ВЪВ В.СТАНДАРТ: Няма риск да останем без месо

В Европа настояват за спешни мерки в подкрепа на сектора, казва председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България /АМБ/ Атанас Урджанов в специално интервю за ВЕСТНИК СТАНДАРТ
„Зелените коридори“ за доставки трябва да са гарантирани от ЕС
Съкратени срокове за връщане на ДДС, нисколихвено дългосрочно кредитиране и диференцирана ставка за храните ще са помощ за бизнеса
Държавата да помогне за съкращаване на Сроковете за плащанията от търговските вериги – за регионалните производители са 14 дни, а за нас – 30
Искаме да сме подготвени и за най-лошия сценарий

- Г-н Урджанов, след кризата с африканската чума по свинете през миналата година и новата криза с ограниченията заради корона вируса, как се справя месопреработвателният бранш?
- Хранителната индустрия е ключов фактор за пълноценния социален и икономическия живот във всяка страна. Винаги предприятията от месопреработвателния бранш са били обект на строги регулации и сме извършвали дейността си при изключителни мерки за безопасност на продукцията. Последната криза ни изправи пред поредното предизвикателство – да въведем нови скъпоструващи мерки с оглед разширяването на периметъра на защита и превенция. Всички фирми - членове на АМБ, въведохме редица нови защити две седмици преди въвеждането на извънредното положение. Осигурени са необходимите лични средства за защита на всички служители и работници, (маски, ръкавици, предпазни шлемове и т.н.), средства за дезинфекция на работните помещения, местата за отдих, транспортните средства, правят се регулярни дезинфекции. Въведен е и допълнителен медицински контрол на входа на всяко от производствените предприятия и скрининг на здравословното състояние на служителите и работниците. Ежеседмично се следи динамиката на болничните. Работните процеси са организирани така, че да минимизират риска от разпространение на заболяването. Тези допълнителни превантивни мерки доведоха до увеличаване на разходите за компаниите. Ние съзнаваме обаче отговорността си към потребителите и обществото и не можем да поставяме печалбата на първо място.
- Поскъпва ли свинското месо на европейския пазар и намира ли се месо за колбаси? Какви са актуалните цени? Какви са прогнозите?
- Цeнaтa нa cвинcкoтo мeco постоянно върви нагоре през последните 5 години. Сaмo прeз 2019 г. ръстът е с 50%, по данни на Държaвнaтa кoмиcия зa cтoкoви бoрcи и тържищa. Високата цена се запази до края на изминалата година. Основните фактори за това са африканската чума по свинете в България, увеличеното търсене на месото в Китай и нарастването на цените в Европа.
Сегашната обстановка е динамична, но налице са познатите водещи фактори. Не бихме могли да се ангажираме с точни прогнози. България е традиционно водещ потребител на свинско месо. Най-голям дял на внесеното месо в страната ни е именно то – 90,8%.
Ние, българските месопреработватели, винаги сме апелирали към възприемане на вътрешни икономически политики за насърчаване на родното месопроизводство, за подкрепа на местните производители, мерки за административното облекчаване на всички процеси. Разбира се, че всички бихме искали произвежданите в страната ни колбаси да бъдат изцяло от български суровини. Имаме природни условия, другото е организация и отдаденост на професията - както на държавно, така и на бизнес ниво. Надяваме се и настоящата сложна обстановка да създаде допълнително условия за стимулиране развитието на родното производство на суровини за месопреработката в страната ни.
- Получавате ли навреме доставките?
- Локдаунът в цяла Европа накъсва всички бизнес процеси, независимо че веригата за доставки на суровини за хранителновкусовата промишленост работи. Много ясно искам да подчертая, че всяко национално блокиране по тази верига води до нарушаване на установените бизнес процеси. Към днешна дата препятствията, които срещат доставките, са твърде много за една обединена Европа и в бъдеще трябва да се взимат единни общоевропейски решения. Общи условия за локдаун във всички държави, свободни магистрални „зелени коридори“ за стоките във всички държави, некарантирниране на шофьорите на тежкотоворните автомобили във всички държави са сред най-сериозните въпроси, по които за напред трябва да има общоевропейско, т.е. наднационално решение.
- Ще поскъпват ли колбасите у нас?
- Не смятам, но все пак със сигурни прогнози в настоящата ситуация не искам да се ангажирам. Не се знае доколко ще се задълбочи кризата и какви мерки ще вземат европейските институции. Все пак не считам, че има риск от продоволствена криза в България в следващите месеци. У нас няма дефицит на месо и месни продукти.
- Сви ли се пазарът на колбаси заради кризата, свързана с пандемията?
- След първоначалния ръст на продажбите през първата седмица от извънредното положение поради презапасяване на хората, сега се наблюдава спад в търсенето. Намалява покупателната способност, тъй като много хора останаха без работа и в момента наблягат на храните от първа необходимост. Втората причина е специалният пропусквателен режим в търговските обекти. Трета причина е, че секторът вече загуби и един от най-големите си пазари – т.нар. ХоРеКа (хотели, ресторанти), за който оптимистични прогнози никой не манифестира. Разпокъсаността на всички бизнес процеси, нарастването на безработицата в страната, намаляването на потреблението, неминуемо ще доведат до свиване на пазара.
