- През 2020 г. се е увеличила консумацията на картофи и прясно мляко
Моделите на потребление в домакинствата показват най-точно и директно как се движи животът в годината, белязана от коронавируса, твърдят статистиците. През 2020 г. спрямо предходната година, сме яли по-малко хляб и тестени изделия, но пък сме консумирали повече плодове, зеленчуци и безалкохолни напитки, сочат данните на НСИ за потреблението на хранителни продукти. По отношение на хляба средно на лице от домакинство намалява консумацията с 2 кг. Плодовете на трапезата ни са с 1.8 кг повече, а зеленчуците - с 0.3 кг. През миналата година сме сготвили и изяли с половин килограм повече картофи на човек. Дали защото това е най-популярната и най-засищаща храна на сравнително ниска цена, е трудно да се каже, но е факт, че картофите са по-предпочитани от българите дори от традиционния за нас фасул.
По отношение на месните продукти, от НСИ отбелязват увеличение с 0,2 кг средно на глава от населението. В разбивката обаче се вижда, че предпочитанията са към свинското месо и каймата от свинско и в значително по-малка степен на телешко и агнешко. Търговците на фермерски био продукти обаче посочват, че телешкото, агнешкото и месото от свободно отглеждани птици са по-търсени в техния сегмент.
Най-интересни са данните за прясното мляко, защото се оказва, че през 2020 г. сме консумирали малко над литър - 1,1 л повече средно на човек от домакинство. Това може да означава, че в периода на пълния локдаун и следващите ограничителни мерки сме правили повече сладкиши, пили сме повече кафе с мляко или пък затворените вкъщи деца са консумирали повече от обикновено прясно мляко, както и във вид на крем или кекс, примерно. Киселото мляко е с по-скромно увеличение - 0,4 л.
Интересна е увеличената консумация на безалкохолни напитки, които са с 1.7 литра повече на човек през 2020 г. спрямо 2019 г. Противно на всички предположения, заради по-дългото оставане вкъщи на годишна база намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 32.6 на 31.7 л), както и на цигари (от 733 на 727 броя), сочат още от НСИ. Това се дължи и на затворените ресторанти, където хората най-често си поръчват алкохол.Увеличеното потребление на някои продукти е възможно да се дължи и на паниката от коронавируса, когато българите започнаха да купуват все повече храна, въпреки че размерите на запасяването не беше като в някои други страни в Европа и САЩ. Ориз, брашно, боб, леща и царевица - това са най-търсените хранителни продукти в големите търговски вериги в пика на коронакризата.Колкото до оставането вкъщи, приготвянето и консумирането на домашна храна, проучванията сочат, че 7% от българите никога не са посещавали заведения за хранене, 45% поне веднъж седмично хапват навън, а 15% го правят няколко пъти седмично. Това на практика означава, че закупените продукти се консумират предимно у дома.Като цяло покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, яйцата, белия хляб, доматите, гроздето и краставиците. Най-много е намаляла покупателната способност при ябълките, захарта, ориза, малотрайните колбаси, свинското и птичето месо.За разлика от хранителните продукти, НСИ регистрира по-значителен спад при търговията на дребно с нехранителни стоки - облекло, обувки и кожени изделия - с 63,1%. Разходите за облекло и обувки през 2020 г. са 188 лева. В сравнение с предходната година те намаляват с 6.9%.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
