Събота,

Свободните пари по света избраха храните

От: Даниела Денева -
A
A
A
  • Когато държавата вдига заплатите на чиновниците и хората на първа линия, бизнесът не може да е безучастен
  • Надяваме се до изборите целият бизнес от хранителната и питейната индустрия да е на светло
  • На професията "хлебар" вече се гледа по друг начин
  • За българина най-полезен е белият пшеничен хляб
  • Това е една от причините хлябът у нас да поскъпне средно с 10 ст., казва Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите /НБСХС/ в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Изпращаме 2020-а, една пандемична година. За това, което тя ни отне, може да се говори много. Но има ли позитивни неща, които се случиха в бранша, който представлявате, госпожо Кукушева?
- 2020-а има и своите плюсове за добрите стопани. Но на полето, както и в живота, нищо не става случайно. Ясно е, че земеделието, както и всеки друг бизнес, вече не може да бъде оставено на самотек.
По отношение на реколтата от пшеница - въпреки променения климат, въпреки площите с компрометирани посеви, всъщност се оказа, че в България е добита пшеница, която има много високо протеиново съдържание, не от сортове, които са ползвани досега. Това са непознати резултати в последните 15 г. Освен това 2020 г. донесе на всички оператори в хранителната и питейната промишленост окончателното гласуване на Закона за храните и Закона за агрохранителната верига. Най-после ние координирахме националното си законодателство с европейските регламенти. Въведохме непознати досега санкции за бизнеса, които са съизмерими с европейсктите, но философията за въвеждането им е  по-скоро превенция.
Дисциплиниращият ефект би трябвало да се усети след 2-3 г. Минаха 6 месеца, но МЗХГ все още не е подготвило наредбите, чрез които ще се прилага законодателството. Вярваме, че това ще се случи до края на годината и те ще бъдат качени за обществено обсъждане. По Закона за храните нашата организация успя да излобира своето категорично желание да се въведе регистър за превозните средства, дистрибутиращи хляб, тестени и сладкарски изделия. За нас това е основен механизъм, за да се осветли пътят на хляба от производителя да крайния потребител. Имаме проектонаредба за  създаването на този регистър с поставянето на стикер на превозното средство, на който ще е отбелязан номерът на бизнесоператора. Това е нова пререгистрация на всички бизнесоператори и разчитаме, че напролет вече няма да има случайни помещения с лоша хигиена. Особено във време на пандемия не искам да си помисля, че е възможно да се допуска риск за здравето на потребителя и на работещите. Освен това, според Закона за храните, сградите, в които се произвеждат храни, трябва да отговарят на Закона за устройство на териториите.
- За тези промени се борихте десетилетие. Колко време ще продължи следващата битка -  те да се случат?
- Много се надявам до началото на изборите тази тема с осветяване на целия бизнес от хранителната и питейната промишленост, както и пререгистрацията на бизнес операторите, да е затворена. Най-голямата отговорност на държавниците пред техните избиратели е да гарантират здравословна и безопасна храна - не само произведена у нас, но и внос от ЕС и от трети страни. Много се надявам през 2021 г. да усетим силата на държавния контрол, но не единствено при изрядните фирми, а в целия бранш. Защото сега обикновено проверки се правят там, където всичко е наред.
- Казвате, че тази година имаме пшеница с изключително качество.  Чувала съм коментари, че нашето жито не е с добри хлебопекарни качества, затова се налага да се слагат подобрители и т.н...
- Трябва да развенчаем един мит, който е на повече от 20 г. - че в България се сеят фуражни сортове пшеница. Истината е, че България сее брилянта на зърнените култури - меките соротве, които са най-добрите хлебопекарни сортове. Фуражни сортове се сеят във високопланинските райони. Мит е, че ние произвеждаме хляб от фуражна пшеница. Българският хляб не ползва химия. Отдавна вече моите колеги, членове на НБСХС,  ползват основно квас и закваски, за да отговорят на здравословните изисквания на потребителите.
На север сортовете пшеница стават по-твърди, заместват се от ръж, от която се получават тъмните клисави хлябове. Право на потребителя е да избере какъв хляб да потребява. Но е факт, доказан от специалистите по хранене, че за човешкия организъм е най-добре да ползва храната, създадена от суровини, типични за района, в който живее.
- Т.е. за българина това е пшеничният хляб?
- Да, и то пшеничният бял хляб, "Добруджа", ръжено- пшеничен.  В България се произвеждат над 60 вида хляб. Нашите производители създадоха и хляб от чисто ръжено брашно и чисто лимецово брашно.
- По темата с цените - в социалните мрежи видях опакован и нарязан хляб "Добруджа" за 1,60 лева. От последния доклад на ООН става ясно, че цените на суровините и храните са достигнали 6-годишен връх. Колко е поскъпването у нас?
- У нас има хляб на цени от 50 ст. до 10 лева. Това е пазар. Но нека първо да опишем общата картина. В резултат на ковид пандемията и затварянето или спада в много бизнеси - ХоРеКа сектора, транспорт, производство на дрехи, обувки и т.н., по света се освободиха огромни финансови ресурси. Тези пари потърсиха инвестиционни ниши. И парите избраха храните. Огромни финансови потоци се вляха в качествените зърнени култури.
Заради голямото търсене  цената на зърнените култури започна да расте.