- Доволни ли са месопреработвателите от мерките на правителството за стимулиране на българските производители и какво още трябва да се направи?
- Ние, българските месопреработватели, винаги сме апелирали за насърчаване на родното производство на месо, за подкрепа на местните производители. Желанието ни е колбасите да са произведени от българско месо, но за съжаление българските суровини достигат едва за прясна консумация и не могат да осигурят необходимите количества за месопреработка. На този етап мерките, които касаят месопреработвателния бранш, са тези, които са валидни за бизнеса като цяло. За първи път българските кланици ще получат държавна помощ за клане на български агнета. До сега месопреработвателите не са получавали никакви помощи. Полезни ще са мерки, които облекчават административните изисквания към дейността на българския производствен бизнес. Добре би било, ако държавата окаже съдействие да се съкратят сроковете за плащанията от търговските вериги към доставчиците, които са утвърдени през годините, тъй като се получава неравнопоставеност – за регионалните производители е определен срок за плащане 14 дни, а за нас е 30 дни. Други мерки са осигуряването на нисколихвено дългосрочно кредитиране, съкращаването на периода за възстановяването на ДДС, намаляването на корпоративния данък, намаляването на ДДС ставката за храните. Това ще означава растеж.
- Споразумението с търговските вериги ще даде ли по-голям достъп на български колбаси до потребителите?
- Асоциацията на месопреработвателите в България подкрепя всички законодателни инициативи, които спомагат за подобряване на условията за бизнес, особено в сегашната ситуация. Съзнаваме също, че като пълноправен член на ЕС, страната ни спазва общоевропейски решения, а и не може в значителна степен да повлияе на принципите на свободната пазарна икономика. Надяваме се потребителите да получат възможността за по-богат избор от традиционни български вкусове на щанда.
В търговските обекти, представляващи вериги от магазини, и сега се предлагат българско месо и месни продукти, произведени от български предприятия, регистрирани по Закона за храните. Поради това месните продукти не са обект на постановлението на Министерски съвет. Относно прясното месо, и сега в търговските вериги преобладава българско пилешко и свинско месо и постановлението се отнася за месото от дребни и едри преживни животни.
- Сви ли се производството в бранша след обявяването на извънредните мерки? Ще има ли съкращения на персонал?
- Браншът оперира в нови икономически условия, които изискват нови подходи при управлението на бизнес процесите. Ако се придържаме към стандартно установените правила, няма да успеем да работим пълноценно. Приемаме рискове по отношение на доставките и по сроковете за плащане на всички нива, изпитваме с пълна сила всички негативни ефекти от актуалните социално-икономически процеси. Погрешно е да се смята, че сме слабо засегнати от пандемията. Продължаваме да търсим варианти да оптимизираме бизнес процесите си, да търсим нови пазари и канали за предлагане, да споделяме риска с доставчици и с клиенти, за да продължаваме да предлагаме висококачествени продукти на конкурентни цени, да плащаме кредитите си и да запазим служителите си.
- Ще се възползват ли фирмите-членове на Асоциацията от схемата 60 на 40?
- На този етап не разполагам с информация за фирма наш член, която да е кандидатствала по тази или друга мярка.
- Какви са вашите послания към правителството, за да може бизнесът да планира и да върши максимално добре своята работа по време на извънредното положение и при възстановяването на икономиката след него?
- Доброто бизнес планиране се основа на ясна, точна информация и възможност за прогнозируемост на икономическата и политическата среда. В кризисни условия постигането на здравословен за бизнеса баланс е трудно, но не и невъзможно. Конкретни законодетелни инициаиви и дотиране на стратегически отрасли ще са от полза. Важно е да се търсят решения не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. При евентуално задълбочаване на кризата има отрасли, които са с водещо значение за обществото. Хранителната индустрия е един от тях. Казвам го не като неин представител, а като човек, част от българското общество. Би било най-малкото полезно да се изготви план за възможно най-лошия развой от настоящата криза и да работим така, че доколкото зависи от нас, да не го достигнем, а ако все пак се случи – да сме подготвени. Защитавайки българския бизнес, държавата защитава своите граждани.
На европейско равнище, Европейската асоциация на месопреработвателите CLITRAVI и европейската асоциация на търговците на живи животни UECBV, в които членува нашата асоциация, поставят пред Комисията въпросите за признаване ролята на месопреработвателите в продоволствената сигурност и спешно въвеждане на мерки за подкрепа на пазара и сектора. Те включват не само мерки за финансова подкрепа, но и за преосмисляне и по-оптимално използване на механизмите за подкрепа, с които разполага общата селскостопанска политика, обмисляне на набор от мерки за подпомагане на възстановяването на агро-хранителния сектор след кризата.