ на ЕС на ЕС, въпреки че е изправен пред ожесточена конкуренция от страна на испанския първи дипломат Жозеп Борел, тъй като Мадрид се бори за по-голямо влияние в Евросъюза.
За да станат Барние, Вестагер, Тимерманс или някоя друга, още неназована фигура компромисен кандидат за шеф на Еврокомисията, те ще се нуждаят от подкрепата на парламентарните групи - и това изисква задълбочени консултации между тях. Националните лидери ще трябва да се въздържат от посочване на кандидатите, преди партийните пристрастия да са се уталожили.
Това, което може да се обсъжда засега (и вероятно е станало на неформалната среща на 28 май вечерта), е това, което може да се предложи на Меркел в замяна на нейния отказ да подкрепи Вебер. Вярно е, че твърде дълго германец не заемал някой от най-високите постове в ЕС.
Да ядосват Меркел не е добре
Все пак тя е и водач на управляващата партия в Германия. А да се управлява Европейския съюз без подкрепата на Берлин ще е невъзможно. И въпреки че Меркел настоява бързо да се вземат решения по спорния въпрос за кандидата за топ поста в ЕК, постигането на компромис явно ще отнеме по-дълго от очакваното време. А и в крайна сметка никой няма да остане напълно доволен, освен ако изборът не бъде построен върху желязна логика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