Растящата цена на пшеницата е изключително добра новина за земеделските производители. Но тази цена се отразява по веригата - скочи и цената на брашното, а това се отрази и на себестойността на хляба. Поскъпването му е средно с 10 ст. на бройка. В едно четиричленно семейство един хляб стига за 2 дни. Това означава 5 ст. повече на ден в семейния бюджет.
Но поскъпването на суровините не е единствената причина.
Хлебопроизводителите работят на първа линия. Всяка нощ нашите хора създават хляба на България. В ситуация на пандемия, на неочаквани природни катаклизми, ние не закъсняхме нито минута с доставките до търговските обекти. Не оставихме нито едно село или махала без хляб. Това се постига с изключителна организация. В нея основен оператор е работещият човек. В условията на пандемия се оказа, че трябва да бъде индексиран трудът на хората на първа линия. Правилно е да се дадат повече пари на медиците, на полицаите, на пожарникарите. Но когато държавата индексира заплатите на цялата администрация - независимо дали е на първа линия или в уютни кабинети, ние от бизнеса не може да останем безучастни.
Напуснаха ни хора, които бяха обзети от страх. Защото рискът, който носи един дистрибутор, доставящ хляб на 50-60 обекта ежедневно, е релевантен на риска, който носи медикът или полицаят на улицата. С оглед на всичко това ние също индексирахме заплащането. В нашия бизнес няма съкращения, нито намаляване на заплатите.
Не съм съгласна всеки път да вадим от потребителската кошница хляба и да се фокусираме върху неговата цена. Нагоре вървят цените на енергията, на транспорта, на дизела, на електронните услуги, на банковите кредити. Увеличиха се местни данъци и такси, данък сгради, опаковките стават все по-скъпи заради "зелената сделка". Всичко това води до една различна себестойност, която е поета в голямата си степен от хлебарите.
Ние не индексирахме цената на хляба когато бяха въведени тол таксите в началото на 2020 г. Удържахме фронта въпреки тежките условия, при които работим. Не се оплакваме, единственото, което търсим, е уважение. Не към работодателите, а към хората, които работят в нашите предприятия.
- Много хора останаха без работа и доходи в пандемията. Търси ли се работна ръка в предприятията за производство на хляб?
- При нас постоянно се търсят хора, но не такива, които ще се откажат на първата седмица.
Хората, които кандидатстват за работа, минават през тестове и обучение.
Процесът на наемане не е динамичен като например в общественото хранене. Един специалист при нас се изгражда трудно и струва скъпо като обучение. Към тази професия вече поглеждаме по друг начин. Дойде времето да си спомним приказката за царския син, който се научил да плете кошници, за да има занаят каквото и да се случи. Вече е важно да имаш квалификация. Защото след 2 г., когато тази пандемия ще е минало, светът няма да е същият. Но нашата професия ще я има.
Затова тя бе вкарана в регистъра на защитените професии. По света хлебарите и сладкарите са едни от най-търсените кадри на борсата на труда. Но не просто хора с документ, а наистина способните.
- Как се подготвят учениците за професията хлебар?
- Ние полагаме изключителни усилия да развиваме професионалните училища - нашата банка кадри. Да даваме възможност на младите хора да получат визия за тази вечна професия, да видят своята пътека за развитие, да се изкушат да се развиват. Тази година Националният браншови съюз с подкрепата на МЗХГ и фонд "Земеделие" направи видеонаръчник на 7 традиционни български рецепти - баници,питки и други, които бяха произведени от учениците от Професионална гимназия "Велизар Пеев" в Своге. Клиповете са в ютуб, в международната мрежа за размяна на информация на специализираните училища, както и на сайта на една от най-големите фирми за производство на мая и закваски. Показахме връзката на знанията от учебната скамейка до производството на краен продукт. Тази тенденция ще я продължим и догодина. Създаваме традиционни рецептури в изключително добре оборудваните кабинети на Професионалната гимназия, за което благодаря на целия екип и на директора Станко Атанасов. В страната има много такива училища. Темата с кадрите ще остане отворена винаги. Професионалното майсторство на човека, който кандидатства за работа, е пряко свързана с това какво заплащане ще получава. Идва време, в което то ще бъде адекватно на положените усилия.
Видеонаръчникът, който създадохме, е под надслов "Да ви е сладък хлябът". Няма по-добро пожелание от това.  Ние като производители сме отговорни към потребителите. Затова им пожелаваме да им е сладък хлябът - което значи да са здрави, да са доволни да са градивни, да са духовни.
- Какви са очакванията ви за 2021 г.?
- 2021-а ще бъде година на още по-големи предизвикателства. За 2021 г. искрено се
надяваме на преден план да излязат човешките ценности, да подобрим взаимоотношенията, да увеличим доверието на потребителите към българските хлебари и сладкари. Да повярваме, че всички сме част от една верига и когато тя се скъса, ефектът на доминото се отразява и на двете страни.
Благодаря за доверието на всички колеги от НБСХС, които произвеждат над 89% от цялото производство. Имаме самочувствието, че знаем накъде вървим. Имаме силата да преодоляваме препятствията. Страхът е лош съветник. Разумът трябва да владее страха, не обратното. Ако сме отговорни, ще се справим.
Благодаря и на екипа на "Стандарт" за кампанията "Да! На българската храна"  - за това, че толкова години не се отказахте от вашата мисия. Вие носите оптимизъм, който ни е изключително нужен, че утре светът може да бъде по-добър. Останахте една от малкото медии, които не се поддадоха на определени болни течения. Давам си сметка какво означава това.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички